Решение №523 от 15.12.2017 по гр. дело №3845/3845 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№523

София, 15.12.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2339 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-в несъстоятелност, [населено място] против решение № 13 от 27.01.2017 г., постановено по гр.д. № 486 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е обезсилено решение № 341 от 30.10.2015 г. по гр.д. № 175/2015 г. на Районен съд-Троян и е прекратено производството по предявения от [фирма]-в несъстоятелност, [населено място] против Й. И. Б. и М. П. Н. иск с правно основание чл.440, ал.1 ГПК за признаване за установено, че 1/6 ид.ч. от 145/719 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 73198.504.7, както и 1/6 ид.ч. от двуетажна сграда с идентификатор 73198.504.7.1 и 1/6 ид.ч. от двуетажна сграда с идентификатор 73198.504.7.2 върху които идеални части е насочено изпълнение по изп.д. № 132/2002 г. по описа на СИС при Районен съд-Троян не са собственост на длъжника М. П. Н..
Й. И. Б. е подала чрез пълномощника си адвокат Р. Б. отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Окръжен съд-Ловеч е приел за установено, че ответниците са страни по изпълнително дело № 132/2002 г. по описа на СИС при Районен съд-Троян, образуване за събиране на парично вземане. Съдебният изпълнител е наложил възбрана върху процесните права с постановление № 4456/18.06.2012 г. на СИС при Т., вписана под № 121, т. I от 18.06.2012 г. в Службата по вписванията (С.) Т. и е извършил опис на 05.11.2013 г. В периода от 09.05.2014 г. до 08.09.2014 г. по изпълнителното дело са насрочени две поред публични продажби и с три протокола от 09.09.2014 г. държавният съдебен изпълнител е обявил взискателя Й. И. Б. за купувач на идеалните части от недвижимите имоти срещу предложените от нея цени, а с три постановления от 29.09.2014 г. на ДСИ при РС – Троян, имотите са й възложени.
Синдикът на [фирма] (в несъстоятелност) е уведомен за възлагането на 20.02.2015 г., когато са му връчени съобщения с изх. № 1532/20.02.2015 г., с изх. № 1533/20.02.2015 г. и с изх. № 1534/20.02.2015 г. на ДСИ при РС-Троян, като няма данни той да е уведомяван за предишни действия, касаещи същите недвижими имоти.
При горните факти въззивният съд е изложил съображения, че искът по чл.440, ал.1 ГПК е насочен към това да се отрече, че правото, към което е насочено изпълнението за удовлетворяване на вземане за пари принадлежи на длъжника, като целеният правен резултат е да се отрече възможността да се насочи изпълнение върху имущество, което не принадлежи на длъжника. При уважаване на този иск, започналото изпълнение върху това имущество ще следва да се прекрати. С оглед така очертаните характеристики на защитата, установена с иска правен интерес от предявяването му ще е налице, само когато изпълнението върху правото, предмет на иска, е започнало, но не е приключило. След приключило изпълнение върху конкретното имущество не е налице интерес от водене на такъв иск, защото не би могла да се постигне целения с иска резултат. Направен е извод, че в случая изпълнението върху процесните идеални части от поземления имот и от сградите в него, е приключило с три постановления за възлагане, жалбите срещу които са оставени без уважение, като искът по чл.440, ал.1 ГПК е предявен не преди, а след възлагането. Затова за [фирма] (в несъстоятелност), като трето лице, претендиращо да е титуляр на правата, възложени от съдебния изпълнител, не е налице правен интерес от водене на иска по чл.440, ал.1 ГПК. Позовавайки се на своето придобивно основание, дружеството може да защити правата си чрез предявяване на вещен иск срещу лицето, на което са възложени процесните идеални части.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпросите:
1) до кой момент от изпълнението третото лице, което твърди, че правото му е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника;
2) с възлагането на имуществото, спрямо което е насочено изпълнението, преклудира ли се възможността за третото лице да предяви иск по чл.440, ал.1 ГПК;
3) има ли правен интерес третото лице от водене на иска по чл.440, ал.1 ГПК когато искът е предявен след възлагането на имуществото, спрямо което е насочено изпълнението, но преди влизането в сила на постановлението за възлагане;
4) може ли постановлението за възлагане да влезе в сила при наличието на обезпечителна заповед, по силата на която преди влизането в сила на постановлението за възлагане е спряно производството по изпълнителното дело, при положение,че обезпечителната заповед не е отменена.
От въпросите относим към изводите на въззивния съд е четвъртия поставен въпрос, доколкото съдът е приел, че постановленията за възлагане са влезли в сила, с което е отпаднал правния интерес от предявения иск по чл.440, ал.1 ГПК. Въпросът не е намерил разрешение в практиката на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК /редакция ДВ бр.100/2010 г./ във вр. § 74 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ бр.86/2017 г./.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 13 от 27.01.2017 г., постановено по гр.д. № 486 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Ловеч.
В едноседмичен срок от съобщението [фирма]-в несъстоятелност, [населено място] да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 196.20 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top