О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
гр.София, 28,06, 2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 186/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №1905 от 30.12.2009г., постановено по ч.гр.дело № 2859/2009г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено определение №10049 от 11.09.2008г. по гр.дело №8105/2009г. на СГС. С последното е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените искове. Жалбоподателката Р. Х. Г. – ищец по делото, моли за отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. Счита, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение, по съображения изложени в частната касационна жалба.
Ответникът по частната касационна жалба “Е” ЕАД в писмен отговор излага подробни съображения за отсъствие на касационните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Изложени са съображения по съществото на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въпреки процесуалната допустимост на частната касационна жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че за ищцата не е налице правен интерес от търсената с установителния иск защита за признаване за установено по отношение на Банката съществуването на правоотношение, възникнало от договор за управление от 18.01.2008г. Съдът е извел извода си от изложените в исковата молба фактически твърдения за правото на ищцата на възнаграждение по сключения договор за управление и на обезщетение за неимуществени вреди. Счетено е, че тези претенции ищцата може да предяви чрез осъдителни искове, като в хода на разглеждането им, като преюдициален факт, ще се установява наличието или не на валидно сключен договор за управление от 18.01.2008г. и срока на неговото действие, което изключва правния интерес от предявяване на установителен иск. За последния иск, като допълнителен аргумент е посочено, че установяването на факти по съдебен ред е допустимо само в предвидените в закон случаи, какъвто не е настоящия. Вписването в Търговския регистър заличаването на ищцата като член на Управителния съвет на Банката и като изпълнителен директор е изведено като допълнителен аргумент за липсата на положителната процесуална предпоставка от исковата защита по чл.124, ал.1 ГПК.
Жалбоподателката обосновава приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК с два процесуални въпроса: 1. достатъчно ли е наличието на правен спор относно едно правоотношение за предявяване на установителен иск и 2. възможността за предявяване на други искове / напр. осъдителни/ изключва ли напълно и по дефиниция правната възможност, предвидена в чл.124, ал.1 ГПК, за предявяване на положителен установителен иск относно съществуващо между страните правоотношение.
Съгласно т.1 от ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т.дело №1/2009г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. В случая процесуални въпроси са поставени общо, хипотетично, а не с оглед на конкретния между страните правен спор, поради което не е изпълнено общото основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Въпросът за правния интерес на ищеца от установяване съществуването или несъществуването на едно право или правно отношение е конкретен за всяко дело и преценката се извежда от твърдените факти в исковата молба за засегнатите от правния спор права. По конкретното дело отсъствието на правния интерес от установителния иск е изведен от твърдението на ищцата за накърнени имуществени права, каквито са правото на възнаграждение по договора за управление и на неимуществени вреди от неговото прекратяване. За твърдяните от ищцата по – остри форми на правонарушение установителният иск става безпредметен. Възможността накърнените имуществени права да бъдат защитени в друг процес, какъвто е осъдителния, е достатъчна предпоставка да се отрече правото на искова защита по установителен иск.
Не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В определение №338 от 15.10.2008г. по гр.дело №1568/2008г. на Vг.о. е разгледан различен правен казус свързан с упражняването на правата на съсобственик в притежавана в съсобственост вещ и многообразието на споровете, които могат да възникнат във връзка с упражняване на правата на съсобствениците върху вещта. От статута на терена като обща част, който обслужва реални обекти на собственост и поради тази причина не може да бъде обект на ревандикационен иск, е признато правото на ищците от установителен иск за собственост с решение № 10 от 22.02.1998г. по гр.дело №3037/1997г. на ІV г о. Изводът за отсъствие на правен интерес от предявения от ищцата установителен иск не противоречи на определение от 5.05.2000г. на СГС ГК, в което също е прието, че положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.97, ал.1 ГПК отм. е наличието на правен интерес, за който ищецът не е изложил в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и поради тази причини е прието, че исковата молба е следвало да бъде оставена без движение. Неотносимо към настоящия случай е определение №388 от 20.11.2008г. по гр.дело № 1901/2008г. на V г.о. на ВКС поради липсата на сходство в предмета на спора. В последното е разгледан процесуален спор за правоприемството в процеса по чл.121 ГПК отм. и нищожност на делбата по чл.75, ал.2 ЗН. Процесуалният въпрос за допустимостта на иск за установяване съществуването на факти, какъвто е предявения иск при условията на евентуалност, за установяване на датата, към която да се счита за несъществуващо мандатното правоотношение, е разрешен от въззивния съд в съответствие с утвърдената практика на съдилищата, основания за промяна на която не са налице.становяването по съдебен ред на факти, които законът не е предвидил изрично в предмет на установителен иск е недопустимо, поради което производството по делото подлежи на прекратяване, както се е произнесъл съда в конкретния случай. Не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен във въззивното решение / определение/ е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване на съдебната практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения на законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика. С оглед на тази същност на предпоставката по т.3, обосноваването на допустимостта на касационното обжалване с липсата на практика на ВКС за признаване на правен интерес на страна по договор за управление в търговско дружество да води иск за съществуване на правоотношение, по подобие на искове за съществуване на трудово правоотношение, не е достатъчен аргумент за да обоснове допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По въпроса за предпоставките за предявяването на иска чл. 97, ал.1 ГПК отм., аналогична разпоредба на чл. 124, ал.1 ГПК, е налице съдебна практика, която не се налага да бъде променяна. В случая, преценката на въззивната инстанция за липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на положителния установителен иск е в резултат на конкретна преценка на обстоятелствата, имащи значение за извода дали за ищеца съществува правен интерес от исканото съдебно установяване съществуването на договора за управление.
Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като не са доказани.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1905 от 30.12.2009г. постановено по ч.гр.дело №2859/2009г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: