Решение №524 от 13.7.2009 по гр. дело №2242/2242 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 524
 
София 13.07.2008 година
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на  първи юни, две хиляди и девета  година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
          ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
 
при участието на секретаря  Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията  Н. Зекова                                                                    гражданско дело № 2242/2008   година.
 
 
 
Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. /отм./.
Подадена е касационна жалба от Г. Т. К. и С. Т. К., двамата от гр. П., против решението на Окръжен съд Благоевград по гр. д. № 137/2007 год..
Ответниците по делото А. А. А. – Д. от гр. П. и други считат жалбата за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Окръжен съд Благоевград с въззивно решение от 18. 10. 2007 г. по гр. д. № 137/2007 год. е отхвърлил предявеният от Г. К. , С. К. , К. С. , М. К. , М. Д. , В. М. и А. К. против А. Д. , М. З. , Х. З. , Р. З. и А. А. – Т. , иск за установяване спрямо ответниците, че ищците като наследници на Н. К. са собственици на земеделска земя – нива от 6 дка в м. „Б”, землище гр. П., при съседи: Н. К. , Д. Т. и С. И. . Въззивният съд е приел, че процесният имот първоначално, от 1926 г., е принадлежал на А. З. – баща на наследодателя на ответниците А, и че последният е продал имота на Д. Т. , който през 1943 год. го е продал на наследодателя на ищците Н. Съдът е приел, че от този момент наследодателят на ищците е установил владение върху процесната нива до внасянето й в ТКЗС през 1957 год.. За този период от време наследодателят на ищците не е изработил изискуемата се 20-годишна давност по чл. 34 от отменения Закон за давността и не е бил собственик на нивата при колективизацията на земята. Съдът е посочил, че няма основание за прилагане разпоредбата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ, тъй-като ищците не представят документ, който материализира сочено от закона придобивно основание.
Предмет на спора е установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, във връзка с чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ относно собствеността на нива от 6 дка в м. „Б”, землището на гр. П.. Ищците по делото, наследници на Н. К. , удостоверяват правото им на възстановяване на собствеността върху нивата с протоколно решение № 1533/26. 9. 2000 г. на Поземлена комисия гр. П., в което е отбелязано, че същата нива е възстановена на наследниците на А. З. , ответници по делото. По делото е приложено протоколно решение № 496/22. 4. 1999 г. на Поземлена комисия гр. П., с което на наследници на А. З. е признато право на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на нива от 6 дка в м. Бяла Ч. , в землището на гр. П.. Въз основа на това решение е извършено възстановяване на собствеността в реални граници с план за земеразделяне на наследниците на А. З. – ответниците по иска, и признатата им за възстановяване нива от 6 дка в м. Бяла Ч. е индивидуализирана като имот № 1* от 5.399 дка в местност Б. Ч. – А. Бу, с решение на ПК –Петрич от 24. 1. 2000 год.. Обоснован от доказателствата по делото – заключения на вещи лица, съобразени с документацията при поземлената администрация и от свидетелските показания, е изводът на въззивния съд, че възстановяването, предвидено в двете решения на поземлената комисия се отнася за един и същ земеделски имот. Точен е изводът на съда, че този имот в един по-ранен момент е принадлежал на наследодателя на ответниците по иска, продаден от него на лицето Д. Т. , който през 1943 год. го е продал на наследодателя на ищците по делото Н. К. Обоснован е изводът на съда, че Н. К. е владял имота като собствен до внасянето му в ТКЗС през 1957 год.. Касационният съд счита, обаче, за необоснован и несъответен на закона, изводът на въззивния съд, че относно собствеността на наследодателя на ищците Н. К. е неприложимо правилото на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ – течението на придобивната давност не се прекъсва с включване на земята в ТКЗС, ако владението се основава на писмен договор, доброволна делба или друг писмен документ. По делото е приложен писмен документ от 16. 1. 1951 г., съдържащ заявления на лицата Д. Т. и Н. К. до председателя на Петричкия воден синдикат, с които те удостоверяват, че спорната нива е продадена от Т. на К. преди осем години /през 1943 г./и сумите за тази нива се дължат от Н. К. Направеното от въззивния съд тълкуване на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ относно вида и съдържанието на документите, които могат да бъдат зачетени като основание да се счита непрекъсната придобивната давност на владелеца на земеделска земя, е ограничително и не съответства на основната цел на конкретната разпоредба и на закона, като цяло. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ определящо значение за възстановяването на собствеността на конкретни лица е притежанието на земята преди образуване на ТКЗС. Разпоредбата на чл. 12, ал. 7 – ДВ бр. 98/1997 год. е наложена от практиката по прилагането на закона, свързана с невъзможността на фактическите притежатели на земята да удостоверят с надлежно оформени актове, придобиването на собствеността, тъй – като във времето преди 1945-50 г. сделките със земеделски имоти не винаги са били извършвани по нотариален ред. Очевидно е предназначението на конкретната нормативна уредба да се съобрази със съществуващата житейска практика от онези години и общите правни принципи за справедливост и недопустимост на неоснователното обогатяване, които са несъвместими с възможността да се дерогират фактически извършени разпореждания със земята, само защото те не са нотариално удостоверени. Като се изхожда от тази законодателна цел, годен документ по смисъла на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ може да бъде всяко писмено материализирано изявление, което в конкретния случай, съпоставено и с другите установени по делото факти, представлява основание за владение. В този смисъл, заявлението на лицето Д. Т. , независимо до кого е адресирано, съдържа признанието му за осъществено волеизявление за продажба на имота на Н. К. , още през 1943 год.. По делото са представени удостоверения от Кметство Петрич, че наследодателят на ищците Н. К. е внесъл в ТКЗС 20 дка земя, а наследодателят на ответниците А е внесъл 4.5 дка земя, което е фактическо признание на последния, че не е притежавал спорния имот при влизане в ТКЗС. Касационният съд има предвид и обстоятелството, че с протоколно решение № 279/20. 2. 1993 год. поземлената комисия е признала на наследници на А. З. възстановяване на 5 дка земеделска земя и отказала възстановяване на 6 дка земеделска земя в м. „Б”., тъй-като е била продадена. Решението за отказ не е било обжалвано от ответниците по настоящото дело, което е индиция за признанието им на факта на продажба, и е влязло в сила. Въпреки това, ответницата А с искова молба от 20. 11. 1997 год. е обжалвала решението от 20. 2. 1993 год., образувано е адм. д. № 25/1997 год. и с решение от 17. 7. 1998 г./потвърдено от Благоевградски окръжен съд с решение от 8. 12. 1998 г. по адм. д. № 529/1998 г./ Петричкият районен съд е отменил решението от 20. 2. 1993 год. и признал на наследниците на А. З. право на възстановяване на собствеността върху нива от 6 дка в м. „Б”. Производството по адм. д. № 25/1997 год. се е развило и е решено по реда на § 31 Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ – ДВ бр. 98 от 28. 10. 1997 год.. Разпоредбата на § 31 дава възможност на лицата, пропуснали да обжалват влезлите в сила планове за земеразделяне или решения на поземлената комисия по чл. 14, ал. 1, т. 1 и 2, да ги обжалват в месечен срок от влизане в сила на закона. Жалбата /искова молба/ на А. Д. , обаче, не се отнася до план за земеразделяне или до позитивно решение на поземлената комисия по чл. 14 ЗСПЗЗ, а има друг предмет – обжалване на отказ за възстановяване на земеделска земя, който е влязъл в сила през 1993 год.. При това положение разглеждането и разрешаването по същество на жалбата на Д. по адм. д. № 25/1997 год. на Петричкия районен съд, е било недопустимо. По реда на косвения съдебен контрол, гражданският съд по настоящото дело, има предвид, че така постановеното съдебно решение по административноправен спор и издадените въз основа на него решения на Поземлената комисия в гр. П. от 22. 4. 1999 г. и 24. 1. 2000 г., са в нарушение на закона и не могат да бъдат зачетени като валидни административни актове, пораждащи действително право на възстановяване на наследниците на А. З. на нива от 6 дка в м.”Б”. При това положение ответниците не могат да противопоставят на ищците годен титул, който ги легитимира като правоимащи лица по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване на процесната нива от 6 дка в м. Бяла Ч.
По изложените съображения следва да бъде отменено решението на въззивния съд и с решение по същество да бъде признато правото на собственост на ищците по делото.
Върховният касационен съд
 
Р Е Ш И:
 
ОТМЕНЯ решението от 6. 12. 2007 г. по гр. д. № 137/2007 го. на Окръжен съд – Благоевград и вместо това, ПОСТАНОВЯВА.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. А. Д., М. И. З., Х. Д. З., Р. Е. З., всички от гр. П. и А. А. А. – Т. от гр. Б., че К. Н. С., М. Н. К., М. Н. Д. , В. Н. М., А. И. К., Г. Т. К. и С. Т. К., всички от гр. П., като наследници на Н. Г. К. , са собственици на нива от 6 дка в землището на гр. П., м. „Б”, при съседи: Н. К. , Д. Т. и С. И.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
;mso-ansi-language:BG’> 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top