ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N.521
София,09.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 28 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 244-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е”АД-г. Пловдив срещу въззивното решение от 1.12.09г. по г.д. №2672/09г. на ОС-г. Пловдив, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 6.07.09г. по г.д. №2003/08г.,VІІ г.с-в на РС-г. Пловдив. С последното е осъден кастора “Е”АД-г. Пловдив да заплати на основание чл.55 ал.1 ЗЗД на ЕТ”К”-г. Ст. Загора сумата 1269.62 лв., представляваща заплатена без основание сума за консумирана ел.енергия за обект “Ц”-с. Хрищени, общ.г. Ст. Загора за периода 29.01.07г.-27.02.07г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.04.08г.до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвидените в чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК основания.
Поддържа се, че въззивният съд неправилно е квалифицирал клаузата на чл.25ал.2т.2 от Общите условия на договора между страните като неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, което е определено от касатора като съществен материалноправен въпрос, от който зависи правилния изход на спора.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл.ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да уважи така предявеният иск въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че не е налице външно въздействие върху процесния електромер, който е бил повреден/установена е пълна загуба на ел.памет/, съобразно констатациите на приетите по делото три СТЕ.
Ищецът по делото ЕТ”К”-г. Ст. Загора е заплатил исковата сума, възлизаща на 1269.62 лв., за периода 29.01.07г.-27.02.07г., която е била определена като дължима на основание чл.25ал.2т.2 от Общите условия на договора между страните, след констатация че не може да бъде отчетена реално консумираната ел.енергия за м. Февруари 2007 год.-срвн. приложения по делото констативен протокол №137/27.02.07год.
ВКС-ТК намира, че в конкретния случай от съществено значение за правилния изход на спора е доказване на количеството консумирана от ищеца по делото ел.енергия за м. Февруари 2007 год. Доказателствената тежест за това пада върху Е. Б. Е. ”АД-г. Пловдив в качеството му на доставчик на ел.енергия. Това е така защото на доставчика на ел.енергия е вменено задължението да отчита консумираната от потребителя ел.енергия.
Клаузата на чл.25 ал.2 т.2 от ОУ на договора между страните не би могла в случая да бъде приложена, тъй като не се касае за отклонение в работата на процесния електромер, а за преустановяване на неговата работа.
Следователно без значение за изхода на делото е въпроса за характера на клаузата на чл.25ал.2т.2 от ОУ на договора между страните, респ. дали същата е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП и като такава нищожна.
ВКС-ТК намира, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Обжалваното решение е постановено в точно съответствие с ППВС №1/1979 год., тъй като липсват по делото доказателства установяващи точното количество консумирана енергия от ищеца ЕТ”К”-г. Ст. Загора процесния период-м. Февруари 2007г.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай по прилагане на разпоредбата на чл.55 ал.1 ЗЗД не е налице противоречива съдебна практика, нито тя се нуждае от тълкуване, обстоятелство което изключва наличието на основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 1.12.09г. по г.д. № 2672/09г. на ОС-г. Пловдив, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 6.07.09г. по г.д. №2003/08г.,VІІ г.с-в на РС-г. Пловдив.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 1.12.09г. по г.д. № 2672/09г. на ОС-г. Пловдив, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 6.07.09г. по г.д. №2003/08г.,VІІ г.с-в на РС-г. Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: