2
определение по гр.д.№ 1355 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
София, 20.11. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1355 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано по подадени от С. Н. Б., Н. Н. Б., А. Ю. Х. и Н. А. Х. касационни жалби срещу решение № 332 от 12.12.2017 г. по в.гр.д.№ 496 от 2017 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 53 от 26.05.2017 г. по гр.д.№ 56 от 2016 г. на Тервелския районен съд за уважаване на предявения от Ю. О. Т., Н. Ю. Е., Н. Ю. З. и Р. Ю. Т. срещу А. Ю. Х., Н. А. Х., С. Н. Б. и Н. Н. Б. установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за собственост върху следния недвижим имот: нива с площ от 37,002 дка, трета категория, находяща се в землището на [населено място], [община], област Д., м.“Я.“, парцел 15 от масив № 5, съставляваща имот с № 005015 по земеразделителния план на [населено място].
В жалбата на ответниците С. Н. Б. и Н. Н. Б. се твърди, че решението на Добричкия окръжен съд е недопустимо, евентуално неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване по същество тези касатори сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Считат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочена от тях практика на ВКС /решение № 49 от 18.02.2013 г. по гр.д.№ 549 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 207 от 30.10.2013 г. по гр.д.№ 2961 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 181 от 09.07.2014 г. по гр.д.№ 1625 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 49 от 14.04.2011 г. по гр.д.№ 561 от 2010 г. на ВКС, ТК, I т.о., Тълкувателно решение № 23 от 17.04.1972 г. по гр.д.№ 5 от 1972 г. на ОСГК на ВС, решение № 189 от 29.10.2015 г. по гр.д.№ 2462 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 10508 от 11.07.2013 г. по адм.д.№ 9450 от 2013 г. на ВАС,определение № 9817 от 01.07.2013 г. по адм.д.№ 5261 от 2013 г. на ВАС, определение № 295 от 19.04.2013 г. по адм.д.№ 132 от 2013 г. на Административен съд- [населено място] и определение № 932 от 11.12.2012 г. по гр.д.№ 700 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните правни въпроси:
1. Допустим ли е положителен установителен иск за собственост на недвижим имот при влязло в сила решение за допускане на делба на този имот между същите лица и техните правоприемници ?
2. Допустим ли е положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, при напълно завършена реституционна процедура, ако същият е във владение на ответник, който го владее като собственик, след като го е придобил чрез правна сделка, сключена в надлежна форма, както и спрямо лицата, които, след като са твърдяли, че са собственици на имота, са се разпоредили със считаната да е тяхна част от съсобствеността на имота и не оспорват правата на ищците за останалата идеална част от същия този имот ?
3. Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест в процеса и как следва да бъдат преценени противоречиви писмени доказателства, съставляващи официални или частни документи, когато съответните административни актове или констативен нотариален акт се противопоставят на страна, която не е била такава в производството по издаването им ?
Освен това, касаторите С. Н. Б. и Н. Н. Б. считат, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В жалбата на ответниците А. Ю. Х. и Н. А. Х. се твърди, че решението на Добричкия окръжен съд е недопустимо, евентуално неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване тези касатори сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Считат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочена от тях практика на ВКС /определение № 1369 от 17.12.2009 г. по гр.д.№ 1275 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 112 от 07.11.2014 г. по гр.д.№ 1394 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о., Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк.д.№ 5 от 2011 г. на ОСГК на ВКС, решение № 96 от 27.06.2016 г. по гр.д.№ 4487 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 152 от 02.07.2013 г. по гр.д.№ 1872 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 42 от 05.03.2014 г. по гр.д.№ 5488 от 2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о., Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/ по следните правни въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК да извърши самостоятелна и независима служебна проверка по допустимост на иска, когато е бил сезиран с въззивна жалба, с която въззивникът обжалва първоинстанционното решение във всички негови части ?
2. При предявен иск за установяване на собственост върху недвижим имот, необходимо ли е съдът да е сезиран с изрични твърдения или искания от страните, които да навеждат на наличието на абсолютната отрицателна предпоставка за съществуването на правото на иск- сила на пресъдено нещо между същите страни, по същия спор, за същия имот, за да извърши служебна проверка за наличието на такава предпоставка, още повече, когато правилата за местната подсъдност изискват всички искове относно вещни права върху недвижими имоти да се предявяват пред съда, в чийто район се намира недвижимия имот ?
3. Допустимо ли е в производство за установяване на собственост върху недвижим имот, реституиран на наследодателката на ищците по реда на ЗСПЗЗ с административен акт, удостоверяващ правото й на собственост, когато този акт се противопоставя на ответниците в производството, които не са участвали в административното производство по издаването и обжалването на акта, да бъдат разгледани, в условията на косвен съдебен контрол, техните възражения по процесуалната и материалната законосъобразност на административния акт за реституция на земеделската земя и възраженията им по отношение на това кому е принадлежала към момента на обобществяването й реституираната земя или подобни съображения могат да бъдат релевирани единствено в производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ ?
4. Когато в производството за установяване на собственост върху недвижим имот, реституиран по реда на ЗСПЗЗ, ответниците, които не са участвали в производството по издаване на реституционния акт, релевират възражения и съображения за неговата невалидност и материална незаконосъобразност, следва ли съдът да се счита сезиран с искане за извършване на косвен съдебен контрол по отношение на процесуалната и материалната законосъобразност на административния акт за реституция на земеделска земя, макар и такова изрично и конкретно искане да не е отправено и има ли в такъв случай задължение съдът да извърши косвен съдебен контрол на акта, удостоверяващ правото на собственост върху реституираната земя ?
5. Когато в първоинстанционното производство за установяване на собственост върху недвижим имот, реституиран по реда на ЗСПЗЗ, на страните не са давани никакви указания относно подлежащите на доказване факти във връзка с направено в условията на евентуалност възражение на ответника за придобиване по давност на недвижимия имот и съдът се е произнесъл с решение, като е приел за недоказано направеното възражение на ответника, задължен ли е въззивният съд, без да е сезиран с изрично оплакване и искане, служебно да даде указания на ответника-въззивник преди първото съдебно заседание да уточни направеното от него възражение, както и да му укаже кои са подлежащите на доказване факти, за които той не е представил доказателства и необходимостта за ангажиране на съответните доказателства ?
6. Допустимо ли е вззивният съд в преценката си за основателност и доказаност на предявения иск да се позовава на документ, който не е представен фактически по делото и не е приобщен към доказателствения материал, а само се цитира в други документи и съдът няма непосредствени впечатления от съдържанието на документа, тъй като не е запознат с него ?
В писмени отговори от 01.03.2018 г. и от 14.03.2018 г. ответниците по касационните жалби Ю. О. Т., Н. Ю. Е., Н. Ю. З. и Р. Ю. Т. оспорват жалбите. Молят касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд да не бъде допускано.
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по основанията за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за собственост върху нива с площ от 37,002 дка, находяща се в землището на [населено място], [община], област Д., м.“Я.“, въззивният съд е приел, че искът е допустим и че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че ищците като наследници на Е. Н. А. са собственици на процесния имот на основание реституция по реда на ЗСПЗЗ- решение № 14 от 05.10.1993 г. на Поземлена комисия- [населено място].
Касационното обжалване на това решение следва да се допусне служебно поради съмнение за неговата недопустимост предвид твърденията в двете касационни жалби и изложенията към тях, че между страните вече има влязло в сила решение за собствеността върху същия имот- решение № 71 от 15.09.2014 г. по гр.д.№ 135 от 2014 г. на Тервелския районен съд за допускане на делба на имота.
Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 332 от 12.12.2017 г. по в.гр.д.№ 496 от 2017 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение № 53 от 26.05.2017 г. по гр.д.№ 56 от 2016 г. на Тервелския районен съд за уважаване на предявения от Ю. О. Т., Н. Ю. Е., Н. Ю. З. и Р. Ю. Т. срещу А. Ю. Х., Н. А. Х., С. Н. Б. и Н. Н. Б. установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за собственост върху следния недвижим имот: нива с площ от 37,002 дка, трета категория, находяща се в землището на [населено място], [община], област Д., м.“Я.“, парцел 15 от масив № 5, съставляваща имот с № 005015 по земеразделителния план на [населено място].
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационните им жалби в размер на 100 лв. /сто лева/- по 50 лв. по всяка една от жалбите.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.