Р Е Ш Е Н И Е
№ 522
гр. София, 04 декември 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на седми ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 524 по описа за 2008 г
Касационното производство е образувано по протест на Варненска апелативна прокуратура, жалби на поверениците на частните обвинители и граждански ищци Г. Х. Д. и Х. Х. Д. и по жалба на защитата на подсъдимия О. П. А., срещу решение № 95 от 12.05.2008 на Варненски апелативен съд, по ВНОХД № 12/08, с което е изменена присъда на Силистренски окръжен съд № 83 от 17.12.2007, по НОХД № 378/07, като е наложено на подсъдимия наказание „лишаване от свобода”, за срок от четиринадесет години и единадесет месеца, при „строг” режим, а присъдата е потвърдена в останалата й част.
С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 12.01.2007, в с. Ц., обл. Силистра, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 9 099,50 лв, от владението на П. Х. Д. , с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на П. Х. Д. , с оглед на което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2 вр. чл. 198, ал. 1 НК, е осъден на „доживотен затвор”, което наказание, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 НК, е заменено с „лишаване от свобода”, за срок от петнадесет години, при „строг” режим, със зачитане на предварителното задържане, считано от 19.06.2007 г. С присъдата, подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци обезщетение за имуществени вреди, в размер на 9 099,50 лв, ведно със законната лихва, както и в полза на всеки един от тях, обезщетение за неимуществени вреди, от по 50 000 лв, ведно със законната лихва, като претенциите им за обезвреда до 300 000 лв са отхвърлени.
С протеста се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че въззивният съд е нарушил материалния закон, като е приложил чл. 55 НК спрямо най-леката алтернатива, предвидена в санкцията на чл. 199, ал. 2, т. 2 НК. С протеста се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
С жалбите на частните обвинители и граждански ищци се релевират всички касационни основания. Сочи се, че с провеждането на процедурата по Гл. 27 НПК са нарушени процесуалните им права, че неправилно въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 55 НК, както и че е занижен размерът на уважените искове за неимуществени вреди. С жалбата се иска да бъдат отменени присъдата и въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция, която да проведе съдебно следствие по общия ред.
С жалбата на подсъдимия се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Сочи се, че е нарушен на чл. 55 НК, доколкото наложеното наказание се различава само с един месец от най-ниския законов предел. Твърди се, че така определено, наказанието е явно несправедливо. Възразява се срещу уважените размери на исковете за неимуществени вреди, които, според жалбоподателя, са завишени. С жалбата на подсъдимия се иска да бъде изменено въззивното решение, като бъде смекчено наложеното му наказание, както и като бъде намален размерът на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.
В съдебно заседание на настоящата инстанция прокурорът пледира за уважаване на протеста. Намира за основателна жалбата на частните обвинители и граждански ищци, а жалбата на подсъдимия, за неоснователна.
Поверениците на частните обвинители и граждански ищци пледират за уважаване на подадената от тях жалба. Считат протеста за основателен, а жалбата на подсъдимия, за неоснователна.
Защитата счита, че жалбата на подсъдимия следва да бъде уважена. Намира протеста и жалбата на частните обвинители и граждански ищци за неоснователни.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Протестът и жалбите са неоснователни.
Диференцираните процедури по Глава 27 НПК са израз на законодателно решение, което е в интерес на правосъдието. Делото се решава в кратък срок, посредством облекчена процедура, с минимален разход на процесуални усилия. Такъв развой на процеса ползва не само подсъдимия, но и останалите страни в процеса, които също са заинтересовани от своевременното приключване на наказателното производство.
Съкратеното съдебно следствие по Глава 27 НПК може да протече в два варианта: по чл. 371, т. 1 и чл. 371, т. 2 НПК. В случаите по чл. 371, т. 2 НПК, подсъдимият признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти, а съдът проверява дали самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. За да бъде проведена процедурата по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, следва да са налице две предпоставки: 1/ депозирано от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 НПК и 2/ преценка на съда, че самопризнанието се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство. Процесуалният закон не е предвидил други предпоставки за провеждане на посочената диференцирана процедура, а принципът за равенство на гражданите пред закона предполага предоставяне на еднаква правна възможност на всички подсъдими да се ползват от нея.
Поради изложеното, ВКС намери, че не е налице нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Не може да бъде споделен довода, че проведеното съкратено съдебно следствие е накърнило правата на частните обвинители. Искането им за отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция / за провеждане на съдебно следствие по общия ред / е неоснователно и не може да бъде уважено.
С протеста се излага довод за нарушение на материалния закон относно приложението на чл. 55 НК спрямо най-леката алтернатива от наказанията, предвидени за извършеното престъпление. Споделя се становището на първата инстанция, според която съдът избира наказание от алтернативно предвидените такива и спрямо него прилага чл. 55 НК, в какъвто смисъл е решение № 796 от 27.11.2007 г на ВКС, по н. д. № 585/07 на ІІІ НО ВКС, цитирано в протеста.
ВКС намира за правилно становището на въззивната инстанция.
Когато в санкционната норма са предвидени алтернативни наказания, при условията на чл. 54 НК, съдът определя онова от тях, което е най-подходящо по вид и размер / чл. 57 НК /. При наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, с оглед на които и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко, наказанието се индивидуализира при хипотезата на чл. 55 НК. При алтернативни наказания, нормата на чл. 55 НК се прилага спрямо най-леката алтернатива, тъй като спрямо нея е направена надлежната преценка, че и това наказание / най-лекото, предвидено в закона по смисъла на чл. 55 НК / се явява несъразмерно тежко. Вярно е, че в решение № 796 от 27.11.2007 на ВКС се застъпва становището на първата инстанция, но това решение не е единственото в практиката на ВС и ВКС по приложението на чл. 55 НК, който текст не е претърпял промени от влизане в сила на настоящия НК. В другия смисъл е решение № 458 от 18.10.1972, по н. д. № 430/72, на І НО ВС: „Когато в особената част на НК е предвидена възможност за извършеното престъпление да се наложи едно измежду две или повече наказания, съдът определя най-подходящото по вид и размер. В тези случаи разпоредбата на чл. 55 НК може да се приложи само спрямо най-лекото от алтернативно предвидените наказания, ако са налице условията за това”.
За престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 2 НК са предвидени три алтернативни наказания: „лишаване от свобода” от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Чл. 55 НК следва да се приложи спрямо най-лекото, предвидено в санкционната част на нормата наказание, което е „лишаване от свобода”, за срок от петнадесет до двадесет години, а при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, наказанието следва да се определи под законоустановения минимум. Въззивният съд правилно е приложил материалния закон, като е отнесъл чл. 55 НК към най-леката алтернатива „лишаване от свобода”, поради което не може да бъде споделен довода, че е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
ВКС прие, че не е налице и релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. При преценка на доводите за явна несправедливост на наложеното наказание следва да се има предвид, че наказанието четиринадесет години и единадесет месеца „лишаване от свобода” произтича от императивното изискване на чл. 373, ал. 2 НПК, но, в същото време, то следва да бъде съответно на обстоятелствата, имащи значение при индивидуализацията на наказателната отговорност. Нормата на чл. 373, ал. 2 НПК относно приложението на чл. 55 НК обаче не освобождава съда от задължението да индивидуализира наказанието. В тези случаи, съдът също взема предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца и всички други обстоятелства, имащи значение за строгостта на санкцията. Наложеното по настоящето дело наказание четиринадесет години и единадесет месеца „лишаване от свобода” е съобразено с високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, както и с целите по чл. 36 НК. Не може да бъде уважено искането за неговото намаляване, тъй като това би било проява на неоправдано снизхождение. С оглед изразеното становище за правилното приложение на чл. 55 НК, не може да бъде уважено искането на прокурора и частните обвинители за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за утежняване на наложеното наказание.
ВКС намери, че въззивното решение е правилно и законосъобразно и в неговата гражданско-осъдителна част. Съдилищата са присъдили обезщетения за неимуществени вреди, по 50 000 лв, в полза на всеки от гражданските ищци, ведно със законната лихва, като са спазили критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Не са налице основания за пререшаване на въпросите по гражданската отговорност за неимуществени вреди, поради което искането за увеличаване или за намаляване на тези искове не може да бъде уважено.
По изложените съображения, ВКС намери, че протестът и жалбите срещу въззивното решение са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение № 95 от 12.05.2008 на Варненски апелативен съд, по ВНОХД № 12/08.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: