О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
София, 13.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1402/2017 г. по описа на ВКС, I г.о. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 8013 от 03.11.2016 г. по в.гр.д. № 8034/2016 г. по описа на Софийския градски съд, III-„б“ въззивен състав е оставено в сила решение от 11.02.2016 г.по гр.д. № 4411/1998 г. на Софийския районен съд, II г.о., 58 състав, постановено във фазата по извършване на делбата, с което на основание чл. 292 ГПК /отм./ е извършено разпределение на допуснатите до делба имоти между съделителите и са присъдени суми за уравнение на дяловете им.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от съделителя Е. И. Ч., действаща чрез своя пълномощник адв. Д. Д.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че неправилно съдът е приел, че съсобствеността върху допуснатите до делба имоти следва да се прекрати чрез разпределението им по реда на чл. 292 ГПК /отм./, без тегленето на жребий, тъй като се касае за три имота и трима съделители. И при тегленото на жребий същите следва да урядят сметките си за уравнение на дела, но при този способ за извършване на делбата ще се избегне възможността за субективната преценка на съда на кого какъв имот да предостави. Моли въззивното решение да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество, като се постанови прекратяване на съсобствеността чрез теглене жребий след постановяване на решение по чл. 289 ГПК /отм./ за съставяне на разделителен протокол, или чрез изнасяне на делбените имоти на публична продан. Претендира присъждане на разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се сочи, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса за приложимостта на способа на чл. 292 ГПК /отм./ за разпределение на делбените имоти. Позовава се на решение № 47 от 12.02.2010 г. по гр.д. № 818/2009 г. на ВКС, II г.о.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация И. Г. Ч., А. Г. Ч. – Д. и М. И. Б., чрез своите пълномощници адв. Х. Т. и адв. С. Н. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване. Заявена е претенция за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С влязло в сила решение по делото е допусната съдебна делба на следните недвижими имоти: трети жилищен етаж със застроена площ 112,27 кв.м, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения; четвърти жилищен етаж с площ 112,27 кв.м, състоящ се от четири стаи, кухня и сервизни помещения, надстроени над жилищна сграда на [улица] [населено място], както и на магазин от лицевата част към улицата, с площ 25,12 кв.м., с носеща метална конструкция, всички находящи се в УПИ ХІІІ-534, кв.58, м. „И.“ в [населено място], по плана на града, одобрен със заповед № РД-09-108/2000г., с площ 440 кв.м., между съделителите И. Г. Ч. с дял 65/120 ид.ч., А. Г. Ч.-Д. с дял 40/120 ид.ч., М. И. Б. с дял 10/120 ид.ч. и Е. И. Ч. с дял 5/120 ид.ч. След влизане в сила на решението по допускане на делбата, с договор за продажба от 24.04.2015г., обективиран в нотариален акт № 23, том І, рег.№ 520, дело № 18/2015г. на нотариус рег.№ 055 М. И. Б. е прехвърлила на А. Г. Ч.-Д. и И. Г. Ч. собствеността върху притежаваните от нея 10/120 идеални части от процесните имоти – трети и четвърти жилищни етажи и магазин. Така във втората фаза на делбата продължават участието си трима съделители – И. Г. Ч. с дял 70/120 ид.ч., А. Г. Ч.-Д. с дял 45/120 ид.ч. и Е. И. Ч. с дял 5/120 ид.ч.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че макар броят на допуснатите до делба имоти да е равен на броя на съделителите, тегленето на жребий в случая се явява е неудобно, тъй като имотите, допуснати до делба, съществено се различават по стойност, а същевременно и квотите на съделителите са различни. Стойността на третия жилищен етаж е 152 240 лв, на четвъртия жилищен етаж е 68 510 лв., а на магазина-37 140 лв. Поради това е приел, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 292 ГПК/ отм./. Позовал се е на решение № 406 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 729/2010 г., ГК, І ГО на ВКС и на т. 5.6 на ППВС № 7/1973 г., с което е прието, че невъзможността за теглене на жребий по смисъла на чл. 292 от ГПК (отм.) е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставения правен въпрос е съобразено с постановките на ППВС № 7/73 г., поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В т. 5 от същото са дадени указания по приложението на чл. 292 ГПК /отм./ и е изяснено в кои случаи тегленето на жребий се явява невъзможно или неудобно по смисъла на цитираната разпоредба. Посочено е, че тегленето на жребий е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Такава е хипотезата и по настоящото дело и при избора на способ за извършване на делбата въззивният съд се е съобразил с цитираната задължителна съдебна практика.
Не обосновава извод за противоречиво разрешаване на правния въпрос и съответно за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК представеното от касатора решение № 47 от 12.02.2010 г. по гр. д. № 818/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. В него е прието, че предвдидената в чл. 292 ГПК/ отм./ възможност за ликвидиране на съсобствеността е изключение, което е приложимо, когато тегленото на жребий се окаже невъзможно или много неудобно. Преценката за това кога тегленето на жребие е много неудобно или невъзможножно се извършна въз основа на критериите, посочени в т.5 от ППВС № 7/ 73 г. на ВС, с които въззивният съд се е съобразил.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на И. Г. Ч. и А. Г. Ч. – Д. направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 2000/ две хиляди /лева.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8013 от 03.11.2016 г. по в.гр.д. № 8034/2016 г. по описа на Софийския градски съд, III-„б“ въззивен състав по касационната жалба на Е. И. Ч. от [населено място].
ОСЪЖДА Е. И. Ч. от [населено място] да заплати на И. Г. Ч. и А. Г. Ч. – Д. сумата 2000 /две хилади /лева, разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: