О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№520
София, 01.06.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 5166 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. М. И. чрез адв. М от АК – Разград против решение № 70/30.04.2008 г. на Разградския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 252/2007 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата, като насрещната страна е отговорила по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнение и изискванията на чл. 284, ал. 3 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение Разградският окръжен съд е отхвърлил иск за делба на наследствени недвижими имоти, като е приел, че част от тях са притежавани от наследодателя М изцяло, а един в съсобственост със сестра му С. Т. Всички те, обаче са били продадени на ответника по иска И. М. Т. , поради което и не са били част от откритото наследство.
Единият от спорните въпроси по делото е бил кога точно М. С. е придобил в собственост имотите и дали в условията на съпружеска имуществена общност с В. М. С. Н. И. поддържа, че след нейната смърт, той в качеството си на законен наследник е наследил от нейния дял 1/6 ид.ч. от имотите.
Въззивният съд е постановил решение, като е изложил съображения, че правата на страните се установяват от нотариалните актове.
Поставените в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК въпроси са следните: допустимо ли е установяване на различни материални права от установените в нотариалните актове, нужно ли е откриване на производство по чл. 154 ГПК, когато се опровергава признато право на собственост по обстоятелствена проверка, кой е моментът, в който се придобива собственост по давност – с осъществяване фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС или съставянето на нотариалния акт, съответно кой е той, когато едно и също лице се е снабдило за един и същи имот с нотариален акт по чл. 483, ал. 2 ГПК /отм./ в различни години; когато давността е текла по време на брака при действието на СК от 1968 г., владяната вещ придобива ли се от двамата съпрузи в условията на съпружеска имуществена общност.
Тези въпроси са съществени за материално-правния спор, защото тяхното разрешаване има отношение към правата на страните след откриване наследството на В. М. С. и съответно дали преживелият съпруг М е бил изключителен собственик на вещите, с които приживе се е разпоредил в полза на единия от синовете си – И. М. И..
Осъществена е и втората предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – разрешението, дадено от въззивния съд противоречи на това по представените от касатора съдебни решения.
При тези данни, жалбата следва да бъде допусната до касационно разглеждане.
Касаторът следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба. Съдилищата по съществото на спора не са определили нейния размер при отхвърляне на иска за делба на петте недвижими имота /описани в три пункта по исковата молба – по трите нотариални акта, цитирани от ищеца/: УПИ ХІІ-255 кв. 30, УПИ ХІ-252 в кв. 30, УПИ ХІІІ-254 в кв. 30, УПИ ІІ-245 в кв. 65 и УПИ ІІІ-245 в кв. 65 по плана на с. В., Разградска област.
Настоящият състав взе предвид Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно разпоредбата на чл. 9, която определя дължимата държавна такса при отхвърляне на иск за делба в рамките между 2 лв. и чл. 18, ал. 2, т. 2, която предвижда при обжалване заплащане на държавна такса в размер на 50 на сто от тази, дължима за първоинстанционното производство. При така уреденото в нормативния акт, намира, че Н. И. следва да заплати 125 лв. – по 25 лв. за всеки имот, за който е предявил иск за делба или по 50% от 50 лв.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до разглеждане касационната жалба на подадена от Н. М. И. чрез адв. М от АК – Разград против решение № 70/30.04.2008 г. на Разградския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 252/2007 г.
Указва на Н. М. И. в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 125 лв., като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на определената държавна такса от жалбоподателите, делото да се докладвана на председателя на състава за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: