О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
София, 30.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 28.05.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №22/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Д. Р.- И. против решение №194/01.07.2008г. на С. окръжен съд,постановено по гр.д. №622/2008г. по описа на същия съд.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,свързани с реда и способите за упражняване на потестативни права на наследяване от наследници със запазена част, в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата,основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280 ал.1 т.1 и т. 2 от ГПК.
За да обоснове наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,касаторът е посочил,че с въззивното решение съдът не е съобразил практиката на ВКС по приложението на член 30 ал.1 и 2 от ЗН,като погрешно е изтълкувана съдебната практика на ВКС-Тълкувателно решение №1/2005г. на ОСГК на ВКС,с което се обявява за загубила сила т.15 от Постановление на Пленума на ВС №4/1964г.,което е било мотивирано при възприемането му от действието на отменената разпоредба на член 14 ал.1 от ЗН,която е поставяла законово ограничение на свободата на разпореждането на завещателя с имуществото му в полза на наследниците по закон,понастоящем с нейната отмяна и с допълнителното разширяване на кръга на наследниците по закон с изменението на член 8 от ЗН,и създаването на ал.4 от него,постановката на т.15 от горното постановление е неадекватна на променената правна и социална действителност. Наред с това, се посочват и се прилагат към изложението постановени отделни съдебни актове на ВКС,между които и решение №167/24.03.2004г. по гр.д. №554/2003г.,по описа на ВКС ,Іг.о.,според което изискването на член 30 ал.2 от ЗН за приемане на наследството по опис не е приложимо,когато наследникът по завещание е от кръга на законните наследници,определени в член 5-9 от ЗН,макар същото да не е призовано да наследява. В тази връзка се изтъква от касатора,че ответникът освен,че е универсален правопиемник по смисъла на член 16 ал.2 от ЗН,същият е неин племенник,син на законния й наследник-брат на завещателката,поради което е извън кръга на лицата спрямо които, за да се направи възражението за намаляване на завещателните разпоредби е необходимо наследството да е прието по опис от законния наследник с право на запазена част.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че ответникът Т. Б. А.,спрямо когото ищцата упражнява правото си да иска възстановяване на запазена част,не е наследник по закон,призован към наследяване,тъй като неговия баща е жив и е един от наследниците на завещателката И. М. При това положение съдът е приел,че когато заветникът или надареният не е наследник по закон,възстановяване на запазена част се допуска,ако е заявено изрично,че наследството е прието по опис и такъв опис е съставен по реда ,предвиден в ГПК,каквито данни липсват по делото.
С оглед изложените обстоятелства и съдържанието на цитираните актове на ВКС,касационният съд намира,че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
По отношение изложеното от касатора твърдение за наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,касационният съд намира същото за неоснователно. Това е така,защото касаторът сочи като противоречиви решения,това постановено от въззивната инстанция по делото,предмет на касационно обжалване,с което е отменено решението на първоинстанционния съд в същото производство по повдигнатия правен спор. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е решен по различен начин в обжалваното решение и в кое да е друго влязло в законна сила съдебно решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №194/01.07.2008г. на С. окръжен съд,постановено по гр.д. №622/2008г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
В едноседмичен срок от съобщението,касаторът Р. Д. Р. –Иванова,действаща чрез пълномощника си а. А от А. колегия гр. С.,ул.”Х”№87,ет.2,офис 3 а,да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лева,съгласно член 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавни такси,които се събират от съдилищата по ГПК.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: