Р Е Ш Е Н И Е
№ 52
София, 02.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1674 /2018 година
Производството е по чл. 290 ГПК
С определение № 31 от 24.01.2019 г.. по касационна жалба на Х. Г. М. е допуснато касационно обжалване на решение № 25 от 17.01.2018 г. по гр.д.№ 432/2017 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение №29 от 21.03.2017 г. по гр.д.№635/2015 г. на РС-Самоков.
, в частта, с която е признато за установено по отношение на касатора, че ищцата Х. Х. С., като наследник на баща си Х. С. М., починал на 26.03.2015 година и на майка си В. Г. М., починала на 19.07.2015 година е собственик по наследство на 1/2 идеална част от втория етаж от построената в поземлен имот с идентификатор …. двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор …., който представлява жилище апартамент с идентификатор …. със застроена площ от 69 кв. м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, находяща се в [населено място], [улица] в частта, с която е отменен, на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № …., том …., рег. № …., дело № …. от …. г. на нотариус М. Х., рег. № 4439 на НК за 1/2 идеална част от собствеността върху втория етаж.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – правилата за придобивната давност, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на доказателствата, доводите и възраженията на страните и за необоснованост на извода, че възражението на касатора за придобивна давност е неоснователно.
Ответницата по касация Х. Х. С. не взема становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доказателства заедно и по отделно във взаимната им връзка, да формира самостоятелни фактически и правни изводи от събраните по делото доказателства, да обсъди всички възражения и доводи на страните.
По този въпрос в разясненията, дадени в т.2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС се посочва че, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и самостоятелна преценка и на възивната инстанция на доказателствата. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Според Р № 10.01.02.2012 г. по гр.д.№ 30/2011 г. І гр.о. Р № 134 по т.д. № 34/13 г на ВКС, ТК, мотивите на въззивния съд не могат да се изчерпват само с констатации за правилността на обжалвания акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и изводите за приложението на закона. В този смисъл са и решение № 157/08.11.2011 г. по търг. д. № 823/2010 г. на II-ро търг. о. на ВКС, Р № 344/21.09.2012 г. по гр. д. № 862/2011 г. на IV-то гр. о. на ВКС, Р № 127/05.04.2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г. на IV-то гр. о. на ВКС, Р № 554/08.02.2012 г. по гр. дело № 1163/2010 г. на IV-то гр. о. на ВКС и Р № 194/18.06.2013 г. по гр. дело № 1100/2012 г. на IV-то гр. о. на ВКС, Р № 73/21.08.2015 г. по гр.д.№ 1417 от 18.07.2013 г. ІV гр.о. Според тази съдебна практика, предвидената в чл. 272 от ГПК, процесуална възможност, въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, не дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 от ГПК за мотивиране на въззивното решение. Разпоредбата на чл. 272 от ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните. Тези изводи следва да са в очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство – чл. 269 от ГПК и да изпълняват изискването на чл. 235, ал. 2 и ал. 4 от ГПК, съдът да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в мотивите към решението.
По касационната жалба:
По предявеният иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, съединен с искане по чл. 537, ал.2 ГПК е установено следното: С н.а. № ….,т…./…. г., Х. С. М. е купил дворното место с площ 481 кв.м., което сега е идентично с имот с идентификатор …., а с н.а. № …,т…./…. г. е признат за собственик и на придаваемото се към него место с площ 45 кв.м. В имота е построил със съпругата си В. двуетажна жилищна сграда. Той е починал на 26.03.2015 г., а съпругата му В. е починала на 19.07.2015 г. Техни наследници са ищцата Х. / дъщеря/ и ответника Х. Г. – син на починалия преди тях – на 14.12.1992 г. техен син Г.. На втория етаж от къщата от 1979 г. е живял сина Г. със съпругата си Д. и синът им Х.. След смъртта на Г., на втория етаж останал да живее внукът Х., първоначално с майка си, но от 5-6 години тя не живее в този имот. На 21.07.2015 г. /два дни след смъртта на баба си/, внукът Х. се снабдил с нот. акт № ….,т…. г. по обстоятелствена проверка, с който е признат за собственик по давност и наследство на процесния втори етаж. В молбата-декларация за това производство е отразено, че до 2011 г. данъчната партида е на внукът. От свидетелските показания се установява, че е правен ремонт на банята, поставян е ламинат на пода на едната стая и е сменен прозореца на същата стая. Двете групи свидетели дават различни показания относно това кой е извършил/платил тези подобрения и за отношенията между собствениците на дворното место и къщата Х. /дядо/ и В. и внукът Х.. Според свидетелите В.Д. и С. отношенията били много лоши, внукът дори на погребението им не присъствал. Според показанията на М.Д., К. и Ч., от 1979 г. в имота живеел първо сина Г. със семейството си, който бил болен и починал млад, а след това съпругата му и детето му Х.. Дядото винаги казвал , че втория етаж е за внукът му. Сега внукът живеел в същия етаж със семейството си. Бил болен, но въпреки това той извършил посочените ремонти, прекарал и парно само за втория етаж, като за целта пристроил помещение за парното до къщата.
Всеки от двамата наследодатели е оставил саморъчно завещание в полза на ищцата за втория етаж от къщата, който е предмет на спора. Основният спорен въпрос е дали те са останали собственици на този етаж до смъртта си, за да могат да го завещаят, или той е придобит по давност от ответника, в какъвто смисъл той е направил правоизключващо възражение.
РС е обсъдил подробно всички събрани доказателства. Приел е, че ответникът трябва да докаже възражението си за придобивна давност, въпреки представеният нот. акт по обстоятелствена проверка. Приел е, че възражението за придобивна давност е неоснователно, защото не се доказва внукът Х. да е извършил действия, с които да отблъсне владението на дядо си и баба си, че не е демонстрирал, че владее за себе си, поради което е бил само държател на имота на своите дядо и баба.
С обжалваното решение въззивният съд е посочил, че след самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема фактическа обстановка, идентична с изложената в мотивите на първоинстанционното решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК е препратил към тях. Не е анализирал доказателствата и не е направила самостоятелни изводи от тях.
От правна страна, съдът е дефинирал владението и елементите му, разграничил е владението от държането и е посочил, че след като веднъж е установено държането, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Този извод, макар да е теоретично верен, ако не се трансформира държането във владение за себе си, е необоснован, тъй като не кореспондира на фактите по делото. Установеното от доказателствата, че от построяване на къщата – 1979 г. във втория етаж живеел първо сина Г. със семейството си, който бил болен и починал млад, а след това съпругата му и детето му Х., че за всички тях това е било единственото им жилище, че наследодателите Х. и В. М. не са се противопоставили на това и дядото винаги казвал, че втория етаж е за внукът му сочи на трайно установена фактическа власт върху втория етаж от сина на наследодателите, а след смъртта му и от неговия син със съгласието на собственика, пред който е демонстрирано поведение на своене. Сега внукът живеел в същия етаж със семейството си и макар, че бил болен, извършил посочените ремонти, прекарал и парно само за втория етаж, като за целта пристроил помещение за парното до къщата. Тези действия, както и декларирането на етажа от ответника, сочат на намерение за своене. До смъртта на бабата и дядото, имота не е бил съсобствен, но те не са извършили никакви действия да отстранят внука от имота, не са се противопоставили и на подобряването му от внука.
Неправилно е и обобщението, че в случая синът на общите наследодатели Г., а след неговата смърт ответника Х. Г.. са живели в процесния недвижим имот като техни низходящи, а не като владелци. Родителите имат задължение да осигурят жилище на низходящите си само до навършване на пълнолетие, поради което неправилно е игнорирано упражняването на фактическа власт върху втория етаж и действията, чрез които е изявено намерение за своене от сина Г. и от неговия син Х. като пълнолетни правни субекти. Затова е неправилен и възприетия от въззивната инстанция извод на РС, че от събраните по делото доказателства не се установява, до смъртта на Х. и В. М.. ответникът е да е променил намерението си и е владял процесния имот за себе си.
В нарушение на цитираната при отговора на правния въпрос съдебна практика, въззивната инстанция само е преценила как РС е обсъдил доказателствата, но тя не е направила самостоятелни изводи от тях.
Така поради изложените съображения, възивното решение е неправилно и следва да се отмени. Тъй като от събраните доказателства се установява, че ответника е извършил действия, с които е демонстрирал намерение за своене на имота, а е безспорно, че той, а и баща му са упражнявали фактическа власт върху този етаж с намерение за своене за себе си, изводът на нотариуса, че го е придобил по давност не са опровергани. Издаденият нот. акт по обстоятелствена проверка легитимира ответника като собственик. Възражението на ответника за придобивна давност е основателно. Тъй като той е придобил по давност втория етаж, направеното от двамата наследодатели Х. и В. М. завещания в полза на ищцата не са породили вещно действие. Тя не се легитимира като собственик на 2/3 ид.ч. от втория етаж на основание наследяване по закон и по завещание, поради което предявеният иск, като неоснователен, следва да се отхвърли. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.2 ГПК на касатора следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за всички инстанции в доказаният размер 1125 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 25 от 17.01.2018 г. по гр.д.№ 432/2017 г. на Софийски окръжен съд и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Х. Х. С. ЕГН-[ЕГН] да се признае за установено по отношение на Х. Г. М. ЕГН- [ЕГН], че ищцата, като наследник на баща си Х. С. М., починал на 26.03.2015 година и на майка си В. Г. М., починала на 19.07.2015 година е собственик по наследство на 1/2 идеална част от втория етаж от построената в поземлен имот с идентификатор …. двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор …., който представлява жилище апартамент с идентификатор …. със застроена площ от 69 кв. м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, находяща се в [населено място], [улица]. и искането за отмяна на основание чл.537, ал.2 от ГПК на нотариален акт № …., том …., рег. № …., дело № …. от …. г. на нотариус М. Х., рег. № 4439 на НК за 1/2 идеална част от собствеността върху втория етаж.
Осъжда Х. Х. С. да заплати на Х. Г. М. деловодни разноски за всички инстанции в размер на 1125 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: