О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
София, 09.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия ДОНКОВА гр. д. № 1794 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
С решение № 8913 от 09.12.2016 г. по в. гр. д. № 4492/2016 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 170/18.12.2015 г. по гр. д. № 5350/2015 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от П. П. Д., В. С. С., В. С. П., Ж. П. Т., В. С. С., С. Й. С. и В. Й. П. срещу П. Л. С. искове по чл.42, б.“б“, вр. чл.25, ал.1 ЗН за обявяване нищожност на саморъчно завещание от 08.01.2014 г., на В. М. В..
Въззивният съд е приел, че с процесното завещание, наследодателят на ищците е завещал на ответницата П. Л. С. цялото си недвижимо имущество. Счел е, че допусната съдебно-почеркова експертиза е пълна, обективно и компетентно изготвена, чрез използването на достоверен сравнителен материал в оригинал, близък по времеполагане на момента на изготвяне на процесното завещание. Обосновал е, че в тежест на ответницата, която се ползва от оспореното завещание е да установи неговата автентичност, но доколкото такова доказване не е проведено, а и от приетото експертно заключение се установява, че същото не е написано и подписано от В. М. В., то завещанието е прието за нищожно.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата П. Л. С..
Жалбоподателката счита, че въззивното решение е неправилно. Поддържа, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е уважил направените във въззивната жалба доказателствени искания – за разпит на двама свидетели за установяване състоянието на завещателя и за изслушване на повторна експертиза. По този начин е отказал да събере относими доказателства, за които служебно е задължен. Навежда се оплакване, че допуснатото процесуално нарушение от първоинстанционния съд при назначаване на съдебната експертиза – назначено вещо лице, заличено от списъка на вещите лица на СГС, не е поправено от въззивния съд, който е следвало да допусне повторно заключение, като по този начин той е формирал решаващите си изводи единствено въз основа на негодно доказателствено средство.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси, уточнени от ВКС съобразно предвиденото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по следния начин:
1. Настъпва ли преклузия по чл.266 ГПК за допускане на доказателства пред въззивната инстанция, когато докладът по чл.146 ГПК е непълен и неточен и първоинстанционният съд не е дал указания за представяне на доказателства за установяване на твърдените от тях факти? Следва ли въззивният съд при разглеждане на доказателствените искания да извършва винаги преценка по чл.266 ГПК?
2. Необосновано и постановено при процесуални нарушения ли е решение, основаващо се на съдебно – графологична експертиза, изготвена от лице, лишено от права и отписано от списъка на вещите лица при условията на чл.22, вр. чл.23, ал.1, т.2 от Наредба № 3 на Министерство на правосъдието /отм./?.
3. Обосноваването на решението единствено със заключение, изготвено от вещо лице, извън хипотезата на чл.398 ЗСВ, когато съдът не е мотивирал необходимостта от назначаване на именно това вещо лице, представлява ли процесуално нарушение, за което въззивният съд следи служебно?
4. Препращането към мотивите на първоинстанционното решение и излагане на собствени без съвкупна преценка на събраните доказателства отговаря ли на изискването за мотивираност на съдебния акт?
Касаторът се позовава на тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК по тълк. д. № 1/2013 г., решение № 304/01.10.2015 г. по гр. д. № 2460/2015 г. на ВКС, четвърто г. о., решение № 42/05.03.2014 г. по гр. д. № 5488/2013 г. на ВКС, четвърто г. о, решение № 253/18.05.2011 г. по гр. д. № 1919/2010 г. на ВКС, четвърто г. о, решение № 205/28.07.2016 г. по гр. д. № 278/2016 г. на ВКС, четвърто г. о, решение № 247/29.05.2012 г. по н. д. № 768/2012 г. на ВКС, трето г. о, определение № 576/16.07.2012 г. по гр. д. № 1038/2011 г. на ВКС, първо г. о.
Ответниците в производството П. П. Д., В. С. С., В. С. П., Ж. П. Т., В. С. С., С. Й. С. и В. Й. П. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на разглеждането й по същество от ВКС.
Третото лице – помагач на страната на ищците И. Н. Н. също счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна и не е налице пречката на чл.280, ал.2 ГПК за разглеждането й от ВКС. Не са налице обаче основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на жалбата до разглеждане по същество от касационната инстанция. Съображенията за това са следните:
Изслушаното в първоинстанционното производство заключение на съдебно-графическата експертиза е било прието като неоспорено от ответницата – касатор. Същото съдържа категоричен извод за това, че завещанието не е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор, обосновано с различия както в общите, така и в частните графически признаци.
В производството пред районния съд ответницата не е направила искане за назначаване на повторна или тройна експертиза. Във въззивната жалба е направено искане за допускане на тройна съдебно-графическа експертиза, обосновано единствено със съображението, че приетата експертиза не е ползвала сравнителен материал, предоставен й от страната. Не се съдържа оплакване за допуснато от районния съд процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на разпределение на доказателствената тежест. С определението по чл.267 ГПК въззивният съд е оставил искането без уважение, като се е мотивирал, че същото е несвоевременно направено.
Произнасянето на въззивния съд е съобразено с ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.2, според което въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, ако оплакване за това не се съдържа във въззивната жалба /чл.269, изр.2 ГПК/. Единствено при наличие на такова оплакване, той дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В конкретния случай с оплакване в изложения смисъл въззивният съд не е бил сезиран. Той не е бил длъжен и служебно да назначи експертиза, тъй като страната не се е позовала на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, което да й е попречило да събере доказателства за изясняване на релевантен за делото погрешно установен факт /съобразно т.3 от цитираното тълкувателно решение/. Представената съдебна практика с касационната жалба също напълно съответства на дадените в тълкувателния акт разрешения. Въззивният съд не може служебно да констатира нарушение на процесуалните правила, без съответно оплакване в жалбата, каквато именно е настоящата хипотеза.
От изложеното по-горе следва, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по поставения първи въпрос в изложението.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по следващите два поставени въпроса в изложението, свързани с назначаването на експерта.
Не се установява противоречие с приложеното като съдебна практика определение № 576/16.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1038/2011 г. на ВКС, първо г. о. В същото е прието, че правните въпроси, свързани с назначаването на вещо лице от друг съдебен район, не са обуславящи за изхода на делото, както и че правилността на преценката на събраните доказателства и обосноваността на изградените въз основа на тях изводи не е от значение в производството по допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по въпросите, касаещи начина на обсъждане на доказателствата в обжалваното решение, доколкото в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е изложил самостоятелни фактически констатации, обсъдил е заключението на графическата експертиза и е изложил самостоятелни съображения по отношение основателността на предявените искове без да извършва формално препращане към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл.272 ГПК.
Изложените по-горе съображения в тяхната съвкупност обуславят отказ за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8913 от 09.12.2016 г., постановено по в. гр. д. № 4492/2016 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: