3
Решение на Върховен касационен съд I..о.
Р Е Ш Е Н И Е
№524
С., 12.07.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, III г.о. в публично заседание на шестнадесети юни, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Д.
При секретаря Р. С. и в присъствието на
прокурора като изслуша докладваното от
съдията Богданова гр.Д-N 1089 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.З ПЗР на ГПК вр. чл.218 и ГПК /отм./ вр. чл.218а, б.“а“ ГПК / отм./.
Образувано е по касационната жалба на К. М. К., С. Б. П., В. Д. М., Л. П. А., К. П. А.- К., К. Н. Н., Ц. С. А., Н. Н. А., И. И. А., Р. Б. М., Б. Б. М., С. Г. И., Б. Г. И., А. Б. П., Г. С. Н.,Т. Й. Д., П. Й. Ц., М. Й. Такова, Л. Д. К., Н. С. А., А. М. А., А. М. А., В. Й. А., В. С. А., Д. С. А., Д. С. А. и П. Й. Ц. срещу въззивно решение от 29.06.2007 год. по гр.д. № 2563/2005 год. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл.218з ГПК /отм./, с което е оставено в сила решението от 20.06.2002 год. по гр.д.№ 4577/2001 год. на Софийски районен съд. К. основания на които се позовават касаторите са за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл.218б,ал.1, б.“в“ ГПК/ отм./. Претендират присъждане на разноски по делото.
иставяне в сила решението,като правилно. Претендират присъждане на разноски по делото.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, III г.о. намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./, отговаря на изискванията по чл.218в, ал.2 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Предявеният иск е с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
К.-ищци в първоинстанционното производство са предявили иск за признаване на установено по отношение на ответниците, че наследодателят им Коте Г. към момента на включване на земите в ТКЗС е бил собственик на следните земеделски земи: нива с площ от 9200 кв.м., представляваща парцел 20 от масив № 61 в м.“Ш.“; нива с площ от 5190 кв.м., съставляваща парцел № 9 от масив № 79 в м. „Суха река“; ливада от 1500 кв.м., съставляваща парцел № 49 от масив № 89 в м. „Б. кал“; нива от 2000 кв.м., съставлаваща парцел № 81 от масив № 89 в м. „С.“; нива с площ от 3000 кв.м., съставляваща парцел № 169 от масив № 13 в м. „С.“ и нива с площ от 2000 кв.м., съставляваща парцел № 135 от масив № 15 в м. „Д.“, всички имоти намиращи се в землището на [населено място]. С решение № 10284/15.12.1997 г. ПК-П. е възстановила на наслепнипи Г. правото на собственост върху процесиите земи. Твърдението по исковата молба е, че процесиите имоти са бил собственост на Коте М. Г. до внасянето им в ТКЗС, а не и на наследодателката на ответниците Л. Г. Г..
В. съд е приел, че искът е неоснователен поради това,
ищците не са установили към момента на образуване на ТКЗС през 1948
год. наследодателят им ла е бил собсткеник- на посоченото в исковата молба основание.
Настоящата съдебна инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна поради следното:
По делото е безспорно, че касаторите са наследници на Коте Г.. За да се уважи иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ ищците, които твърдят, че техния наследодател е бил собственик на процесиите земеделски земи към момента на обобществяването им-1948 год. следва да докажат основанието на претендираната собственост. По делото липсват доказателства наследодателят им да е придобил правото на собственост по някой от
посочените в чл.77 от ЗС правни способи. Твърдението е, че спорните имоти били собственост на Коте Г., придобити от него на оригинерно основание. В молбата от 3.10.2001 г. и в съдебното заседание от 25.03.2002 г. ищците са уточнили, че наследодателят им е придобил процесиите имоти на основание придобивна давност, с начален момент на давностно владение от 1930 г. Активната материалноправна легитимация на ищците по иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ предполага не само установяване на наследствено правоприемство, което е налице, но и на принадлежността на правото на собственост върху земеделски имот към имуществото на техния наследодател, към момента на образуване на ТКЗС. Затова е следвало да проведат главно и пълно доказване на правопораждащия факт-придобиване на собствеността от наследодателя им по давност, т.е. осъществено владение до 1948 год., когато са внесени ТКЗС. Този факт по делото не е установен, което налага извод, че не е доказано наследодателят на ищците да е владял имотите в продължение на 20 години, за да изтече срокът на придобивната давност съобразно правилата на действащия до 16.11.1951 г. Закон за давността /§ 4 от Преходните правила на Закона за собствеността/. От посочения от ищците начален момент на давностното владение- 1930 година и до обобществяването на земеделските земи през 1948 г. не е изтекъл предвиденият в Закона за давността /отм./ срок от 20 години, за да е осъществен твърденият придобивен способ на правото на собственост върху процесиите земи. Ето защо, законосъобразно вззивният съд е приел, че не е доказано твърдението за давностно владение, осъществено само от наследодателя Коте Г. като оригинерно основание за придобиване на собствеността върху спорните земеделски земи. Както се посочи, ищцовата страна носи тежестта да установи с допустимите от закона доказателствени средства правопораждащият юридически факт, посочен като основание за придобиване на собствеността от наследодателя към момента на кооперирането на земеделската земя. Предмет на претенцията по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установяване правото на собственост на внеслия земите в ТКЗС и съответно, ако е починал, на неговите наследници към момента на обобществяването им. След като касаторите не са установили придобиване правото на собственост на земите само от наследодателя, правилно въззивният съд е отхвърлил иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Неоснователно е оплакването за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. В. съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, така както го задължава разпоредбата на чл.188 ГПК /отм./ и въз основа на тях е изградил идводът за неоснователност на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Р. момент за определяне принадлежността на правото на собственост е моментът на
упражнявано само от Коте Г. е 1930 г., изключват възможността към 1948 г. да е изтекъл двадесетгодишният срок съгласно чл.34 ЗД /отм./ за придобиване на процесиите имоти въз основа на давностно владение, каквото придобивно основание претендират.
Предвид изложеното решението на въззивния съд, като правилно ще следва да се остави в сила.
При този изход на делото на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 лв.
Водим от горното и на основание чл.218ж ал.1 ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на III г.о.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 29.06.2007 год. по гр.д. № 2563/2005 год. на Софийски градски съд.
Осъжда К. М. К., С. Б. П.,
В. Д. М., Лазарника П. А., К. П.
А.- К., К. Н. Н., Ц. С. А.,
Н. Н. А., Й. И. А., Р. Б. М.,
, оирислав i енчев илиев, А. Б. П., Г. С. Н.,Т. Й. Д., П. Й. Ц., М. Й. Такова, Л. Д. К., Н. С. А., А. М.
А., А. М. А., В. Й. А., В.
С. А., Д. С. А., Д. С. А. и П.
Й. Ц. да заплатят на Г. Ц. В., К. лристова, светла
Х. П., Ц. Б. Г. и П. Б.
Г., на основание чл.64, ал.2 ГПК /отм./ сумата 1000 лв.- разноски за
касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: