4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 525
С., 19.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 154/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 220 от 17.11.2009 г. по т.д.№ 388/2009 г. на Варненския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 196 от 14.05.2009 г. по т.д.№ 726/2008 г. в отхвърлителната му част е уважил предявения от [фирма] срещу касатора иск за сумата 4 000 лв., представляваща необходими разходи за поправка на недостатъци от некачествено изпълнени довършителни СМР, възложени по устно сключен договор.
В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати нарушения на процесуалния закон – чл.164, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението към касационната жалба допустимостта на касационното обжалване е обоснована с произнасянето от въззивния съд по въпроса за допустимостта на свидетелски показания за установяване на договори на стойност над 5 000 лв. с оглед ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, както и за дължимостта на държавна такса по депозираната от ищеца допълнителна искова молба, които въпроси счита, че попадат в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на наведените с нея отменителни основания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да отмени отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, с обжалваното решение е прието въз основа на събраните по делото гласни доказателства и обясненията на управителя на ответника и настоящ касатор, че макар и сключеният в нотариална форма договор да имал за предмет прехвърляне на собствеността върху процесния апартамент в груб строеж, между страните по спора е сключен и устен договор за извършване на СМР до завършен вид на продадения обект. Към момента на продажбата имотът бил предаден след изграждането му в груб строеж, като и след прехвърляне на собствеността на обекта е продължило извършването на някои довършителни работи. Поради това е направен извод, че изпълнителят отговаря за скритите недостатъци, проявили се след акт обр.15, разходите за отстраняване на които възлизали на 4 000 лв., в който размер уважил иска.
Допускането на касационно обжалване на атакуваното решение е обусловено от наличие на предпоставките, установени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК – решението да съдържа произнасяне по значим за изхода на конкретното дело материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпрос за допустимостта на свидетелските показания за установяване на писмен договор с цена над 5 000 лв., с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил крайния извод на съда за основателност на предявения иск по чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД.
По поставения процесуалноправен въпрос не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по приложението на чл. 133, ал.1, б.”в” ГПК (отм.), аналогичен на чл.164, ал.1, т.3 ГПК е налице последователна практика на ВС и ВКС, според която е недопустимо да се доказват със свидетели договори на стойност, по-голяма от посочените в съответните текстове суми, освен при изричното съгласие на спорещите страни. Същевременно обаче разрешаването от въззивния съд на този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, която е служебно известна на настоящия състав съставлява основание за допускане на касационно обжалване на решението съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 220 от 17.11.2009 г. по т.д.№ 388/2009 г. на Варненския апелативен съд .
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 80,00 лв., в което да се впише, че в противен случай производството по него ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание или на докладчика за прекратяване на производството по него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: