Р Е Ш Е Н И Е
№ 52
София, 02 май 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА
МИЛЕНА ПАНЕВА
при секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 145/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на чл.423, ал.1 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдената Т. Ц. за възобновяване на нохд № 661/2015. по описа на РС – Разград.
В искането, поддържано и пред ВКС, се излагат доводи в подкрепа на тезата, че осъдената не е знаела за образуваното срещу нея наказателно дело.
В заседанието пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането на задочно осъдената е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице предпоставките на чл.423 от НПК. Твърди, че в хода на досъдебното производство осъдената Ц. лично е привлечена в качеството на обвиняема. Съдът е разгледал делото в отсъствие на подсъдимата, след като е изчерпил всички възможности за установяването й. Моли искането за възобновяване да бъде оставено без уважение.
Адвокат Г., защитник на осъдената Ц. поддържа искането за възобновяване, ведно с допълнението към него и моли за уважаването му. Счита, че задочното производство не е проведено по правилата, които обезпечават правото на защита на доверителката му. Адвокат Х., защитник на осъдената поддържа искането за възобновяване. Счита, че по делото няма убедителни доказателства за укриване на подсъдимата. Оспорва законосъобразността на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК/отм./. Навежда доводи за необходимостта от изпълнение на правните гаранции, дадени от предаващата държава – Кралство Белгия. Моли за възобновяване на производството.
Осъдената Т. Ц. поддържа искането за възобновяване на наказателното производство и моли за уважаването му.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено в установения от закона срок и от процесуално легитимиран субект.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
На 07.08.2014г. на основание чл.212, ал.2 от НПК в ОДМВР-Разград е образувано досъдебно производство № В-267/14г. срещу неизвестно лице за престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.1 от НК.
С постановление от 27.08.2014г., Т. Ц. е била привлечена в качеството на обвиняема, като присъствено й е било предявено обвинение за престъпление по чл. 202, ал.2, т.1, вр. чл.201, вр. чл.20, ал.3 и 4 от от НК. Непосредствено след това е бил извършен разпит на Ц. в качеството й на обвиняема. Тези следствени действия са извършени в присъствието на назначен служебен защитник.
С постановление от 27.07.2015г. на обвиняемата Ц. е повдигнато и предявено обвинение за престъпление по чл.202, ал.2, т.1, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.201, вр. чл.310, ал.1, вр. чл.309, ал.1, вр. чл.20, ал. 2 и 4 и чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. чл.20, ал.2 и 4 от НК. Обвинението е предявено лично на Ц. и в присъствието на упълномощен защитник – адв.А. А..
На 03.08.2015. материалите от разследването са били предявени на обв.Ц. – лично и на защитника й – адв.А..
Досъдебното производство е приключило на 27.08.2015г. На 05.10.2015г. в Районен съд – Разград е било образувано нохд № 661/15г. по внесен обвинителен акт срещу Т. Ц., С. Д. и В. Г..
С разпореждане от 09.05.2016г., съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е постановил на подсъдимите да бъде съобщено, че делото може да се разгледа и реши при условията на чл.269 от НПК.
На първото по делото заседание/на 01.06.2016г./, подсъдимата Т. Ц. не се е явила. Изпратената призовка на известния по делото постоянен адрес не е връчена, като е върната в цялост с отбелязване, че по данни на съседи подсъдимата е напуснала адреса и апартаментът е продаден. Призовка за съдебното заседание, ведно с книжа – препис от обвинителния акт и разпореждането на съдията-докладчик, както и съобщения, сред които и това по чл.254, ал.4 от НПК/отм./, са били връчени на основание чл.180, ал.3 от НПК на упълномощения защитник – приети от адвокатски сътрудник със задължението да бъдат предадени. Връчването е извършено на 25.05.2016г. На 30.05.2016г., защитникът е депозирал молба за отсрочване на делото за друга дата, за да бъде спазен 7-дневният срок от връчване на обвинителния акт за отговор, в който да изложи възраженията си и направи нови искания. В съдебно заседание защитникът не се е явил. Ход на делото не е бил даден.
В следващо съдебно заседание на 01.07.2016г., отново не е бил даден ход на делото. За това заседание връчването на призовка за подс.Ц. е било възложено на ОЗ „Охрана” – Търговище. Призовката е била върната в цялост с информация от областното звено за причините, поради които не е връчена- лицето не живее на адреса, намира се в Кралство Испания с неустановен адрес и апартаментът е продаден. Съдът е постановил обявяването на подсъдимата за общодържавно издирване.
В проведеното на 12.09.2016г. съдебно заседание, подсъдимата Ц. е била нередовно призована, не се е явила, но се е явил упълномощения защитник – адв.А.. Първоинстанционният съд е констатирал следното: на 08.08.2016г. подсъдимата е била обявена за общодържавно издирване с мярка установяване местонахождение, като резултатът от проведеното на територията на страна издирване е отрицателен; последното регистрирано излизане на подсъдимата от територията на страната е на 22.01.2012г.; няма данни тя да се намира в затворите или арестите на страната; подсъдимата е нарушила задълженията си, произтичащи от изпълняваната мярка за неотклонение, като е напуснала местоживеенето си, без да уведоми компетентните органи/тези на досъдебното производство или съда/за новия си адрес. При тези данни, съдът е дал ход на делото и го е разгледал в отсъствие на подсъдимата Т. Ц., приемайки, че са налице основанията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК. В отсъствие на подсъдимата е била постановена първоинстанционната присъда на 30.09.2016г..
Въззивното производство е било образувано по протест на прокуратурата и жалби на адв.А. и подсъдимите Д. и Г.. Същото е проведено в отсъствие на подс.Ц., като Окръжен съд –Разград е постановил решение на 07.04.2017г., на която дата присъдата е влязла в сила.
Разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК визира право на задочно осъдения да иска отмяна на постановената по отношение на него присъда при обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Институтът на възобновяването на наказателни дела по реда на чл.423 от НПК цели да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия, регламентирано в НПК на лично участие в предприетите срещу него действия, в рамките на наказателното производство. Когато правото на лично участие на обвиняемия/подсъдимия е накърнено в резултат на незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочно производство, несъмнено ще са налице основанията за възобновяване, отмяна на постановения незаконосъобразен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, от който е започнала задочната процедура. Когато обаче няма допуснати нарушения и обвиняемият се е укрил, след като му е било предявено обвинението, поради което не може да бъде изпълнена процедурата по чл.254, ал.4 от НПК или след нейното изпълнение, не се явява в съдебно заседание без уважителни причини, демонстрирайки нежелание да участва в наказателното производство, той не може да реализира процесуалната си възможност за възобновяване на производството.
В настоящия казус, горните фактически констатации по движение на делото и процесуалното поведение на осъдената Т. Ц. обуславят извод за липсата на основания за възобновяване на наказателното производство, тъй като при провеждане на задочната процедура са спазени, предвидените в НПК процесуални правила. В хода на досъдебното производство осъдената Ц. е била привлечена в качеството на обвиняема, предявено й е било обвинението и е била информирана за задълженията си да не променя местоживеенето си, а при смяна да уведоми компетентните органи. Тя е нарушила това свое задължение, като е напуснала местоживеенето си и не е уведомила органите на досъдебното производство и съда. Освен това резултатите от предприетите от съда действия /посочени по-горе/ по установяване местонахождението й, сочат на данни за укриване от правораздавателните органи, което е препятствало възможността за надлежно изпълнение на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК/отм./. Настоящият състав не споделя изводите на първата инстанция за това, че на Ц. е било съобщено по надлежен ред за възможността делото бъде разгледано в нейно отсъствие при условията на чл.269 от НПК. Съобщението за тази възможност, наред с обвинителния акт и други книжа, не са били връчени лично на подсъдимата, а на основание чл.180, ал.3 от НПК на упълномощения защитник, като данните по делото не установяват той да ги е предал на подзащитната си. Поради това не може да се приеме, че процедурата по чл.254, ал.4 от НПК/отм./ е законосъобразно изпълнена.
Твърденията на защитата, че съдът не е следвало да разглежда делото в отсъствие на подсъдимата, а е бил длъжен да измени мярката й за неотклонение от “парична гаранция” в “задържане под стража”, и да пристъпи към издаването на ЕЗА с цел провеждане на наказателно преследване/което би гарантирало личното й участие в процеса/, са обстоятелства извън, подлежащите на преценка в производството по чл.423 от НПК.
Във връзка с издадената ЕЗА, защита на осъдената, както в искането за възобновяване, допълнението към него, така и в хода по същество пред настоящата инстанция, излага доводи /макар и разнопосочни/ за предоставени/непредоставени правни гаранции след предаването на лицето. Следва да се посочи, че осъдената Ц. е предадена с приложение принципа на особеността/преведен в преписката по екстрадиционното производство като пропорционалност/, който по съществото си и с оглед на правните последици се различава от предаването с правни гаранции за възобновяване на производството. С отмяната на разпоредбата на чл.41, ал.1 от ЗЕЕЗА, изискването за гаранции, предоставени от издаващата държава членка, че лицето ще може да упражни правото си на повторно разглеждане на делото, е отпаднало. Единственото изключение е по чл.41, ал.2 от ЗЕЕЗА, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящия случай.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице основанията на чл.423 от НПК за възобновяване на производството, проведено задочно по отношение на осъдената Т. Ц., тъй като не са нарушени процесуалните правила за това. След предявяване на обвинението й в досъдебното производство, тя се е укрила, поради което процедурата по чл.254, ал.4 от НПК не е била изпълнена.
Съдилищата не са нарушили и стандартите на ЕКПЧ и по-точно на чл.6 от Конвенцията. Последната разпоредба не забранява на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите за справедливо гледане на делото. Изключва се обаче възможността задочно осъденият да предизвика ново разглеждане на делото, когато фактическите данни доказват, че той е знаел за започнатото срещу него наказателно преследване, за естеството и причината за обвиненията, но не е имал намерение да вземе участие в наказателния процес или е желаел да го избегне. В насока на горното е практиката на ЕСПЧ.
Предвид изложеното, искането на осъдената Т. Ц. следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдената Т. С. Ц. за възобновяване на н.о.х.д. № 661/2015г. по описа на Районен съд – Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: