О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
гр.София, 12.05.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети май, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 316 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 05.11.2009г. по гр.д. № 2254/2009г., с което Софийски АС е отхвърлил иск на А. Д. срещу Е. Д. с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 25 515,39 евро, като получени на отпаднало основание от последния.
Жалбоподателят – А. Д. М. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото и на който въпрос е даден отговор в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът Е. Д. Я. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният, съд като е оставил в сила решение от 23.09.2009г. по гр.д. №1898/2005г. Софийски ГС, допълнено с решение от 21.05.2009г., е отхвърлил иск на А. Д. срещу Е. Д. с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 25 515,39 евро, получени на отпаднало основание. Съдът е приел, че сумата действително е преведена на ответника по банков път, но ищецът-жалбоподател не е доказал същата да е получена от ответника на отпаднало основание. Приел е, че ищецът носи доказателствената тежест да установи, че към датата на превода основанието е съществувало и е отпаднало по-късно.
В изложение към касационната жалба жалбоподателят поддържа, че съдът се произнесъл по процесуален въпрос от значение за спора, а именно относно разпределение на доказателствената тежест между страните при иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на дадено поради отпадане на основанието за получаването му, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Представя решение от 08.05.2009г. по гр.д. №5858/2007Г. на ВКС, в което е прието, че ищецът доказва даването, а ответникът е този , който следва да докаже основание за получаването, решение от 01.06.2006т. по гр.д. №12/2006г. на ВКС, в което е прието, че ответникът следва да установи основанието на получаването, в какъвто смисъл е и даденото разрешение в решение от 05.07.2006г. по гр.д. №65/2006г. на ВКС и решение от 03.11.2008г. по гр. д. №335/2008г. на ВКС.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Съдът се произнесъл по процесуален въпрос от значение за спора, а именно относно разпределение на доказателствената тежест между страните при иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на даденото поради отпадане на основанието за получаването му, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата по смисъла на т.3 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 на решение от 05.11.2009г. по гр.д. № 2254/2009г. на Софийски АС по жалба на А. Д. М..
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на четвърто г.о. за насрочване в открито съдебно заседание, като задължава А. Д. М. в седмичен срок от съобщаването му за това да внесе 1000 лева държавна такса по сметката на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: