2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 52
София,26.02.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5931 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303, ал.1, т.4 ГПК.
Образувано е по молбата на Й. И. Ц. от [населено място] за отмяна на решение №258/09.10.2014г. на ВКС, Четвърто ГО, постановено по гр.д.№331/2014г., с което в производство по чл.307 ГПК е отхвърлена молба за отмяна на влязлото в сила решение №31/05.02.2014г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№3925/2013г., подадена на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа, че са налице две съдебни решения, а именно решението, чиято отмяна се иска и решение №105/24.06.2002г., постановено по гр.д.№7639/2001г. по описа на Софийски районен съд, 77 състав, в които противоречиво е разрешен въпросът за момента, в който е узнал за издадената на 30.11.2000г. заповед №1302 за прекратяване на трудовото му правоотношение. Моли решение №258/09.10.2014г., постановено от тричленен състав на Четвърто ГО на ВКС да бъде отменено.
Ответникът по молбата Национална спортна академия изразява становище, че молбата е неоснователна по съображения, изложени в писмена защита, представена в открито съдебно заседание.
Молбата е подадена в срока по чл.305 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК. С определение №370/03.12.2015г., постановено по настоящето дело, молбата е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна,приема следното:
Влязло в сила съдебно решение, с което спорът между страните е решен по същество, може да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК само ако между същите страни, на същото основание и за същото искане е постановено в друго исково производство влязло в сила решение, което му противоречи. Противоречието следва да касае наличието на основание за признаване или отричане на определено право, но не и наличието на факт, имащ значение за съществуването на правото, освен ако по предвидения в закона ред не е предявен иск за установяването на този факт. В случая се поддържа, че е налице противоречиво разрешаване на един и същи спорен въпрос, а именно кога Й. И. Ц. е узнал за съществуването на заповед №1302/30.11.2000г. Моментът на узнаване действително е релевантен за наличието на основанието за отмяна, чието осъществяване е било поддържано в производството по гр.д.№3315/2014г. по описа на ВКС, Четвърто ГО на ВКС. В производството по гр.д.№7639/2001г. по описа на Софийски районен съд, 77 състав обаче не е бил разглеждан иск с предмет установяване на този момент. Производството по делото е образувано по предявен от Й. И. Ц. иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение, обезщетение за отпуск по болест и допълнително материално стимулиране. Действително в мотивите към решението, постановено по гр.д.№7639/2001г. е прието, че не е установено заповед №1302/30.11.2000г. да е била връчвана на Й. И. Ц., нито да е достигнала до знанието му по друг начин, поради което е прието, че му се дължи обезщетение за ползван отпуск по болест. С решение от 03.02.2003г., постановено по гр.д.№3400/2002г. по описа на Софийски градски съд, ГК, II-Б отделение решението на първоинстанционния съд по гр.д.№7639/2001г. е обезсилено в частта, с която е уважен искът за заплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност и производството в тази част е прекратено поради недопустимост на иска. В тази част решението на Софийски градски съд е оставено в сила с решение №1479/01.11.2005г., постановено по гр.д.№967/2003г. от Трето ГО на ВКС.
Обезсилването на постановеното от 77 състав на Софийски районен съд решение препятства възможността да се прояви силата на присъдено нещо, още повече, че констатацията за момента на узнаване на заповед №1302/30.11.2000г. се съдържа само в мотивите на обезсиленото решение и по този въпрос сила на присъдено нещо не би се формирала, дори решението да влезе в сила.
Противоречивите констатации на съдилищата за осъществяването на определен факт или за определено обстоятелство /в случая за момента на узнаване на заповед №1302/, както и правните изводи за последиците от този факт или обстоятелство, не обуславят наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.4 ГПК, ако предметът на разглеждане по делата е различен. Противоречиви са по смисъла на чл.303,ал.1,т.4 ГПК онези решения, които по различен начин разрешават по същество идентичен правен спор, т.е. постановяват различен правен резултат за съществуването на едно и също право. Поради тези съображения следва да се приеме,че предпоставките на чл.303,ал.1,т.4 ГПК не са налице и подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Й. И. Ц. молба за отмяна на решение №258/09.10.2014г., постановено от ВКС, Четвърто ГО по гр.д.№3315/2014г.
Председател:
Членове: