Р Е Ш Е Н И Е
№ 520
С о ф и я, 20 ноември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 07 н о е м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 561/2008 година.
Подадена е касационна жалба от името на подсъдимите Д. В. В. и М. В. Г., двамата от Плевен.
Предмет на жалбата е решение № 138 от 04.07.2008 г. по ВНОХД № 137/2008 г., постановено от Великотърновския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Подсъдимите Д. В. В. и М. В. Г., редовно призовани, не се явяват в касационното производство и не изпращат процесуален представител за защита на аргументите си в жалбата им.
Гражданският ищец и частен обвинител Т. С. също не се явява в касационното производство, редовно призован и не изпраща повереник, като не е взел отношение по жалбата.
Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 02.04.2008 г., постановена по НОХД № 14/2006 г. на Окръжен съд-Плевен отговорността на подсъдимите Д. В. В., М. В. Г. и В. В. Н. , тримата от Плевен е ангажирана за престъпление по чл.199 ал.1 т.3 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 за първите двама и ал.4 за третия от НК, извършено на 23.07.2004 г. в Плевен, като при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК и на тримата е наложено наказание от по 1 година лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила, като тримата са осъдени и солидарно да заплатят на ищеца Т. И. С. от с.гр. сумите от 5000 лв за репариране на причинените му неимуществени вреди и 671 лв като обезщетение за причинените му имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тях от датата на увреждането му до окончателното им изплащане, като искът му за неимуществени вреди за разликата до пълния му предявен размер от 15 000 лв е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Присъдена е дължимата се държавна такса върху уважения размер на исковете, направените по делото разноски и е разпоредено с вещественото доказателство.
Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимите Д. В. и М. Г. адв. Е с оплаквания за непълнота на доказателствата, необоснованост, незаконосъобразност и постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила както в наказателната, така и в гражданско-осъдителната й част с искания за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, алтернативно за изменяването й в обжалваните части, без да са конкретизирани исканията в тази насока.
Към въззивната жалба на тези двама подсъдими, на основание чл.320 от НПК се е присъединил във въззивното производство третият подсъдим по делото В. Н. , поддържайки лично и чрез защитника си адв. М. Кънчев от АК-Плевен наведените от тях оплаквания и поддържайки същите искания за отмяна или корекция на атакуваната присъда.
Поверениците на гражданския ищец и частен обвинител Т. С. адв. Т. Кюркчиева и адв. Сл. Михов от името на доверителя им също са атакували присъдата в наказателната й част с оплакване за явна несправедливост на наложените на тримата подсъдими наказания, особено с отлагането им за изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК, а така също и в гражданско-отхвърлителната й част, считайки присъденото обезщетение за причинените му неимуществени вреди за занижено и отправяйки искане за завишаване на размера на наказанията на тримата извършители според степента на участието им в извършване на престъплението и ефективното им изтърпяване, а така също уважаване на предявения от доверителя им иск за моралните му вреди в пълния размер, със съответните последици от това.
С въззивното решение първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.
В касационната жалба от името на подсъдимите Д. В. и М. Г. се поддържат наново оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствената основа и формирането на вътрешното убеждение на въззивния съд като последен такъв по фактите, при обсъждане на доводите на защитата и за явна несправедливост на наложените им наказания и присъденото на пострадалия обезщетение за претендираните от него вреди от инкриминираното деяние, съставляващи касационно основание по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК, като се прави искане за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на касаторите по повдигнатото им обвинение, а като второ самостоятелно искане такова за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
На първо място следва да се посочи, че макар навеждайки всички допустими касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, касационната жалба от защитника на двамата касатори е дотолкова обща, че с “успех” може да се подаде срещу всеки подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Изразявайки недоволство от обжалваното решение, защитникът не е посочил нито едно конкретно обстоятелство, неправилно изведено от Съда, някакво конкретно противоречие в доказателствената основа, останало необсъдено от него или превратно ценене на каквото и да е доказателство или доказателствено средство, нито пък е навел конкретен довод на кои негови възражения Съдът не е отговорил по подобаващия се според НПК начин. Общите му оплаквания не намират подкрепа и в аргументите, развити във въззивната му жалба от името на тези двама жалбоподатели /към която препраща касационната/, която в същата степен е некоректна и повърхностна, поради което с основание е счетена от апелативния съд за неоснователна, като в необходимата пълнота са обсъдени от Съда всички възражения на страните, включително и тези в пледоарията на защитника адв. Е. И доколкото ВКС проверява въззивния съдебен акт в рамките на заявените касационни основания, то отговор се дължи на касаторите само по конкретните им оплаквания.
Касационната проверка констатира, че процесуалната дейност на Съда по оценка на доказателствата е надлежна. Обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото са изяснени изцяло посредством допустими доказателствени източници. Събраните доказателства са били оценени в своята взаимна връзка, като Съдът е изпълнил задължението си по чл.339 ал.2 от НПК да изложи приетите за установени фактически обстоятелства, направил е обстоен анализ на доказателствата и редовността на използваните доказателствени средства и е дал отговор на всички, направени му от страните възражения. Изложени са съображения защо Съдът намира истината за случилото се в показанията на св. С, св. М, както и в обясненията на подс. Нейков, дадени пред съдия на досъдебното производство, като аргументирано е отхвърлено възражението те да представляват “оговор” и да са опорочени поради оказан му натиск от страна на св. С, включително са проверени твърде обстойно с оглед събраните писмени доказателства по делото за осъществените от него телефонни разговори с подс. Василев. И ако механизмът на упражненото върху св. С насилие му е отнел възможността да види и впоследствие категорично да разпознае нападателите си, то в хода на делото жалбоподателите с позицията си да не дават обяснения са спомогнали за този подход към посочените обстоятелства и са обусловили отношението на Съда към позицията им, обосновано приета за защитна и в разрез с доказателствената основа. Ето защо ВКС в настоящия си състав намира, че фактите по делото са извлечени правилно от доказателствената съвкупност и те са рамката, в която законът е приложен правилно. Нарушения на процесуалните правила от вида на тези по чл.348 ал.3 вр.ал.1 т.2 от НПК не са допуснати.
Правилно установените факти от кръга на чл.102 от НПК са получили адекватна правна оценка и тя е съответна на закона. Изложени са съображения за наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания по делото престъпен състав – чл.199 ал.1 т.3 вр.чл.198 ал.1 от НК, като съобразно фактите е отграничена деятелността на съучастниците касаторите В. и Г. като извършители, а подс. Нейков – като помагач, според изискванията на чл.20 ал.2 и 4 от НК. В тази насока също няма наведени конкретни оплаквания и касационната инстанция не констатира основание по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК за ревизия на обжалваното решение, поради което не могат да бъдат удовлетворени исканията на жалбоподателите за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане, нито пък за оправдаването им при наличните данни за участието им в извършване на престъплението и конкретната им вина.
Няма наведено оплакване за несправедливост на наложените на подсъдимите наказания /извън най-общо твърдение в тази насока/, като съдилищата са подходили твърде либерално при преценката си доколко наложените на подсъдимите отговорят на изискванията на чл.36 от НК. И доколкото производството пред третата инстанция е по жалба на двамата подсъдими, липсата на годен процесуален инструмент прави съжденията в противоположна посока ненужни.
Като последица от виновното и противоправно поведение на подсъдимите, правилно и законосъобразно Съдът е счел предявените срещу тях искове за възстановяване на причинените на пострадалия вреди за доказани по основание, а след подробен анализ на обстоятелствата, относими към доказаността им като претендиран размер на обезщетенията, правилно са уважени в рамките на установените имуществени вреди, и при удовлетворяване изискванията за справедливост по чл.52 от ЗЗД за неимуществените. За последните е оценен не само срокът на възстановяване функциите на ръката му и преживените от него значителни болки и страдания, но и отражението на травмата върху професионалното му изграждане като музикант. Няма основание за коригиране на обжалваното решение и в тази му част и то като цяло следва да бъде оставено в сила.
С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 138 от 04.07.2008 г. по ВНОХД № 137/2008 г., постановено от Великотърновския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: