Р Е Ш Е Н И Е
№ 525
гр. София, 18 януари 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
При участието на секретаря Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Явор Гебов
изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. Илиев
дело № 1815/2012 година.
Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. С., той и касатор, срещу решение № 78/31.07.2012 г., постановенo по в.н.о.х.д. № 1195/2011 г. по описа на Софийски апелативен съд (САС).
С жалбата се претендират допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК.
В съдебното заседание касаторът не се явява. Служебно назначеният му от въззивната инстанция защитник поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения.
Частният обвинител А. Ф. К. не се явява и не се представлява.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на жалбата, поради отсъствие на заявените нарушения.
Върховният касационен съд, състав на първо наказателно отделение, като провери въззивното решение с оглед на поддържаните отменителни основания, в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе, съобрази следното:
С обжалвания съдебен акт е потвърдена присъда № 287 от 28.09.2011 г. по н.о.х.д. № 2316/2011 г. на Софийски градски съд (СГС), с която И. Б. С. е признат за виновен в това, че :
– на 07.11.2010 г., около 19,15 часа в [населено място], в близост до кръстовището на [улица]и [улица], при управление на моторно превозно средство (м.п.с.) – мотоциклет марка „К.” модел „Z.”, с рег. [рег.номер на МПС] , с посока на движение към [улица], нарушавайки правилата за движение по пътищата: чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, според който „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да се превишава следната стойност на скоростта в км./ч. – 50 км./ч. за превозно средство категория А в населено място”, и като се е движел със скорост от около 72 км./ч., по непредпазливост причинил смъртта на В. Р. К., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б.”в” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 55, ал. 1, б. ”б” вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1-2, вр. ал. 1 вр. чл. 42б, ал. 1-2 НК е осъден на пробация, включваща задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК С. е лишен от право да управлява м.п.с. за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.
В тежест на С. са присъдени направените разноски по делото в размер 1 585,40 лв. /хиляда петстотин осемдесет и пет лв. и 40 ст./, както и онези по служебното издаване на изпълнителен лист.
С присъдата И. Б. С. е признат и за невиновен по същото време, място и обстоятелства да е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, според който “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства” и на чл. 116 ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора”, поради което е оправдан по обвинението да е причинил по непредпазливост смъртта на В. Р. К. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”в” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Поради отсъствие на въззивен протест и жалба, присъдата в оправдателната и част е влязла в сила.
По отменителното основание за допуснати нарушения, със съдържанието, вложено в нормата на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, се поддържа, че поради неизпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото фактическата обстановка, относно механизма на пътнотранспортното произшествие (ПТП), не била изяснена. Оспорва се скоростта, с която се е движил подсъдимия, моментът на възприемане на пешеходеца и моментът на предприемане на пресичането, които, макар да са съществени елементи от динамиката на произшествието, също са останали неустановени. Според защитата това се дължи и поради отказа на въззивния съд да допусне нова тройна разширена автотехническа или комплексна медико-авто-техническа експертиза, което, освен необоснованост на фактическите положения, е довело и до ограничаване правото на защита на подсъдимия, лишавайки го от правото да се позовава на доказателствен материал, който го ползва. Оспорва се и достоверността на кредитираните от долните инстанции показания на свидетеля П. К. и възможността му пряко и непосредствено, като очевидец, да възприеме произшествието и поведението на участниците в него.
Явната несправедливост на наказанието се претендира, като резултат на предходното нарушение на закона и очевидно неправомерното поведение на пострадалия, предизвикал пътнотранспортното произшествие .
При условията на алтернативност се правят искания за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и оправдаване на касатора или за отмяна на обжалваното пред настоящата инстанция решение и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, или за намаляване размера на наложеното му наказание.
Касационната жалба е подадена в срок и следователно допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Настоящият състав, извършвайки проверка на решението, установи изпълнението в пълен обем на задълженията по чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 102, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 и по чл. 339, ал. 2 НПК от въззивната инстанция, поради което доводът за наличие на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е лишен от фактическо и правно основание.
Съставът на САС, постановил обжалваното решение, е проявил необходимата процесуална активност за установяване на правилната фактическата обстановка. Тук е мястото да се отбележи, че въззивната инстанция не се е ограничила с позоваване на фактически положения, установени от първоинстанционния съд, но е провела самостоятелно съдебно следствие, в рамките на което е допуснала да се извърши преразпит на свидетелите Р. Г. и П. К., и разпита на допуснатия по искане на защитата свидетел Н. Й.. Показанията на тези свидетели, дадени в присъствието на вещите лица, не са ценени изолирано, а ведно с приетите комплексна медико-автотехническа експертиза и допълнителна комплексна медико-автотехническа експертиза. В съобразителната част на атакуваното решение (л.69 и сл. от нохд № 1195/2011 г. на СГС) са изложени убедителни съображения кои от гласните доказателствени средства (свидетели) следва да бъдат кредитирани, в коя част и защо. В аналитичната си дейност съдът е изпълнил и задължението, което има според чл.339 НПК, както и тези по чл. 305, ал. 3 НПК, в оценъчната дейност, предшестваща вземането на решението по достоверността на съответните източници по съдържание и годност на процесуалната форма, поради което и не се налага да бъдат преповтаряни. С активната си дейност по събиране и съвкупната оценка на доказателствения материал въззивният състав е отстранил непълнотите по отношение механизма на произшествието, прецизирал е основните елементи от развитието на конфликта между касатора и пострадалия пешеходец, посоката на движение на мотоциклета, като в тази част е отстранил и неправилно възприетото от първоинстанционния съд фактическо положение относно посока на движение на мотоциклета от [улица]към [жк], при която е немислимо изобщо настъпването на ПТП.
Авторството на касатора, механизмът на пътно-транспортното произшествие, скоростта от 72 км. ч., с която е управлявал м.п.с. към момента на удара, опасната зона за спиране, мястото и непредотвратимостта на удара, момента на възприемане на пострадалия пешеходец, предшестващ по време момента на предприемане навлизането на пътното платно и причинените на пострадалия гръдно-коремна и черепно-мозъчна травми /причина за настъпилата смърт на В. К./ са обстоятелства, установени по несъмнен начин в съгласие с изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, въз основа на приетите по делото съдебно-техническа, комплексна съдебно медико-автотехническа и допълнителна медико-автотехническа експертизи, съдебномедицинска експертиза на труп, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, скица и акт за смърт.
Еднозначната по съдържание и безпротиворечива доказателствена основа очертава наличието на типичен случай на пътнотранспортно произшествие, предизвикано от касатора при управлението с превишена скорост на мотоциклет. От друга страна ноторен факт е интензивното движение на автомобили и неправомерно пресичащи булеварда пешеходци, в участъка на „Л. мост” – „С. гара”, фактори, които допълнително усложняват пътната обстановка и изключват възможността да се управлява мотоциклет със скорост, каквато е поддържана от касатора към момента на удара. При положение, че пострадалият е бил възприет на разстояние, по-голямо от опасната зона за спиране и касаторът е предприел действия по преустановяване на движението, едва след като пешеходецът се е озовал в опасната му зона, поради което ударът е бил непредотвратим, пространните възражения на защитата за друго възможно поведение на касатора и пострадалия преди настъпване на съставомерните последици са неоснователни.
След като по делото са категорично установени по дължина спирачните следи, оставени от мотоциклета, и след като е ясно, че това е именно критерият, използван за определяне величината на скоростта по експертен път, е повече от несъстоятелното възражението на защитата за неустановена скорост на движение на моторното превозно средство и предложението да се използва друг относителен по параметри критерий за определяне на скоростта на движение, поради което въззивният състав не може да бъде упрекнат за отказа да го приеме за основателно. За да стори това, съдът убедително е мотивирал взетото решение да не възприема скоростта на движението на мотоциклета да е била 59 км.ч. – вероятност, обсъдена от вещите лица по допуснатата, по искане на защитата, допълнителна комплексна медико-автотехническа експертиза, изготвена с оглед на данните за разстоянието, на което е било отхвърлено тялото при удара. Както вече бе отбелязано, в съответствие с експертните познания на вещите лица, последният критерий е разглеждан като второстепенен, при заявена от тях трайна и водеща практика, определянето на скоростта на движението на водача на моторното превозно средство да се извършва въз основа на дължината на оставените по пътното платно спирачни следи. При това положение става ясно, че претендираното ограничаване правото на защита поради отказ на съда да назначи поредна комплексна медико-автотехническа експертиза се явява неоснователно, тъй като искането е за установяване на обстоятелства, за които съдът вече е разполагал с други безпротиворечиви доказателствени материали.
Съдът е приел за достоверни показанията на св. К., едва след като е извършил съвкупна оценка и съпоставяне на установеното от този свидетел относно възприемането на пътнотранспортното произшествие и останалите доказателствени източници, при която е направил констатации за безпротиворечиво установени данни за поведението на касатора, който управлявайки мотоциклета, нанесъл удар върху неправомерно пресичащия пътното платно пострадал. Всъщност показанията на този свидетел са само допълващи основните доказателствени средства, каквито са назначените по делото и приети експертизи, възстановяващи точно динамиката на протичане на произшествието и поведението на всеки от участниците в него до момента на настъпване на удара, с който са причинени съставомерните последици.
Не е налице и нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК, защото решението, предмет на настоящата касационна проверка, съдържа обстоен отговор на всички доводи, изложени и поддържани в подкрепа на защитната позиция на касатора и процесуалния му представител, мотивирани са и основанията, поради които не се възприемат.
Правилно установените фактически положения са предопределили закононосъобразната квалификация на деянието като престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”в” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което доводите за несъставомерност на деянието и отсъствие на непредпазливостта, като форма на виновно поведение на касатора, са лишени от фактическо основание. Възраженията на защитата в тази част, след като са били предмет на задълбочено обсъждане, са получили обосновани откази да бъдат възприети за основателни. Като споделя разбирането на въззивната инстанция, настоящият касационен състав също счита, че установените фактически положения относно предприетото от пострадалия пресичане, несъобразено с определеното за това място и светофарна уредба не изключват отговорността на касатора. Такава хипотеза би била налице само при отсъствие на извършено от последния нарушение по отношение режима на скорост, с която е управлявал мотоциклета, което в случая се намира в самостоятелна причинно-следствена връзка със съставомерния резултат.
Неоснователни са и доводите за явна несправедливост на наложените на С. наказания.
Контролираните инстанции правилно са отчели наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелствата, ниската степен на обществена опасност на дееца, положителните му характеристични данни, чисто съдебно минало и съпричиняването от постарадалия на съставомерния резултат, поради което и по-нататъшното редуциране на наказанието пробация, определено в размер, близък до минимума или намаляването на кумулативно наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС се явява недопустимо. В подкрепа на този извод са данните за поведението на касатора като водач на моторни превозни средства. Видно от препис-извлечението от личния му картон касаторът за периода 2001 г. – 2010 г. е санкциониран 21 (двадесет и един) пъти за нарушения на правилата за движението по пътищата. Впечатлява повторяемостта на извършваното нарушение, 8 (осем пъти), на чл. 182, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 1 ЗДвП – управление на МПС с превишена скорост, с каквото нарушение е свързано и причиняването на съставомерния резултат по настоящето дело. С това си неправомерно поведение касаторът определено представлява опасност за останалите участници в движението, поради което съдът дори е проявил снизходителност при определяне на наказанието лишаване от правото да управлява моторни превозни средства. При това положение едно последващо намаляване на наказанията по вид и размер би довело до нарушаване на закона в частта за индивидуализация на наказанията.
Мотивиран от гореизложените съображения и при отсъствието на претендираните с касационната жалба нарушения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК,
Р Е Ш И:
Оставя в сила решение № 78 от 31.07.2012 г., постановено по в.н.о.х.д.№ 1195/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 287 от 28.09.2011 г. по н.о.х.д. № 2316/2011 г. на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.