Р Е Ш Е Н И Е
№ 520
София, 10 декември 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Павлина Панова
при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП – Р. Карагогов
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 512/2010 г.
Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения П. Д. А., чрез упълномощения за това производство защитник – адвокат Ц. З. от САК, за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 238/2007 година, по описа на Софийския окръжен съд, по което с решение от 21.05.2010 година е потвърдена изцяло присъда № 48/20.12.2006 година постановена по н о х д № 44/2003 година по описа на Е.пелинския районен съд.
В искането е въведено касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК – допуснато съществено процесуално нарушение, като предпоставка за допустимостта му по чл. 422 ал. 1, т. 5 НПК. Твърди се, че въззивното решение е постановено от незаконен състав, като абсолютно процесуално нарушение и в нарушение правото на защита /съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 3, т. 1 НПК/ поради разглеждане на това производство в последното съдебно заседание в отсъствие на упълномощения защитник на осъдения А., въпреки изричното искане на последния, да не се дава ход на делото по посочената причина. Направено е искане по реда на възобновяването да се отмени въззивното решение и да се върне делото за ново разглеждане, с указания за отстраняване на допуснатите нарушения.
Пред ВКС осъденият се явява лично и с адвокат З. от САК, който поддържа жалбата по изложените в нея основания и съображения. По въведеното в искането основание за допуснато процесуално нарушение, защитникът твърди и това, че във въззивното решение не се съдържат отговори на доводите на защитата оспорващи участието на А. в деянието за което е осъден.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване на наказателното производство и оставянето му без уважение.
Осъденият прави искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Искането е основателно.
С цитираната присъда от състав на Е.пелинския районен съд са осъдени четирима подсъдими – Б. Г., К. К., М. Ц. и молителят П. А., за това, че след предварително сговаряне и чрез използване на МПС и техническо средство са отнели чужди движими вещи, без съгласието на собственика им К. И., на обща стойност 520 лева, с намерение противозаконно да ги присвоят, при което всички осъдени, без М. Ц. са действали в условията на опасен рецидив, а Ц. в условията на повторност по чл. 28 ал. 1 НК.
На последния, за престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 3, 4 и 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 и чл. 28 ал. 1 и чл. 20 ал. 2 НК, му е наложено наказание три години лишаване от свобода, което е групирано с други наказания по други присъди и на основание чл. 25 ал. 1, във вр. с чл. 23 ал. 1 НК му е определено едно общо наказание – три години лишаване от свобода, при общ първоначален режим на изтърпяване. По отношение на него на основание чл. 68 ал. 1 НК са активирани две присъди, по н о х д № 112/1998 г. и № 87/1998 г. по описа на Пирдопския районен съд.
На останалите осъдени, за описаното престъпление, с правна квалификация по чл. 196 ал. 1, т. 2 НК, са им наложени следните наказания:
– на Б. Г. – лишаване от свобода за срок от шест години, което е групирано с други наказания по други присъди и му е определено общо наказание в размер на шест години лишаване от свобода, което да се изтърпи при строг първоначален режим;
– на К. К. – лишаване от свобода в размер на пет години, което е групирано с друго наказание от същия вид по друга присъда и му е определен общо наказание в размер на пет години лишаване от свобода, при строг първоначален режим за изтърпяване;
– на искателя П. Д. А. му е наложено наказание пет години лишаване от свобода, което е групирано с наказанията по други присъди и споразумения постановени по н о х д № 323/2000 г. № 311/2003 г. и 308/2005 г., всички по описа на Пирдопския РС и на основание чл. 25 ал. 1, във вр. с чл. 23 ал. 1 НК му е определено общо наказание в размер на пет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при строг първоначален режим. Към това наказание е присъединено за изтърпяване наказанието лишаване от право да се управлява МРС за срок от четири месеца, както и наказанието глоба в размер на 800 лева, наложено по н о х д № 311/2003 година от Пирдопския районен съд.
По отношение всички осъдени е постановено оправдаване по описаните обвинения за сумата в размер на 187 лева.
По жалби на всички осъдени, Софийският окръжен съд, като въззивна инстанция е постановил решение, с което посочената присъда е потвърдена изцяло. Това решение като необжалваемо пред трета инстанция е влязло в сила и не е проверявано по касационен ред.
При проверката по делото, в рамките на пределите за касационна проверка се установи, че от въззивната инстанция е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 3, т. 1 НПК. Първо, от страна на въззивния състав е прието, че въпреки отсъствието на защитниците на подсъдимите К. и А., /които са направили изрично искане за отлагане на делото поради това, че не могат да се защитават сами/ същото следва да се разгледа поради това, че от страна на подсъдимите и техните адвокати не са представени доказателства за причината за неявяването им /вж протокол от с.з. от 1.03.2010 г. от въз.п-во/. На второ място се установи, че в срока за произнасяне с решение, на 8.03.2010 година, защитникът на осъдения А. – адвокат З., е депозирал в Софийски окръжен съд изрична молба за отмяна на определението за даване ход на делото, /постановено в посоченото съдебно заседание/ и възобновяване на съдебното следствие пред втората инстанция, като представил писмено доказателство за уважителна причина за неявяването му пред съда на 1.03.2010 г. – болничен лист № 0222174/26.02.2010 година с режим на домашно лечение за срок от 6 дни, т.е до 4 март с. г. включително. Това искане на защитника е оставено без уважение от докладчика по делото, без мотиви, с резолюция от 9.03.2010 година. Атакуваното въззивно решение е постановено на 21.05.2010 година.
Настоящият касационен състав счита, че съдебното заседание във въззивната инстанция е проведено в нарушение на чл. 329 ал. 2 НПК, тъй като неявяването на защитника З. /като процесуален представител на осъдения А. и като самостоятелна страна в процеса/ по уважителна причина е пречка за разглеждане на делото. В конкретния случай, отказът да се уважи искането на защитника за възобновяване на делото, от страна на въззивния съд, допълнително задълбочава процесуалния проблем с подцененото право на защита. В практиката на ВКС многократно е подчертавано значението на правото на защита в наказателния процес, като толкова съществено, че изискването за неговото осигуряване е между основните принципи на процеса /чл. 15 НПК/. Нещо повече – правото на защита е едно от основните конституционни права на гражданите /чл. 56 КРБ/.Още в първото съдебно заседание пред Софийския окръжен съд, защитникът е поискал и съдът е допуснал разпит на свидетелката Т. Л., както и поставянето й в очна ставка с тримата осъдени – Г., Ц. и А.. Поради проведеното заседание в отсъствие на защитника, той е бил лишен от възможността да участва като страна в разпита на тази свидетелка, както и евентуалното й поставяне в очна ставка с посочените лица. Констатираното нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е довело до ограничаване процесуалните права на осъдения А. – арг. чл. 348 ал. 3, т. 1 НПК.
Тази констатация е достатъчен аргумент за да се уважи искането на осъдения А. за отмяна по реда на възобновяването на решението постановено по в н о х д № 238/2007 година, по описа на Софийския окръжен съд, по което с решение от 21.05.2010 година е потвърдена изцяло присъда № 48/20.12.2006 година постановена по н о х д № 44/2003 година по описа на Е.пелинския районен съд.
При проверката по делото се установи основателност и на второто възражение в искането за възобновяване на наказателното производство – незаконност на съдебния състав постановил атакуваното решение.
От материалите по делото е видно, че в съдебното заседание във въззивното производство проведено на 12.05.2008 година, защитникът на А. – адвокат З. е поискал и съдът е допуснал призоваване на посочените в искането лица – свидетелката Т. Л. и подсъдимите Б. Г., М. Ц. и П. А., за да се извърши поисканата от защитата очна ставка. Съставът на съда е – П. П., О. Б. и Ваня И., /докладчик/. След многократно отлагане на делото, в последното съдебно заседание на 1.03.2010 година, въззивната инстанция в друг състав – П. П., И. Й. и П. Г. /докладчик/, въпреки отсъствието на защитата на осъдените А. и К., бил даден ход на делото и разпитана свидетелката Л., без новият състав да се произнесе отново по искането на защитата направено в заседанието от 12.05.2008 година. По тази причина, новият състав пропуснал да изпълни или поне да обсъди необходимостта от провеждането на исканата очна ставка от защитата на А.. Поради отсъствието на защитника, последният е бил лишен от възможността да упражни в пълнота правата си и да зададе на свидетелката Л. въпроси, както и да поднови искането си за очна ставка.
Настоящият състав намира, че по принцип въпросът с „неизменност на състава” във втората инстанция, в светлината на разпоредбата на чл. 327 НПК, която преуреди въпроса, като за разлика от отменената разпоредба по чл. 326 НПК /отм./ предвиди изрично, че допускането на исканите доказателства се решава от състава на съда, който ще разгледа делото, следва да се обсъжда в зависимост от обстоятелствата във всеки конкретен случай. От една страна, в хипотезата на липса на доказателствени искания на страните и липса на основания за служебно събиране на такива от въззивния съд, постановяването на решението от съдебен състав различен от този, който се е произнесъл с определение в закрито заседание, по реда на чл. 327 НПК, може да не се приеме за съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните – чл. 348 ал. 3, т. 3 НПК. В настоящия случай, обаче поради наслагване на процесуални нарушения, включително и това обсъдено по – горе и свързано с друго съществено процесуално нарушение – правото на защита, се налага извод, че именно промяната в състава на съда и докладчика по делото е довело да ограничаване на правата на осъдения А. и защитника му като страни в процеса, относно правото им да правят доказателствени искания и да задават въпроси на допуснат от другия съдебен състав свидетел. Видно от протокола от съдебното заседание от 1.03.2010 година, съдът който е решил делото по същество се е произнесъл, като е отменил очна ставка между подсъдимите, но не се е произнесъл по допуснатото доказателство – очна ставка между подсъдимите и свидетелката Т. Л.. Всъщност именно последния способ за доказване е допуснал съставът на съда, който не е решил делото по същество, а този който го е решил не го е преобсъдил.
С оглед на изложеното, след като въззивният състав, разгледал делото по същество е различен от този, който се е произнесъл по доказателствата, то е налице допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, по смисъла на чл. 348 ал. 3, т. 3 НПК.
Отстраняването на посочените нарушения налага отмяна по реда на възобновяването на решението от 21.05.2010 година на Софийски окръжен съд, с което е потвърдена изцяло присъда № 48/20.12.2006 година постановена по н о х д № 44/2003 година по описа на Е.пелинския районен съд.
По аргумент от чл. 426, вр. с чл. 427, ал. 2 НПК решението подлежи на отмяна по отношение на всички осъдени, включително и тези които не са правили искане за възобновяване на наказателното производство, тъй като това е в техен интерес.
Поради отмяната по реда на възобновяването на производството пред Софийски окръжен съд, като втора инстанция, на когото делото следва да се върне за ново разглеждане, настоящият състав по силата на чл. 420 ал. 3 НПК следва да постанови спиране изпълнението на наказанията лишаване от свобода на осъдените П. Д. А. /направил изрично искане за това/ и на Б. Г., К. К. и М. Ц..
Водим от горното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 и чл. 420 ал. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по в н о х д № 238/2007 година по описа на Софийски окръжен съд;
ОТМЕНЯВА постановеното по него въззивно решение от 21.05.2010 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 48/20.12.2006 година постановена по н о х д № 44/2003 година по описа на Е.пелинския районен съд;
ВРЪЩА делото на същия съд, за ново разглеждане от стадия по допускане на доказателствата, при което да се изпълнят указанията по приложението на процесуалния закон.
СПИРА изпълнението на наказанието лишаване от свобода наложено на осъдите Б. Н. Г., К. И. К., П. Д. А. и М. Ц. Ц. с присъда № 48/20.12.2006 година постановена по н о х д № 44/2003 година по описа на Е.пелинския районен съд.
Копие от решението да се изпрати за изпълнение на районния прокурор – град Е. Пелин.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: