О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
София, 18.11. 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2386/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 33 от 11.02.2019 г. по в. гр. д. № 16/2019 г. Врачанският окръжен съд потвърдил решение № 283 от 19.10.2018 г. по гр. д. № 1808/2017 г. на Белослатинския районен съд, с което е признато за установено по отношение на «ЕН – Пропъртис» ЕООД [населено място], че П. В. П. не е бил собственик на недвижим имот, придобит по давност, съставляващ нива с площ 97.026 дка, имот ………., в местността «К.» в землището на [населено място], област В., а по КККР- поземлен имот с идентификатор …….. с площ 97 030 кв. м., при посочени съседи, и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен н. а. № …, т. …, рег. № …., н. д. № …/2013 г., с който П. В. П. е признат за собственик по давност на същия имот.
Касационна жалба вх. № 2957/27.03.2019 г. срещу въззивното решение е подадена от ответника «ЕН – Пропъртис» ЕООД [населено място], който иска отмяна на обжалвания акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, изхожда от легитимирана страна, насочена е срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационния контрол и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.
Ответникът по касация – ищец по делото Г. П. Г., не е подал писмен отговор.
При произнасяне по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира следното:
Данните по делото сочат и това е прието за установено, ищецът Г. П. Г. е един от наследниците по закон на П. С. К., на които с решение № 12900 от 13.02.1995 г. на поземлената комисия е възстановено с план за земеразделяне правото на собственост върху спорната земеделска земя.
Установено е и това, че с н. а. № … от 16.08.2013 г. П. В. П. е признат за собственик по давност на спорния имот, а с н. а. № … от с. д. П. продал имота на ответното дружество.
С влязла в сила присъда по н. о. х. д. № 576/2014 г. на Белослатинския районен съд подсъдимите Ц. К. Ц., К. Г. К. и Й. Г. Й. са признати за виновни, в това, че на 16.08.2013 год. в [населено място], пред надлежен орган на властта – нотариус Г. Х., като свидетели, устно и съзнателно са потвърдили неистина, а именно, че П. В. П. е владял добросъвестно поземлен имот № …., представляващ нива с площ 97.026 дка, находяща се в землището на [населено място] – престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, като са им наложени съответни наказания по НК.
Въззивният съд се позовал на разпоредбите на чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 1 НПК, според които влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, и заключил, съобразно доказателствата по делото, че фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС не е изпълнен в лицето на П. В. П., а именно, да е изтекъл предвидения в закона 10-годишен период на владеене, което не само следва да е непрекъснато, но и явно, необезпокоявано и несмущавано от когото и да било, и същият не е станал собственик на процесния имот на посоченото в констативния нотариален акт основание. Поради тази причина последващият договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н. а. № … от 16.08.2013 г., с който П. В. П. продал на „ЕН – Пропъртис“ ЕООД процесната нива за сумата 40 265.00 лева, не е прехвърлил собствеността на посочения в него поземлен имот, съсобствен на ищеца, тъй като продавачът не е притежавал такива права. Оттук съдът заключил, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Като последица от уважаване на установителния иск и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативният нотариален акт № … от 16.08.2013 г. е отменен.
В касационната жалба, както и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е изложил оплакване за недопустимост на въззивното решение и е поставил следните въпроси:
1. Представлява ли действиие, прекъсващо давността, предявяването на установителен иск, с който не се цели установяването на собственост по отношение на действителния владелец;
2. Представлява ли действие за защита на правото на собственост срещу настоящия владелец предявяването на иск, с който е поискано установяването на факта, че праводател по договор за покупко-продажба на недвижим имот не е бил собственик на този имот;
3. От коя дата започва да тече срокът на придобивната давност в хипотезата на сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот с несобственик и какъв е характерът на владението на купувача;
4. Подаването на информация относно ползването на земеделските земи в общинската служба по земеделие към Министерството на земеделието, храните и горите, където като основание за ползване е посочен нотариален акт за покупко-продажба, може ли да се счете като действие на владелеца, свидетелстващо за намерението му да свои и да ползва имота като свой.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато с оглед възникнало съмнение относно допустимостта на обжалваното въззивно решение, предвид развитието на процесуалното правоотношение между страните.
Първоначално исковата молба е била насочена срещу П. В. П. и «ЕН – Пропъртис» ЕООД [населено място], с искания за прогласяване нищожността на н. а. № …. от 16.08.2013 г. и н. а. № …. от с. д., и за осъждане на ответното дружество да предаде на ищеца владението на спорния имот. След указания на първоинстанционния съд за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, ищецът подал молба вх. № 256 от 09.01.2018 г., с която оттеглил исковете по чл. 26 ЗЗД и чл. 108 ЗС, посочил, че исковете следва да се считат предявени по чл. 124, ал. 1 и чл. 537, ал. 2 ГПК, а така също представил поправена искова молба с искане да се приеме за установено, че П. В. П. не е собственик по давност на спорния имот /последният е уточнен съобразно дадените указания/. На 08.03.2018 г., след като установил, че ответникът П. В. П. е починал на 01.02.2014 г. преди подаването на 07.12.2017 г. на исковата молба, съдът прекратил производството по отношение на него като процесуално недопустимо и продължил разглеждането на делото срещу «ЕН – Пропъртис» ЕООД. С решението си от 19.10.2018 г. по гр. д. № 1808/2017 г. районният съд признал за установено по отношение на «ЕН – Пропъртис» ЕООД, че П. В. П. не е бил собственик на имота, придобит по давност, и отменил констативния нотариален акт. Това решение е потвърдено с обжалваното въззивно решение.
Така изложеното развитие на процесуалното правоотношение между страните, разгледано във връзка с оплакването на касатора, че предявеният отрицателен установителен иск е бил насочен единствено срещу П. В. П., но не и срещу него, поставя въпроса за допустимостта на обжалвания съдебен акт, заради което касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 33 от 11.02.2019 г. по в. гр. д. № 16/2019 г. на Врачанския окръжен съд.
Указва на касатора да внесе в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 57.05 лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: