Р Е Ш Е Н И Е
№ 525
София, 21.10.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: Любка Илиева
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Красимира Атанасова като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 243 за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК (отм.) вр.§ 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „В. Т. М. срещу решението от 07.01.2008 год. по т.д. № 1652/2007 год. на Софийски апелативен съд 3 с-в с което въззивният съд е оставил в сила решението от 14.05.2007 год. по гр.д. № 3421/2005 год. на Софийски градски съд. С него СГС е отхвърлил, като неоснователен, предявеният от В. Т. М. срещу Б. н. б. иск с правно основание чл.254 ГПК.
Искането за касиране на въззивното решение се основава на твърдението, че същото е постановено в нарушение на материалния закон – чл.55 ал.1 предл.2 ЗЗД и на съдопроизводствените правила – чл.188 ГПК.
Касационната жалба е депозирана от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е допустима по смисъла на чл.218в ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Б. н. б., чрез представено по делото писмено възражение изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила.
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл.218ж ал.1 предл.1 ГПК на заявените в нея основания за отмяна, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявен е отрицателен установителен иск по реда и на основание чл.254 ГПК.
По реда на чл.237 б.“ж“ ГПК Б. н. б. се е снабдила с изпълнителен лист срещу В. Т. М. за сумата 17545.32 лв. (ден.) главница и 59354.960 лв. (ден.) изтекли лихви, основаващ се на съдържащото се в нот.акт № 71 т.ІІ д. № 2354/11.02.1993 год. задължение на В. Т. М. и „Колонел“ООД за плащане. С нотариалният акт е била учредена договорна ипотека върху недвижим имот за обезпечаване изпълнението на предварителен договор от 11.02.1993 год. и анекс към него по силата на който В. М. , действаща в качеството на ЕТ“В. Тихомирова“ и „Колонел“ООД е следвало да прехвърлят на БНБ право на собственост срещу което банката е заплатила авансово сума възлизаща на 17545320 лв. (нед.). Няма спор, че окончателен договор не е сключен, поради което банката е поискала издаване на изпълнителен лист за посочените по горе суми – авансово заплатената цена и обезщетение за забавеното и връщане. Меджидиева е оспорила вземането по изпълнителния лист и е предявил отрицателен установителен иск за неговата недължимост. Последователно поддържаната от ищцата-касатор теза е, че не следва да отговаря за задължението по ипотечния договор, доколкото авансовата сума по предварителния е била получена от „Колонел“ООД и дружеството дължи връщането и.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че с ипотечния договор и М. и „Колонел“ООД са поели задължение за връщане на сумата, като е без значение, че авансовото плащане е било преведено по банков път на търговското дружество. С обжалваното решение, въззивният съд също е приел, че с подписването на нот.акт М. е изразила съгласие сумата да бъде събрана принудително от нея, като облигационните отношения между двете задължени лица са извън предмета на спора.
Настоящата съдебна инстанция счита, че жалбата е неоснователна поради следното:
Доводите по касационната жалба, свързани с непроизнасянето от страна на САС по квалификацията на основанието за връщане на претендираната сума не обуславят нито недопустимост на въззивния акт, нито съществено нарушение на процесуалния закон, което би довело до касиране на решението. дори и правната квалификация да би била липсваща и ли неправилна.
Последователно поддържаната теза на процесуалния представител на ищцата-касатор е, че правното основание за връщане на дадената от БНБ сума е чл.55 ал.1 ЗЗД, поради което връщането и следва да се претендира от този, комуто е дадена – „Колонел“ООД, а не от доверителката му.
Предмет на установяване в производството по чл.254 ГПК е съществуването или несъществуване на вземането за което е издаден изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание. В конкретния случай се касае до хипотезата на чл.237 б.“ж“ ГПК (отм.), като правната квалификация на каузалното правоотношение, предхождащо/обуславящо обезпечителния договор (съдържащ несъдебното изпълнително основание), е без съществено значение. Спорната сума е била дадена в изпълнение на предварителния договор и анекса към него и неговото неизпълнение от страна на „Колонел“ООД и ЕТ“В. Тихомирова“ е обусловило връщането и. Т.е. дори да не би бил сключен обусловеният договор за ипотека и спорът да би бил разглеждан само на плоскостта на изпълнението/неизпълнението на обуславящия предварителния договор, то и в този случай връщането на разменените престации би се дължало не просто на чл.55 ал.1 ЗЗД, а на основание чл.88 ал.1 вр.чл.55 ал.1 ЗЗД – хипотезата на отпаднало основание (разваления договор). Т.е. и в този случай полученото от изпълнителите по договора не би могло да бъде разглеждано извън контекста на общото им задължение. Кой от тях е получил сумата има значение за вътрешните разчетни отношения между изпълнителите, но е без значение за възложителя по договора, който я е престирал както е уговорено и получаването и именно като договорна сума е удостоверено и от М.
Но, както неколкократно бе посочено, задължението за връщане е материализирано в подписания и от М. и от „Колонел“ООД договор за ипотека, обезпечаващ изпълнението на предварителния договор. При условие, че няма пречка да бъде обезпечено и чуждо задължение (пред каквато хипотеза не сме изправени), доводите свързани с квалификацията на последиците от отпадането на предходното облигационно правоотношение са без значение.
Доколкото липсват данни, а и липсват такива твърдения от страна на ищцата-касатор, че задължението е изпълнено или обезпечителния договор не е породил задължения за нея, поради съображения, произтичащи от него или от негов порок, то правилно съдилищата са приели, че отрицателният установителен иск е неоснователен.
Поради изложените съображения, съдът счита, че не са налице предвидените в закона основания за касиране на решението и то ще следва да остане в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани и не се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила решението от 07.01.2008 год. по т.д. № 1652/2007 год. на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.