Р Е Ш Е Н И Е
№ 524
София, 21.10.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД Търговска колегия в публичното заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: Любка Илиева
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 229 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК (отм.) вр.§ 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Надин М. ;ЕООД срещу решението от 31.01.2008 год. по гр.д. № 2027/07 год. на Софийския апелативен съд с което въззивният съд е оставил в сила решението от 28.06.2007 год. по гр.д. № 1209/2004 год. на Софийския градски съд. С него е бил отхвърлен предявеният от „Надин М. ;ЕООД срещу А. за п. и „Трансинс индъстри“А. иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения на 23.07.2004 год. приватизационен договор по силата на който акционерното дружество е придобило 21716 дружествени дяла, представляващи 100% от капитала на „Вторични суровини Г. О. ;ЕООД
Касационната жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е допустима по смисъла на чл.218в ал.1 ГПК.
В нея се съдържа твърдение, че решението е постановено в нарушение на закона ЗППДОбП. Изложените доводи обективират твърдение за неправилност на въззивния акт, поради необоснованост. Всъщност, касационната жалба изцяло възпроизвежда съдържанието на въззивната такава.
Ответникът по касационната жалба А. за п. , чрез пълномощника си и в писмена защита изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила.
Ответникът по касация „Трансинс индъстри“А. , чрез своите процесуални представители и в представена писмена защита изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл.218ж ал.1 предл.1 ГПК на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Жалбата е неоснователна.
Искът с правно основание чл.26 ал.1 т.1 ЗЗД, предявен от „Надин М. ;ЕООД срещу А. за п. и „Трансинс индъстри“А. гр. В. се основава на твърдението за нищожност на приватизационния договор, поради противоречието му с материалния закон – чл.37 ал.3 предл.1 ЗАП.
Ищецът-касатор се позовава на това, че редът по който е проведена приватизацията е чрез неприсъствен публичен търг, обявен с ДВ бр.58/06.07.2004 год. Търгът е следвало да се проведе от „Българска фондова борса-София“А. („БФБ“АД) по процедура, определена в правилника на Борсата, като датата на провеждането му е на шестия работен след обнародването на решението на АП в Държавен вестник. Твърдението на „Н. Метал“ЕООД е, че е бил участник в тръжната процедура, чрез инвестиционния посредник „София инвест брокеридж“АД. Процедурата е проведена на 14.07.2004 год. от 13 до 14 ч. Поради оттегляне на първия класиран, със Заповед № 23 от 15.07.2004 год. на изпълнителния директор на „БФБ“А. е удовлетворена следващата поред поръчка за покупката на дялове от капитала на приватизиращото се дружество.
Тезата на „Надин М. ;ЕООД за нищожност на договора се основава на това, че той е сключен по време на висящността на административното обжалване на Заповед № 23/15.07.2004 год., инициирано от него. Като не е зачетено суспензивното действие на подадената жалба – чл.37 ал.3 пр.1 ЗАП, а е сключен договор по силата на който „Трансинс индъстрис“А. е придобил дяловете от капитала на „Вторични суровини- Г. О. ;ЕООД, то този договор е нищожен на основание чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД, като сключен в противоречие на императивната законова норма – чл.37 ал.3 предл.3 ЗАП.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че Заповед № 23/15.07.2004 год. на „БВБ“А. няма характеристиката на индивидуален административен акт и суспензивния ефект по чл.37 ал.3 ЗАП няма действие по отношение на нея, както и, че е недоказано образуването на административно производство по жалбата му срещу тази заповед. За да остави без уважение въззивната жалба на „Надин М. ;ЕООД, Софийският апелативен съд се е позовал на същите съображения, като и пред него не са били ангажирани допълнителни доказателства във връзка с твърдяната висящност на административно производство. Становището на настоящата инстанция се основава на следното:
Преди всичко, следва да се отбележи обстоятелството, че пороците на които се позовава „Надин М. ;ЕООД в исковата молба касаят приватизационната процедура и провеждането на търга. Няма въведени доводи, касаещи действителността на самия договор като сделка, въпреки препращането в ИМ към чл.26 ал.1 ЗЗД, като в конкретния случай с оглед спецификата на договора би следвало да се твърди нарушение на някоя от разпоредбите на чл.36 от Наредбата за търговете и конкурсите (НТК) при сключването му. Върховният административен съд неколкократно е имал случай да се произнесе по правната характеристика на актовете на АП в рамките на провеждането на приватизационната процедура, като е приел, че въпреки липсата на изрично предвиждане на административно-съдебен контрол, такъв контрол е допустим. Настоящият съдебен състав не счита, че това тълкуване обхваща и актовете на Българска фондова борса, но дори да би била възприета тезата на ищеца-касатор и административния контрол по отношение на Заповед № 23/15.07.2004 год. да би бил допустим, то и в този случай, по ограничението по силата на чл.37 ал.3 ЗАП действие на акта би следвало да бъде свързано с конкретен порок на договора – чл.36 НТК, на който е позоваването по-горе. Това е така, поради обстоятелството, че по своята процесуална характеристика искът с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД е установителен. Положителна процесуална предпоставка за инициирането/провеждането му е наличието на правен интерес. В конкретния случай остава неясен правният интерес на „Надин- М. ;ЕООД от оспорване действителността на договора, доколкото, видно от данните по делото, той няма качеството на трети класиран в който случай за него евентуално би възникнала правната възможност да придобие спорните дружествени дялове. Нещо повече, пред нито една от инстанциите по същество ищецът-касатор не е ангажирал доказателства относно това, че жалбата му срещу Заповед № 23/15.07.2004 год. е била редовна и по нея е образувано административно производство, което евентуално би породило твърдяния суспензивен ефект. Определенията на Софийски градски съд ІІІ-то отд. по адм.д. № 2379/2004 год. и на ІV-то отд. на ВАС по адм.д. № 9810/2004 год. съдържат произнасяне по направено искане за спиране действието на Заповед № 23/15.07.2004 год., което искане е прието за неоснователно. В определението на ВАС се съдържат данни и за прекратяване на производството по жалбата срещу заповедта, като доказателства, че последващо административно производство по нея е проведено (т.е., че съдилищата са я квалифицирали като административен акт, подлежащ на съдебен контрол) – не са ангажирани. Но както неколкократно бе посочено, дори да би се приело, че тази заповед има правната стойност на административен акт, то и в този случай произнасянето на съдилищата с приложените определения би следвало да се тълкува, като отказ за прилагането на чл.37 ал.3 предл.2 ЗАП (отм.).
Поради изложеното по-горе, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за касиране на въззивния акт и решението на САС ще следва да остане в сила. С оглед изхода на спора касаторът ще следва да заплати на А. за п. , представлявана в процеса от юрк. Софрониева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. От страна на „Трансинс индъстри“А. разноски пред настоящата инстанция не са претендирани и такива не се присъждат.
Предвид на горното и на основание чл.218ж ал.1 ГПК, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила решението от 31.01.2008 год. по гр.д. № 2027/07 год. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА „Надин- М. ;ЕООД да заплати на А. за п. сумата 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща юрисконсулстко възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.