Р Е Ш Е Н И Е
№ 521
София, 11 декември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на четиринадесет ноември двехиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Биляна Чочева
при секретар Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 502/2008 год.
Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия М. Д. Б. против въззивно решение № 331 от 4.07.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 526/2008 год. по описа на Софийски апелативен съд.
В жалбата се поддържат оплаквания за допуснати нарушения, които са касационни основания по смисъла на чл. 348 ал.1т.1-3 НПК, като се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон в частта, касаеща осъждането по чл. 195 ал.1т.4 пр.1 НК и допуснати нарушения на правилата за индивидуализация на наказанията. По същество се иска въззивното решение да бъде изменено, като за кражбата бъде приложен по-леко наказуем материален закон, наказанията бъдат намалени по размери и бъде отложено изтърпяването на общо определеното наказание, а гражданският иск бъде намален.
Гражданската ищца и частна обвинителка моли жалбата да бъде оставена без уважение
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваното въззивно решение в пределите по чл. 347 НПК, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 164 от 31.01.2008 год. потановена по НОХ дело № 445/2007 год. Врачанският окръжен съд е признал подсъдимия М. Д. Б. за виновен в това, че на 9.11.2005 тод. в гр. М. като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, отнел от владението на Ц. И. П. от гр. М., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да го привои имущество на стойност 958.25лв, като грабежът е придружен с убийството на Ц. П. , поради което и на основание чл. 199 ал.2 т.2 във вр. с чл. 63 ал.2 т.1 и чл. 54 НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наазанието.
Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Ц. И. К. сумата 20 000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане, като гражданския иск за разликата до пълния му размер е отхвърлил.
С въззивно решение № 331 от 4.07.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 526/2008 год. Софийският апелативен съд е изменил присъдата, като е преквалифицирал деянието в престъпления по чл. 195 ал.1т.4 пр.1 НК и по чл. 115 НК и му е наложил съответни наказания за първото две години лишаване от свобода и за второто пет години и шест месеца лишаване от свобода, а на основание чл. 23 ал.1 НК му е определил общо наказание от пет години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Потвърдил е присъдата в останалата част.
Касационната жалба е неоснователна.
Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК се мотивира с неоснователния отказ кражбата да бъде квалифицирана като по-леко наказуемо престъпление. В този смисъл е изложеното съображение, че предметът на кражбата е възстановен и деянието следва да бъде квалифицирано по правилегирования състав на чл. 197 НК. Доводът е неоснователен.
Касационната проверка за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на фактическите констатации на решаващите съдилища. По делото не се поддържа оплакване за нарушение на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата, въз основа на които са приети за установени фактическите положения, а именно: На инкриминираната дата, след като предварително се уверил, че в жилището на пострадалата Ц. П. няма никои, подсъдимият с помощта на приятелите си св. М отнел инкриминираните вещи, които натоварил в автомобил, паркиран на улицата пред къщата и управляван от св. М. В този момент пострадалата се прибрала и го попитала какво прави, като междувременно започнала да вика, че от дома й се извършва кражба. Под предлог, че ще обясни деянието си, подсъдимият я вкарал в къщата, където я умъртвил. През това време приятелите му потеглили с автомобила, закарали вещите в гр. В. в дома на св. М, а същата вечер М. и неговия баща ги предали доброволно на органите на полицията.
При тези фактически констатации, въззивната инстанция не е решила неправилно въпроса по чл. 301 ал.1т.2 НПК в претендирания от жалбоподателя смисъл. Намалената наказателна отговорност при кражбата намира приложение само когато отнетата вещ бъде върната или заместена от дееца, а не когато това е станало от други лица, поради което не може да бъде възприет довода, че е налице възстановяване на отнетото имущество и е осъществен състава на престъплението по чл. 197 т.3 НК. Настоящата инстанция е обвързана от оплакването на жалбоподателя, поради което не следва да преценява приложението на материалния закон по отношение на второто деяние, както и квалификацията на цялостната престъпна дейност. Независимо, че не споделя изцяло изложените от въззивната инстанция съображения по отношение точната правна квалификация не съществува правна възможност за коригиране на нарушението в това производство.
Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК е неоснователно.
Пределите на касационната проверка се определят от жалбоподателя чрез посочване на касационните основания и данните, които ги подкрепят. Извън тях касационната инстанция има правомощие да отстрани само такива нарушения, които са довели до опорочаване на процеса, чрез съществено ограничаване или нарушаване на основните права на подсъдимия. В жалбата немотивирано се твърди, че въззивната инстанция съществено е нарушила съдопроизводствените норми, без да се излагат конкретни съображения. При тези данни касационната проверка за спазването на процесуалните правила при разглеждането на делото и постановяването на въззивното решение следва да се ограничи само до наличието на основания за служебна намеса. Такива основания не са налице. Досъдебното производство и производството пред двете съдебни инстанция са проведени в съответствие с изикванията на процесуалния закон, като на подсъдимия е осигурена възможност в пълен обем да упражни правата си. С неговото активно участие са събрани относимите и допустими доказателства за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, които са оценени съобразно действителното им съдържание и не са направени фактически и правни изводи в негова вреда.
Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК се мотивира с недопустимо утежняване на наказателното му положение от въззивната инстанция и допуснати нарушения при преценка на обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанието. В този смисъл са изложените съображения, че въззивната инстанция без протест от прокурора е утежнила наказателното му положение, като е индивидуализирала двете наказания при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, след като наказателната отговорност е реализирана от първоинстанционния съд при превес на смекчаващите обстоятелства, а от друга страна не е преценила относителната тежест на приетите като смекчаващи обстоятелства чисто съдебно минало, млада възраст, процесуално поведение, липса на други противообществени прояви и социалната среда, в която е живял. И двата довода не намират опора в разпоредбите на закона и са неоснователни.
Когато въззивната инстанция прилага различен материален закон е длъжна самостоятелство да прецени относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК. Няма процесуална пречка и задължение за нея когато прилага по-леко наказуем материален закон, отчитайки тежестта на конкретно извършеното престъпление и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, да приеме превес на отегчаващите обстоятелства и да наложи наказание над средния размер, предвиден за престъплението, независимо от извода на първоинстанционния съд.тежняване на наказателното положение на обжалвалия подсъдим би било налице само при налагането на по-тежко по размер наказание без наличието на съответен протест. В конкретния случай такова нарушение не е допуснато. По същество наказателното му положение е смекчено, защото му е определено за изтърпяване наказание в по-нисък размер от наложеното с присъдата.
Наказанията са индивидуализирани в рамките на закона, предвидени за престъпленията, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства, в това число и тези, на които подсъдимият основава искането си за намаляването им, съобразена е и редукцията им предвид възрастта му. Нито едно от приетите по делото смекчаващи обстоятелства не е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК и при наличието им и най-леките предвидени за двете престъпления наказания не биха се явили несъразмерно тежки, за да бъдат индивидуализирани под тези минимуми.
Събраните характеристични данни не са изцяло положителни и не може да се приеме, че е личност с ниска степен на обществена опасност. В този смисъл са приложената лоша педагогическа характеристика, а и начинът на извършване на деянието. Проявените дързост, упоритост и жестокост, с които са извършени деянията завишават и личната му обществена опасност. Подсъдимият се насочил и отнел вещи от дома, в който живее майка му, където бил посрещан добронамерено от всички в семейството и се ползвал с доверието им. За осъществяване на намерението си и както сам е обяснил, за да прикрие извършеното, не се поколебал да лиши от живот възрастната жена, която неочаквано се появила пред дома си. Макар въззивната инстанция да е констатирала, че това му поведение обективира признаците на по-тежко наказуемо престъпление, за което не му е предявено обвинение и да е преценила, че не може да го осъди за квалифицирано убийство, отчетено като мотив за извършване на убийството, то завишава обществената опасност както на деянието, така и на дееца. Те са завишени и защото е действал изключително хладнокръвно, през деня, като не са го възпряли виковете за помощ на пострадалата, които съседките й възприели.бийството е извършил с изключителна жестокост, като е нанесъл смъртоносните увреждания в момент, когато всякаква съпротива от страна на пострадалата е била преодоляна. Обществената опасност на кражбата е завишена и защото е използвал приятелите си. Социалната среда, в която е живеел не е основание за проява на по-голямо снизхождение. Като дете на разведени родители е чувствал известна емоционална непълнота, независимо, че е поддържал връзки и с двамата си родители. Изпитвал е и известни материални затруднения, но те не са били по-големи от тези на приятелите му, които при контактите им са констатирали, че разполага с парични средства. Възрастта му също не е основание за допълнително смекчаване на наказателното положение. Тя е отчетена от законодателя, който е редуцирал вида и размерите на наказанията, които могат да бъдат наложени на непълнолетните подсъдими. От друга страна деянието е извършил във време близко до навършване на пълнолетие.
Тези обстоятелства не дават основание за извод, че може да му се въздейства превъзпитателно с оглед подготовката му за обществено-полезен живот с по-малък обем наказателна принуда. Намаляването на наказанието, както се иска от жалбоподателя и прилагането на института на условното осъждане би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане целите по чл. 60 НК.
Оплакването за явна несправедливост на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в полза на дъщерята на пострадалата е неоснователно. Гражданският иск е доказан по основание, а по размер не е несправедливо завишен. Отчетени са съществуващите отношения на обич и привъраност между гражданската ищца и нейната майка, както и действително изживяните болки и страдания. Не е нарушен принципът за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Присъдената от първоинстанционния съд сума е достатъчна и справедлива да обезщети пострадалата в най-пълна степен, поради което мотивирано въззивната инстанция е отказала да я намали.
По изложените съображения настояият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяването на въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните от подсъдимия нарушения, а при цялостната служебна проверка не бяха констатирани нарушения, за които касационната инстанция следи служебно, без да е сезирана с конкретни доводи в жалбата и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК
Р Е Ш И:
Оставя в сила въззивно решение № 331 от 4.07.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 526/2008 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 164 от 31.01.2008 год. по НОХ дело № 445/2007 год. на Врачанския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: