3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 522
гр. София, 06.07.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 15 юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №287/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр. П. срещу решение №581 от 08.12.2011 г. по в.гр.д. № 517/2011 на Пловдивски апелативен съд /П./, с което е потвърдено изцяло първоинстанцонното решение №21/24.02.2011 г. по т. д. №168/2009г. на ОС-Пазарджик за отхвърляне иска на касатора с правно основание чл.266 ЗЗД срещу МБАЛ [фирма]-гр.П. за сумите от 13 469,67 лева-стойност на допълнителни СМР и 30 920 лева –на предходни такива, съгласно уговорките в споразумение между страните от 23.06.2009 г.. Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 от ГПК.
Ответната страна изразява становище за липса на предпоставките за допускане до касация и за неосователност а касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.266 ЗЗД срещу МБАЛ [фирма]-гр.П. за сумите от 13 469,67 лева-стойност на допълнителни СМР и 30 920 лева –на предходни такива, съгласно уговорките в споразумение между страните от 23.06.2009 г.. приел е за безспорно установено, че отношенията между страните се базират на договор за строителство от 01.04.2008 г. по силата на който ищецът е следвало да изпълни строеж на разширение на МБАЛ Е. в [населено място] срещу заплащане на сумата от 977 686 лева без ДДС. В хода на строителството работните проекти били променяни и се наложило да бъдат изпълнени допълнителни непредвидени в първоначалния договор СМР заплащането на които било предмет на уреждане в допълнителните споразумения подписани между страните, съответно на 04.03.2009 г. и на 23.06.2009 г.. Доколкото последните предвиждат като условие за заплащане на допълнителните строителни работи от възложителя на изпълнителя, представянето на акт обр. 19 , в който да се опишат по количества и видове непредвидените допълнителни СМР и да се представят съответните количествено-стойностни сметки и това не е сторено, то съдът приема , че заплащането на тяхната стойност не се дължи от страна на възложителя.
В самата касационна жалба като основания за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочи като обуславящ изхода на спора правен въпрос, дали приемането на извършени СМР по договор за строителство следва ли да става с акт обр. 19 като условие за заплащане на възнаграждение, когато това е изрично уговорено между страните. По този конкретен въпрос липсва формирана задължителна практика на ВКС и не е представена от страната казуална такава /представените актове не касаят конкретния спор, доколкото са по различна фактическа обстановка и следователно са неприложими в конкретния случай /. При това положение е налице основанието за допускане до касация предвидено в чл.280 ал.1, т. 3 от ГПК: въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като е налице необходимост от тълкуване на правни разпоредби, с оглед решаването на конкретен правен спор.
С оглед изложеното настоящият състав на ВКС, ІІ ро т.о. на ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№581 от 08.12.2011 г. по в.гр.д. № 517/2011 на Пловдивски апелативен съд /П./.
УКАЗВА на [фирма]-гр. П. да внесе държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 888 лева, след което да се докладва за насрочване открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.