5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
София, 05.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 20.01.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 253/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗД [фирма], със седалище [населено място], подадена чрез адв.Р. Г.- САК, против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 864/15.11.2010 год., по в.гр.д.№ 655/2009 год., с което е отменено изцяло решението на Софийски градски съд № 81 от 30. 12.2008 год., по гр.д.№ 2164/2007 година и при условията на чл.271, ал.1 и сл. ГПК е уважен предявения от В. Р. Г., срещу настоящия касатор, като ответник, иск по чл.407, ал.1 ТЗ / отм./ за сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 01.10.2003 год.- 30.03.2007 год., в резултат на настъпило на 02.04.2002 год. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 02.04.2002 год. до окончателното и изплащане, като е оставен без разглеждане заявения при условията на евентуално пасивно съединяване иск по чл.45 ЗЗД срещу Т. А. Х..
С касационната жалба е въведено оплакване за частична недопустимост на обжалваното решение, поради което се иска обезсилването му за разликата над присъдената сума от 55 000 лв. до пълния размер от 100 000 лв.. Съображенията са, че при постановяване обжалвания съдебен акт в посочената му част въззивният съд не е взе предвид изрично заявеното от въззивника искане за присъждане именно на сумата 55 000 лева, в рамките на която е следвало да се концентрира спора във въззивно производство, поради което за разликата над същата е налице произнасяне „plus petitum” от страна на Софийски апелативен съд.
Алтернативно поддържаното оплакване е за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато от въззивния съд нарушение на закона – чл.20 ЗЗД и чл.365 ЗЗД и на съществените съдопроизводствени правила, свързани с преценката на събрания по делото доказателствен материал и доводите на страните.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Позовавайки се на правната характеристика на договора за спогодба касаторът поддържа, че възприетото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право, който уточнен от настоящата инстанция, в съответствие с постановките в т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 год. е за съотношението между правното действие на извънсъдебната спогодба, постигната между увреденото лице и застрахователя на гражданската отговорност на делинквента и последвалото искане за заплащане на застрахователно обезщетение по правилото на чл.51 ЗЗД, във вр. с чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, в хипотезата на настъпили след сключването и непредвидими неимуществени вреди от същото ПТП, е в противоречие със задължителната съдебна практика, като същевременно същия този правен въпрос е и предмет на противоречиво разрешаване в практиката на съдилища, обстоятелство правещо го и значим за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Като израз на визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК са посочени: решение на V-то г.о. на ВКС № 1220/26.01.2008 год., по гр.д. № 5051/2007 год. и решение № 756/05.10.2006 год., по гр.д.№ 518/2005 год. на ІІ-ро г.о..
При обосноваване на селективния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК касаторът се позовава на решенията на Великотърновския апелативен съд от 08.05.2009 год., по в.гр.д.№ 29/2009 год. и № 51/30.04.2008 год., по в. т.д.№ 41/2008 год., на Варненския апелативен съд от 17.05.2004 год., по в.гр.д.№ 9/2004 год., и на невлязлото в сила решение на Софийски апелативен съд № 4 от 22.01.2008 год., по гр.д.№ 1720/2008 год., допуснато до касационен контрол с определение № 1300/ 24. 09. 2009 год., по гр.д.№ 943/2009 год. на ІV-то г.о. на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна, чрез процесуалния си представител- адв. Л.Л.- САК, е възразил по допускане на касационното обжалване и алтернативно по въведените касационни основания в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото с оглед предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно конституирана във въззивното производство страна, поради което е процесуално допустима, но искането за достъп до касационен контрол е частично основателно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че подписаното от ищеца, като увреден от настъпилото ПТП и ответното застрахователно дружество, в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на виновния за същото водач на МПС Х. извънсъдебно споразумение не представлява пречка за предявяване на прекия иск по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, доколкото договореното с него обезщетение обхваща неимуществените вреди от момента на вредоносното събитие до момента на сключване на договора за спогодба.
Изложени са съображения, че щом претенцията на ищеца понастоящем има за предмет обезщетяването на вреди, претърпяни в периода 01.10. 2003 год.- 30.03.2007 год., т.е след датата на процесната спогодба, които с оглед спецификата на конкретното увреждане не са могли да бъдат предвидени към датата на постигане извънсъдебното споразумение между страните и поради това не са били обхванати от същото, но са пряка и непосредствена последица от осъществения от застрахования водач деликт, то правото на пострадалия на обезвреда в по- голям от договорения със застрахователя размер обезщетение от доброволно приетия, не е преклудирано и не е налице заявен извънсъдебно валиден материалноправен отказ от него.
Следователно от преценката на решаващите мотиви, изложени в съобразителната част на обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че формулираният от касатора въпрос на материалното право, като обусловил крайния правен резултат по делото попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно е позоваването на критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че нито едно от приложените с касационната жалба решения на ВКС няма характер на задължителна съдебна практика, съобразно дадените в тази насока разяснения в т.2 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, то служебно известна на настоящия съдебен състав е задължителната за съдилищата в страната практиката на ВКС, създадена по реда на чл.290 ГПК, израз на която е и решение № 43 от 15. 03. 2011год., по т.д.№ 414/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС. Според същата, даваща косвен отговор и на поставения от касатора въпрос на материалното право, с която въззивният съд изцяло се е съобразил, прилагайки законовото правило на чл.51 ЗЗД, предварителният отказ от обезщетение, направен преди да са настъпили конкретните вреди е недействителен и няма погасителен ефект спрямо бъдещото право на обезщетение.
Поради недействителност на такъв отказ уговорката между застрахователя на делинквента и пострадалия е лишена от правни последици и е без значение за основателността на прекия иск срещу застрахователя по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./.
При наличие на задължителна по своя характер съдебна практика основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е въобще неприложимо, поради което посочените от жалбоподателя и цитирани по- горе съдебни решения не следва да бъдат обсъждани.
Само за прецизност в тази вр. следва да се посочи, че част от приложените решения на различни по стене съдилища са неотносими към деликтното право и функционално обусловеното от него пряко право на обезвреда на пострадалото лице от застрахователя на делинквента, а разглеждат правната характеристика на договора за извънсъдебна спогодба и произтичащите от него правни последици за сключилите го лица, които в разглежданата хипотеза на предявен пряк иск по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ са правно важими, но е при съобразяване законовото правило на чл.51 ЗЗД , обезщетителния характер на прякото право и предмета на самата извънсъдебна спогодба, винаги конкретен и подлежащ на преценка във всеки отделен случай.
Недоказано е и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Обстоятелството, че по поставения от касатора материалноправен въпрос, както и по този за обезщетяването на вредите от ексцес, на който касаторът изрично се позовава при аргументиране на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, съществува не само трайна практика на съдилищата, но и такава със задължителен характер, която няма основание да бъде променена, за да бъде възприета различна и с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалвания съдебен акт, изключва възприемането му като значим за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. разяснен в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год.на ОСГТК на ВКС.
Що се касае до оплакването за евентуална недопустимост на обжалвания съдебен акт, в частта му за присъденото обезщетение над сумата 55 000 лв., то същото, предвид заявеното във въззивната жалба искане от страна въззивника е основателно, поради което са налице предпоставките за допускане на искания касационен контрол, съгласно разясненията в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от тези съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 864/15.11.2010 год., по в.гр.д.№ 655/2009 год., в частта, с която е уважена предявената от В. Р. Г. срещу ЗД [фирма], със седалище [населено място], пряка искова претенция по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ за разликата над сумата 55 000 лв. до присъдения размер обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лв..
УКАЗВА на касатора ЗД [фирма], със седалище [населено място] в едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметка на ВКС д.т. за касационното производство в размер на сумата 900 лв./ деветстотин лева/, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи по делото и съответен документ, удостоверяващ извършеното плащане.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до касатора, че при неизпълнение на така дадените му указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД изтичане на указания по- горе срок делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за евентуалното му насрочване в открито съдебно заседание или на съдията- докладчик за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: