Р Е Ш Е Н И Е
№ 523
София,25.11.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 548 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Е. от[населено място] срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 12.02.2009г. по гр.д.№1160/2008г.
С определение №548/07.07.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроси по приложното поле на чл.79 ЗС.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост,нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-отменителни основания по смисъла на чл.281,т.3 ГПК.Поддържа,че неправилно въззивният съд е приел,че не е придобила право на собственост върху процесния недвижим имот по силата на надлежно учредено право на строеж,че неправилно е прието,че учреденото в нейна полза,макар и от лица,които не са собственици на целия имот,право на строеж не й придава качеството добросъвестен владелец,както и че неправилно е прието,че давността започва да тече от момента на завършването на сградата вместо от момента,в който е започнала да упражнява правото си на строеж. Излага съображения,че следва да бъде споделено становището досежно придобиването по давност въз основа на учредено право на строеж,изразено в решение №756/24.06.2008г.,постановено по гр.д.№3605/2007г. на ІІ ГО на ВКС. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният срещу нея иск бъде отхвърлен като неоснователен със законните последици.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Н. А. Т. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Поддържа,че изложените в касационната жалба оплаквания са неоснователни,тъй като по съдебен ред е обявена недействителността на договора за учредяване право на строеж,поради което същият не може да послужи като основание за придобиване на построеното по давност. Излага съображения,че с предявяването на иск за признаване на право на собственост върху дворното място е налице прекъсване на придобивната давност по отношение на построеното.Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Н. А. М. е предявила срещу В. И. Е. иск за предаване владението върху апартамент №25,находящ се на ІІІ етаж,бл.1,вх.Б в[населено място],[улица] по реда на чл.108 ЗС.
С обжалваното решение С. градски съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което В. И. Е. е осъдена на основание чл.108 ЗС да предаде във владение на Н. А. М.-Т. процесния апартамент и е отменен на основание чл.431,ал.2 ГПК/отм./ нотариалният акт за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за построяване на жилища,гаражи и офиси №101,том LLІV, н.д.№20960/1993г. в частта му по раздел ІІ,букви “л-б”.
Прието е,че Н. А. М.-Т. се легитимира като собственик на процесния имот по приращение на основание чл.92 ЗС, тъй като притежава право на собственост върху ? ид.част от имот пл.№432,включен в парцел Х-431а,432б,в който е построена пететажна сграда. По отношение на В. И. Е. е прието,че не притежава право на собственост върху дворното място,а оттам и върху обект в сградата,независимо,че на 12.08.1993г. /н.а.№101,том LLІV, н.д.№20960/1993г./ е изразила воля да прехвърли на М. М. К.,действуващ като ЕТ”М. М.К.”,право на собственост върху 2/3 ид.части от парцел Х-431а,432б срещу задължение да построи за нея определени обекти в сградата,вкл. процесния апартамент.
Възражението на В. И. Е.,че е придобила по давност правото на собственост върху апартамента е прието за неоснователно, тъй като от построяването на апартамента през 1995г. до предявяването на иска предвиденият в чл.79 ЗС 10-годишен давностен срок не е изтекъл. Възражението за придобиване по давност на правото на строеж е прието за неоснователно,тъй като проявеният интерес към строителството и направените по повод на него разноски е прието,че не могат като поведение да обосноват извод за своене на чуждо право на суперфиция.
За неоснователно е прието и възражението,че поради обединението на имот №431 имот №432 в общ парцел правата на съсобствениците са променени,тъй като с влязло в сила решение на СГС по гр.д.№4274/2001г. е прието,че Н. А. М.-Т. е собственик на ? ид.част от парцел Х-431а,432б.
Въпросите,произнасянето по които е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване,касаят предпоставките , при наличието на които може да бъде придобито по давност право на строеж,а оттам и право на собственост върху построеното,като в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика.
В решение №756/24.06.2008г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д.№3605/2007г. е прието по повод предявен от Н. А. М.-Т. срещу В. И. Е. иск за предаване владението на гараж, находящ се в същата сграда,че ако от момента на учредяване на право на строеж едно лице извършва действия по построяване на сградата с намерение за своене на определен обект в нея,то същото осъществява по този начин владение на ограниченото вещно право на строеж и придобива собствеността върху построеното.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираното решение и в постановеното от С. градски съд по поставения въпрос,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №756/24.06.2008г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д.№3605/2007г. като съображенията за това са следните:
Срокът за придобиване по давност на едно вещно право,вкл. и на правото на строеж,започва да тече от момента,в който се предприемат действия /фактически и правни/ по неговото упражняване . Ако договорът за учредяване право на строеж страда от някакъв порок и не може да легитимира страните по него като носители на правото,срокът за придобиване на същото право по давност започва да тече от онзи момент след сключването на договора,от който сключилите договора лица са предприели действия по упражняване на правата си,т.е. действия по реализиране на правото на строеж,което са считали за учредено със сключването на договора. Посредством действията по построяване на сградата, извършвани с намерението за реализиране на правото на строеж, което лицето счита за учредено в своя полза,се осъществява владение на ограниченото вещно право на строеж,което при наличието на всички предвидени в чл.79 ЗС предпоставки може да доведе до придобиване по давност на правото на собственост върху построеното.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно.
След като в сключения на 12.08.1993г. /н.а. №101,том LLІV, н.д.№20960/93г./ между лицата,считащи себе си за изключителни собственици на имот №431а и имот №432б е постигнато съгласие за взаимно учредяване на право на строеж и е изразена воля за възлагане на задължението за построяването на сградата на М. М., действуващ като ЕТ”М. М.М.” и с влязло в сила решение, постановено по гр.д.№4274/2001г. по описа на СГС е прието,че собственик на ? идеална част от образувания от тези два имота парцел е лице,което не е участвувало при сключването на договора,неправилно въззивният съд е приел,че не се установява да са налице действия по своене на правото на суперфиция,което е отчасти чуждо. Изявлението за възлагане на задължението за построяване на сградата по категоричен начин сочи на наличие на воля правото на строеж да бъде упражнено чрез трето лице,т.е. чрез другиго по смисъла на чл.68,ал.1 ЗС,а проявяваният интерес към строителството и направените по повод на него разноски сочат на намерение за придобиване право на собственост върху построеното. Освен това съгласно разпоредбата на чл.69 ЗС,която намира приложение и по отношение на ограничените вещни права, предполага се ,че владелецът дължи вещта,респ. ограниченото вещно право,като своя,докато не се докаже,че я държи за другиго. В случая по делото е установено предприемане на действия по осъществяване правото на строеж за процесния апартамент само от страна на В. И. Е. и лицето, на което същата е възложила построяването и липсват данни тези действия да са били извършвани от В. И. Е. за другиго, поради което неправилно въззивният съд е приел,че не е налице намерение за своене на правото.
С решението,постановено по гр.д.№4274/2001г. по описа на СГС е прието за установено,че Н. А. М.-Т. е собственик на ? ид.част от имот №432 в кв.288,понастоящем съставляващ ? ид.част от парцел Х-431а и 432б в кв.288,т.е. с договора от 12.08.1993г. /н.а. №101,том LLІV,н.д.№20960/1993г./ в полза на М. М. е извършено разпореждане с право на собственост върху имот,който е отчасти чужд,което не може да обуслови извод за нищожност на договора. Същият извод следва да бъде направен и по отношение на изявленията на част от съсобствениците на имоти пл.№431 и 432 за взаимно учредяване на право на строеж – постигнатото помежду им съглашение не води до надлежно учредяване на правото,но не страда от порок,който да обуслови неговата нищожност. В. И. Е. е започнала да осъществява действия по упражняване на правото на построяване на апартамента с намерение да придобие правото на собственост върху построеното от момента на сключване на договора за учредяване на правото на строеж и възлагане на строителството /12.08.1993г./,с оглед на което следва да се приеме,че фактическият състав на чл.79,ал.1 ЗС се е осъществил още през 1998г.,доколкото в този период по отношение на реализираното право на строеж и построения обект правата й не са били оспорвани по съдебен ред. А след като правото на собственост е придобито от В. И. Е. по давност,не може да бъде споделен изводът на въззивния съд,че Н. А. М.-Т. като собственик на ? идеална част от дворното място е придобила правото на собственост и върху процесния апартамент по приращение на основание чл.92 ЗС- съгласно разпоредбата на чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея,освен ако не е установено друго. С. на правото на собственост върху построеното,продължило повече от 10 години,може да бъде противопоставено на собственика на земята и да дерогира действието на приращението./В същия смисъл е и решение №385/06.10.2010г.,постановено по гр.д.№1359/2009г. по описа на ІІ ГО на ВКС/.
Неправилно въззивният съд е приел,че Н. А. М.-Т. се легитимира като собственик на процесния имот по смисъла на чл.92 ЗС.По реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният против В. И. Е. иск за предаване владението на апартамент №25,ет.3,бл.1,вх.Б в[населено място],[улица] бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора в полза на В. И. Е. следва да бъде присъдена сумата 1298.90лв.,представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на С. градски съд, постановено на 12.02.2009г. по гр.д.№ 1160/2008г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Н. А. М.-Т. от[населено място],[улица],блок 1,вх.А, ет.3,ап.6,ЕГН [ЕГН] против В. И. Е. от[населено място],[улица],ет.5,ап.17,ЕГН [ЕГН] иск за предаване владението на апартамент №25,ет.3,бл.1, вх.Б,находящ се в[населено място],[улица] /”Т. дол “№11/, състоящ се от две спални,дневна,трапезария,кухненски бокс и сервизни помещения,със застроена площ от 95.63кв.м.,при съседи:двор,ап.24, стълбище,ул. ”Т. д.”,парцел Х-433Б,отдолу-ап.25,отгоре-ап.28,заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
ОСЪЖДА Н. А. М.-Т. да заплати на В. И. Е. сумата 1298.90лв. /хиляда двеста деветдесет и осем лева и 90ст./,представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: