4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
София, 23.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1360 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1715 от 22.ІІІ.2017 г. на варненското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против онези части от решение № 34 на Варненския апелативен съд, ТК, от 21.ІІ.2017 г., постановено по т. дело № 644/2016 г., с които: 1./ На основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД дружеството настоящ касатор е било осъдено да заплати на ищеца Д. А. Пиков от Н. сума в размер на 48 800 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 14.ХІІ.2015 г. и до окончателното й изплащане; 2./ На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът е бил осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер общо на 5 179.90 лв. за двете инстанции.
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваните негови две осъдителни части както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявеният срещу [фирма]-гр. В. осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД да се отхвърли, ведно с произтичащите от това законни последици досежно отговорността на страните по спора за разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваните части на решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в две тълкувателни решения на ОСГТК от 2016 г. /за пълномощното/ и от 2013 г. /за въззивното пр-во/, така и в четири, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии по следните три материалноправни и два процесуалноправни въпроса:
1./ „Налице ли е потвърждение с конклудентни действия по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗЗД на договор, сключен без представителна власт, ако мнимо представляваният е изпълнил своите задължения по договора?”;
2./ „Може ли мнимо представляваният да оспори сключеният без представителна власт договор след като го е приел?”;
3./ „Налице ли е оспорване на сключен без представителна власт договор, ако мнимо представляваният е оспорил само автентичността на същия?”;
4./ „Следва ли въззивният съд да допусне служебно експертиза по въпрос, който произтича от прието по делото заключение на вещо лице и за изясняването на който са необходими специални знания?”;
5./ „Следва ли въззивният съд служебно да поправи доклада, направен от първостепенния съд и да разпредели доказателствената тежест съобразно на направените поправки?”
По реда на чл. 278, ал. 1 ГПК ответникът по касация Д. А. Пиков от [населено място] писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския апелативен съд касационната жалба на [фирма]-гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело.Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният за изхода на делото въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявеният срещу търговеца настоящ касатор под условието на евентуалност осъдителен иск на Д. А. Пиков с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, Варненският апелативен съд е приел, че по делото е останало недоказано защитното възражение на дружеството настоящ касатор за съществуване на основание за получаването на процесната сума в размер на 48 800 лв. и, в частност, твърдението на [фирма] за сключен между страните по спора предходен договор за заем от датата 31 януари 2011 г., по силата на който Д. А. Пиков да е получавал друга сума /в размер на 47 745 лв./ със задължението за връщането й на търговеца-заемодател на 31.V.2011 г. Дори и да се приемело за установено, съобразно показанията на свидетеля Д., че въпросният договор за заем е подписан и сумата е получена от сина на ищеца, сделката по никакъв начин не ангажирала Д. А. Пиков, доколкото липсват доказателства синът му да е действал в качеството на негов пълномощник, а същевременно нямало потвърждаване на извършените от името на ищеца действия без представителна власт, щом след представянето на документите по делото със своята допълнителна искова молба Д. Пиков изрично ги е оспорил.
В процесния случай релевираните от касатора два процесуалноправни въпроса се отнасят до правилността на въззивното решение в атакуваните негови осъдителни части, докато останалите три т. нар. „материалноправни” въпроса са с изцяло хипотетичен характер, т.е. те също не са били предмет на произнасянето на въззивната инстанция с нейния акт по съществото на спора.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 34 на Варненския апелативен съд, ТК, от 21.ІІ.2017 г., постановено по т. д. № 644/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2