6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.527
София,12.09.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 2388/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 96 от 15.04.2014 г. по в.т.д. № 17 по описа за 2014 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 941/29.10.2013 г. по т.д.№ 1917/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд в неговите осъдителни части, а именно с което касаторът е осъден да заплати на [фирма] [населено място] суми, дължими на основание чл.232 ал.2 ЗЗД, чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД, както следва: сумата 19 717.58 лв., представляваща дължима наемна цена по договор за наем от 11.10.2005 г. и анекси от 01.06.2007 г., 28.09.2007 г., 30.11.2009 г. за ползване на обект в „Търговски център – П. Запад” за м.февруари 2012 г.- м.април 2012 г.; сумата 5 349.40 лв., дължима за ползвана ел.енергия по време на действие на договора; сумата 81.82 лв. – дължима за ползвана ел.енергия след прекратяване на договора за наем на основание чл.236 ал.2 ЗЗД и мораторно обезщетение върху горните две суми в размер съответно на 250.50 лв., както и сумата 13 146.62 лв., представляваща неустойка, уговорена при прекратяване на договора, на основание чл.6.2. от договора за наем от 11.10.2005 г.
К. поддържа, че решението в частта, с която е отказано да бъде извършено съдебно прихващане съответно със сумите 7 212 лв. и 54 625 лв., представляваща вреди, причинени му от обезценка на мебелите му в отдадения под наем имот е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
В изложението на основанията касаторът поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1./ Не са изложени мотиви относно неуваженото му възражение за прихващане със стойността на увредените вследствие на теч в обекта мебели в размер на 54 625 лв. – противоречие с ППВС № 1/53 г., ППВС № 7/65 г. и ППВС № 1/85 г. и ТР № 1 от 04.01.2011 г. по т.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; 2/ Неправилно разпределение на доказателствената тежест; незачитане на доказателствена сила на частни документи, които не са оспорени от насрещната страна – в противоречие с Решение № 249 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1037/2010 г., ІІ г.о.; 3/ В какъв срок ищецът следва да направи възраженията си във връзка с направено от ответника възражение за прихващане; 4/ Преклудира ли се възможността да се направи възражение за съдебно прихващане след приключване на устните състезания по делото и 5/ Решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задължението на съда да направи доклад по делото по чл.146 ГПК, в който да отдели спорното от безспорното, да укаже подлежащите на установяване факти и разпределението на доказателствената тежест между страните.
Ответната страна [фирма] оспорва в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване. Претендира разноските, направени по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въззивният съд приел, че спорен по делото е единствено въпросът погасени ли са дължимите по договора за наем вземания за неплатени месечни вноски в размер на сумата 30 086.46 лв. и консумативи в общ размер 5 431.22 лв. чрез направеното от ответника материално-правно изявление или могат да бъдат погасени чрез предявеното процесуално-правно възражение за прихващане, а по отношение на вземанията за неустойка се оспорва и тяхното основание.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приел, че насрещните вземания, които са погасени чрез връчена на ищеца насрещна нотариална покана от 18.04.2012 г. са за посоченото в нея вземане в размер на 3 927.40 лв. без ДДС /4 712.88 лв. с ДДС/ за неотложни ремонтни работи, извършени през м.юни 2006 г. както и да сумата 5 656 лв., дължима за обезвреда на повредените мебели, килими, аксесоари от обилните течове в обекта през м.юни и м.ноември 2006 г., които се намират в пряка причинна връзка със съществуващите скрити недостатъци по конструкцията на сградата.
След преценка на доказателствата по делото съдът е приел, че не е настъпил погасителният ефект на извършеното материалнопправно прихващане за вземането за 103 863.32 лв. без ДДС за довършителни работи, както и за сумата 3 927.40 лв. без ДДС за неотложен ремонт, свързан с конструкцията, за да може да ползва необезпокоявано от външните метеорологични условия и замърсяване отдадения под наем обект, като изложил съображения, че според клаузите на договора всички довършителни и ремонтни работи във връзка с наетия обект са за сметка на наемателя, независимо от техния вид. Посочено е, че според чл.4.3.7. от договора довършителните работи, извършени за сметка на наемателя, остават в собственост на наемодателя, а съгласно чл.4.1.9. от същия наемателят може да извършва основен ремонт, преустройство или трайни подобрения след писмено съгласие от наемодателя, като всички разходи по извършването им са за сметка на наемателя, а подобренията остават в собственост на наемодателя след прекратяването на договора.
С оглед на изложеното съдът е приел, че разходите за извършване на необходимите довършителни работи и вътрешното оформление на обекта са за сметка на наемателя, т.е. претендираното на това основание вземане от 103 863.32 лв. не съществува и с него не може да бъде извършено погасяване на насрещни задължения по договора за наем чрез прихващане. Предвид конкретните договорености съдът е намерил, че страните изрично и свободно са дерогирали и правилото на чл.231 ал.2 ЗЗД, според което поправките на всички други извън дължащите се на обичайното ползване повреди, са за сметка на наемодателя.
По отношение на предявеното при условията на евентуалност и прието от В. възражение за прихващане е прието, че в първата му част относно сумата 5 656 лв. е налице идентичност по основание и размер с прихващането, извършено при условията на чл.103-104 ЗЗД, като разликата произтича от факта, че в поканата е посочена пълната стойност на повредените вещи, а при възражението за прихващане е приспадната остатъчната им стойност, с оглед на което е прието, че възражението не подлежи на разглеждане.
Досежно останалите повредени стоки, предмет на същото възражение, формиращи вземане в размер на 54 625.41 лв. е изложено, че липсват протоколи за двустранно установяване на щети, както и гласни доказателства относно обстоятелствата по увреждането. Вещото лице е дало заключение за характера и стойността му въз основа на едностранно съставени документи от наемателя, които не са противопоставими на насрещната страна, в какъвто смисъл са нейните възражения. Направен е и оглед на мебели, находящи се понастоящем на склад, без данни да са се намирали в наетия обект, като е посочено от съда, че липсват и счетоводни отбелязвания за извършена стокова преоценка, които биха придали допълнителна обективност и достоверност на претенцията. С оглед наличните доказателства въззивният съд е приел, че съдебното възражение за прихващане със сумата 54 651.41 лв. е неоснователно.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по първия от поставените процесуалноправни въпроси – за задължението на въззивната инстанция да разгледа всички заявени в първоинстанционното производство възражения за прихващане и да изложи мотиви по основателността им. Решението на въззивния съд по този въпрос е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика по т. 19 от Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС № 1 от 04.01.2001 г., тъй като без да изложи мотиви, въззивният съд е приел за неоснователно процесуалното възражение за прихващане на ответника с вземането му за сумата 7 212 лв., представляваща стойността на напълно похабени мебели в резултат на обилните течове през м.юни 2008 г.
Останалите поставените от касатора въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване в сочените хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК. Позоваването на противоречие с Решение № 249 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1037/2010 г., ІІ г.о. е неоснователно. То не представлява задължителна практика по втория от поставените процесуалноправни въпроси, тъй като касационното обжалване е било допуснато по въпроса за доказване на правно релевантните по иска по чл. 21 ал.1 СК 85 г. /отм./ факти – извънбрачния характер на средствата и влагането им в придобиване на процесния, закупен по време на брака на страните недвижим имот, като е прието, че те следва да се докажат от страната при условията на пълно и пряко доказване, и то към момента на придобиването. Независимо от изложените съждения относно формалната доказателствена сила, с която се ползва всеки неоспорен от гл.т. на подпис и на съдържание частен писмен документ, с цитираното решение е прието, че като елемент на доказателствения материал по делото той следва да се цени от съда в рамките на всички събрани доказателства, в който смисъл е и константната съдебна практика. В случая за стойността на повредените и обезценени стоки, предмет на възражението за прихващане, формираща вземане в размер на 54 625.41 лв. касаторът се е позовал единствено на едностранно изготвена от него справка, която според заключението на вещото лице не е и осчетоводена в счетоводството му, при които доказателства е направен изводът на съда за недоказаност на възражението за прихващане с посочената сума.
Останалите въпроси не отговарят на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Третият въпрос би имал обуславящо значение при положение, че поради несвоевременното им релевиране, възраженията на ищеца срещу въведените от касатора възражения за прихващане са били преклудирани, какъвто не е разглеждания случай предвид данните по делото, че такива са били направени още с допълнителната му искова молба. Четвъртият въпрос е неотносим към спора, предмет на който са били заявените от касатора с отговора на исковата молба възражения за прихващане.
Последният от въпросите не е разрешен в противоречие с т. 2 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, а само в случай, че във въззивната жалба са релевирани доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, каквито обаче не са били наведени в нея от касатора.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 144.24 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 96 от 15.04.2014 г. по в.т.д. № 17 по описа за 2014 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която искът на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД е уважен за разликата над 12 505.59 лв. до сумата 19 717.58 лв.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 144.24 /сто четиридесет и четири лв. и 24 стотинки/ лева в едноседмичен срок от съобщението, като в същия срок да представи по делото платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията, делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд за насрочване за открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: