О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 24.01.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№879 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №339 от 16.03.2010г. по гр.д.№2550/08г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение №2717/02.09.08г. по гр.д.№4975/05г. на Варненския районен съд, в частта, с която искът по чл.108 от ЗС, предявен от Е. Т. Атанасова, А. Г. А. и Г. Г. А., е бил уважен за ? идеална част от имот с площ от 25 кв.м., представляващ реална част от УПИ ХІІ-12б в кв.56 на 8 м.р.[населено място], съгласно скицата на стр.18 от делото на В.. Решението на районния съд е отменено за другата ? идеална част от спорната реална част с площ от 25 кв.м. и по отношение на нея искът за собственост е отхвърлен.
Въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците е закупил през 1935г. недвижим имот, който по действащия към този момент регулационен план от 1990г. е съставлявал парцел ХІІ-15а от кв.143 по плана на[населено място], с площ от 205,80 кв.м. По същия план имотът на ответниците е образувал съседен парцел ХІІа-15. Тъй като заповедта от 2001г., с която е одобрен последният регулационен план на[населено място], в частта за процесните имоти, е отменена с влязло в сила решение на административния съд, а заповедта, с която е бил одобрен предходният регулационен план от 1981г. е прогласена за нищожна, действащият регулационен план за тези имоти е този от 1959г., според който за тях е бил отреден общ парцел Х-12,12а. При действието на този план ищците са поделили със съдебна спогодба от 1974г. етажите в жилищната сграда, построена в собствения им имот, като към отделните дялове са придадени и по ? ид.част от мястото. От своя страна при действието на същия план ответниците са придобили през 1986г. и през 1995г. чрез две възмездни сделки правото на собственост върху жилищната сграда и мястото, включено в съседния имот, от който е бил образуван общият парцел. Съдът е приел, че по силата на плана от 1959г. е възникнала съсобственост върху парцел Х-12,12а, в който частите на собствениците на двата отделни имота са се изравнили. Както с делбата от 1974г., така и с двете придобивни сделки на ответниците от 1986г. и 1995г. е извършено разпореждане не с реална част от общия парцел, а със съответстващите идеални части от него. Затова ищците и ответниците имат равни права на собственост в общия парцел, включително и в спорната реална част от него. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответниците, че са придобили по давност спорната реална част, поради забраната на чл.59 от З. /отм./, в редакцията преди изменението от 2000г. Тъй като само ответниците владеят спорната реална част, предявеният ревандикационен иск е основателен до размера на техните права – ? ид.част от спорната реална част.
Въззивното решение е обжалвано и от двете страни.
Ищците са обжалвали решението в отхвърлителната му част. В изложението към жалбата те са поставили въпрос, уточнен от настоящия състав: кога следва да се счита за приложен един регулационен за изравняване частите на съсобствениците в образуван по регулация общ парцел, както и за действието на §6, ал.2 и §8, ал.1 от ПР на ЗУТ. Считат, че по тези въпроси въззивното решение противоречи на приетото в ТР №3/15.07.1993г. на ОСГК на ВС по прилагането на чл.33, ал.1 и 2 от З. /отм./, както и на решение №2268/17.11.08г. по гр.д.№2105/03г. на ВКС, ІV ГО; решение №983 от 11.11.98г. по гр.д.3648/07г. на ВКС, І ГО; решение №487/22.06.07г. по гр.д.№176/06г. на ВКС, ІV ГО, всички свързани с действието на §6, ал2 и §8, ал.1 от ПР на ЗУТ.
Ответниците са обжалвали въззивното решение в частта, с която частично е бил уважен предявеният иск за собственост. Поставили са множество въпроси, по които са поискали допускане на касационно обжалване.
1. По въпроса дали съдът е длъжен да се произнесе в рамките, очертани с исковата молба, въззивното решение противоречало на трайната практика на ВКС – арг. от т.9 на ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС; т.10 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС и решение №81/09г. по т.д.№78/08г. на ІІ ТО на ВКС.
2. По въпроса за задължението на въззивния съд, при конституиране необходим другар във втората инстанция да повтори всички извършени до този момент процесуални действия – противоречие с т.17 на ТР №1/04.01.01г. на ОСГК на ВКС.
3. За задължението на въззивния съд по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ да прецени всички доказателства и обстоятелства по делото – противоречие с приетото в т.19 на ТР №1/04.10.01г. на ОСГК на ВКС, както и решения на тричленни състави на ВС и ВКС. По този въпрос допускането на касационно обжалване е обосновано с практиката на ВКС по чл.280, ал.1 от ГПК – определение №421/14.07.09г. по т.д.№386/09г. на ІІ ТО.
4. За прилагането на регулационния план, с който се образува съсобствен парцел, както и за действието на §6, ал.2 и §8, ал.1 от ПР на ЗУТ – противоречие с решения №32/04г. по гр.д.№2590/02г. на ІV ГО и др.
5. Дали може да бъде уважен ревандикационен иск, предявен срещу съсобственик – противоречие с решение №32/09г. по гр.д.№4584/07г. на ВКС, ІV ГО и решение №804 от 1967г. по гр.д.№1755/66г. на ВС, І ГО.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпросите за действието на §6, ал.2 и §8, ал.1 от ПР на ЗУТ, както и дали може да бъде уважен ревандикационен иск, предявен срещу съсобственик. Тези въпроси са от значение за изхода на делото и по тях действително има противоречива съдебна практика.
Не следва да се допуска касационно обжалване по останалите въпроси.
Дали по конкретното дело ще се постави въпросът кога следва да се счита за приложен един регулационен план, приет при действието на З./отм./, с който по регулация се образува общ парцел от два съседни имота, зависи от отговора на обуславящия въпрос за действието на §6, ал.2 и §8, ал.1 от ПР на ЗУТ.
По въпроса за задължението на съда да се произнесе в рамките на заявената претенция, обжалваното въззивно решение не противоречи на посочените от жалбоподателите-ответници решения на ВКС. В случая съдът не се е произнесъл на непредявено основание, а е уважил частично предявения ревандикационен иск, само до размер на ? ид.част от спорния имот.
Няма и противоречие с т.17 на ТР №1/04.01.01г. на ОСГК на ВКС по отношение на конституираната във въззивната инстанция К. Г., тъй като съдът и е дал възможност да изрази становището си по иска и да направи съответни доказателствени искания, а тя не е сторила това, не се е явявала на съдебните заседания във въззивното производство и не е упълномощавала адвокат.
Не е налице и противоречие с практиката по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, тъй като въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, за които е преценил, че са относими. Правилността на тази преценка не може да се разглежда в производство по чл.288 от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №339 от 16.03.2010г. по гр.д.№2550/08г. на Варненския окръжен съд.
Указва на жалбоподателите по двете жалби да внесат в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по всяка жалба в размер на 25 лв. по сметка на ВКС и да представят вносните документи в същия срок, в противен случай жалбите ще бъдат върнати.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внесени държавни такси.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: