Р Е Ш Е Н И Е
№ 527
София, 16 декември 2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на втори декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Цветинка Пашкунова
при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП Явор Гебов
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 551 /2008 г.
Касационното производство е образувано по жалба изготвена от упълномощения защитник на подсъдимия А адвокат Х от АК – М. и по саморъчна жалба от подсъдимия, срещу въззивно решение на САС № 179/2.06.2008 година, постановено по в н о х д № 167/2008 година, с което е изменена присъда от 6.12.2007 година на ОС – М. , постановена по н о х д № 149/2007 година.
В жалбите са въведени всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 НПК, за допуснато нарушение на материалния закон, за съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост на наказанието.
В първата жалба, по първото основание, същински доводи в подкрепа на това основание не се съдържат. В жалбата се разсъждава за несправедливото според защитата социално положение на подсъдимия – умствено изостанал, алкохолик, без никакви грижи от страна на държавата. Развита е идеята, че ако държавата, чрез институциите за здравеопазване бяха изпълнили в пълен обем задълженията си спрямо подсъдимия, той не би извършил престъпните посегателства спрямо децата от дома за деца лишени от родителска грижа в град Б..
По отношение на второто основание, възраженията са срещу упреците във въззивното решение относно процесуалното поведение на защитника – адвокат Х, както и такива срещу персонала на дома, в който са били настанени пострадалите деца.
В саморъчната жалба на подсъдимия са въведени касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 НПК – за допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Доводи са изложени само в подкрепа на второто основание, като е посочено, че инстанциите по фактите неоснователно не са допуснали поисканите от подсъдимия доказателства – разпит на свидетели, очни ставки с пострадалите и експертизи.
Пред касационната инстанция подсъдимият се явява лично и с упълномощения си адвокат Х от АК М.
В правото си налична защита, подсъдимият е изпратил писмена защита, в която част от твърденията са за необоснованост съдебните актове и недоказаност на обвинението, както и конкретни процесуални нарушения по чл. 227-229 НПК. Подсъдимият свързва последните с допуснати нарушения на основните принципи за равенство на страните в процеса, както и с други нарушения описани в жалбата – отказ да се допуснат поискани от него и защитата му доказателства. Обобщено, може да се каже, че възраженията в саморъчно изготвената писмена защита на подсъдимия, са за нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, по чл. 13 ал. 1 НПК. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Упълномощеният защитник поддържа жалбите и исканията за отмяна на обжалваното решение.
Гражданските ищци, редовно призовани, не се явяват и се представляват от назначения за техен особен представител адвокат Б от АК М.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставянето на въззивното решение в сила, а поради липса на протест само изразява становище за неправилно приложение на закона, въпреки корекцията от въззивната инстанция.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е неоснователна.
С цитираната присъда, подсъдимият И е признат за виновен в това, че на 22.10.2006 година, в гр. Б., противозаконно е лишил от свобода Н. П. на 12 години и Ю. И. на 15 години, като деянието е извършено по отношение на малолетно и непълнолетно лице и за престъпление по чл. 142а ал. 3, вр. ал. 1 НК, на основание чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода, в размер на три години.
Със същата присъда е признат за виновен и в това, че за периода м. август 2006 година до 22.10.2006 година, в гр. Б. е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лица ненавършили 14 години – Н. П. на 12 години, К. В. на 12 години и Т. Ц. на 12 години, като е блудствано с повече от две малолетни деца и в условията на опасен рецидив, поради което за престъпление по чл. 149 ал. 5, т. 1 и 3 вр. ал. 1 НК, на основание чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода, в размер на 13 години.
На основание чл. 23 НК му е наложено едно общо наказание – тринадесет години лишаване от свобода, при строг първоначален режим.
Зачетено е времето на предварително задържане от 25.10.2006 година, до влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият е осъден да заплати чрез адвокат И, като особен представител на малолетната Н. П. сумата от 500 лева, като обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл. 142а ал. 3 НК, както и сумата от 2 000 лева за претърпените неимуществени вреди от престъплението по чл. 149 ал. 5 НК, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2006 година, до окончателно изплащане на сумата;
Осъден е да заплати чрез адвокат И, като особен представител на малолетната К. В. сумата от 2 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл. 149 ал. 5 НК, ведно със законната лихва от 22.10.2006 година, до окончателното изплащане на сумата;
Осъден е да заплати чрез адвокат И, като особен представител на малолетния Т. Ц. сумата от 2 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл. 149 ал. 5 НК, ведно със законната лихва от 22.10.2006 година, до окончателното изплащане на сумата;
Осъден е да заплати със съгласието на адвокат И, като особен представител на непълнолетния Ю. И. сумата от 500 лева, обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл. 142а ал. 3 НК, ведно със законната лихва от 22.10.2006 година, до окончателното изплащане на сумата;
На подсъдимия са възложени разноските по делото и съответната държавна такса.
По жалби само на подсъдимия и неговия защитник, въззивният съд е изменил тази присъда, като преквалифицирал престъплението по чл. 149 ал. 5, т. 1 и 3 НК в такова по чл. 149 ал. 5, т. 1 и 3 и по чл. 157 ал. 3 НК, като за последното му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на пет години, включено в общата съвкупност с общо наказание от 13 години лишаване от свобода.
На основание чл. 40 ал. 4 НК въззивният съд постановил по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, спрямо подсъдимия да се полагат съответни медицински грижи.
Подсъдимият е осъден да заплати допълнителна държавна такса в размер на 80 лева.
В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.
По доводите за нарушение на закона:
По принцип касационната инстанция преценява правилното приложение на материалния закон на основата на фактическите констатации по обжалвания въззивен съдебен акт. В настоящия случай те не се различават от описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Посоченото касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК, по доводите досежно авторството на деянието, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърдения за необоснованост – неправилна преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен извод, че този подсъдим е извършил престъплението.
По своята същност, възраженията на подсъдимия се свеждат до оспорване обосноваността на въззивното решение, във връзка с приетите фактически положения. Достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране и проверка на доказателствата е спазен предвидения в НПК процесуален ред.
В тази връзка, неоснователно е конкретното възражение за допуснато процесуално нарушение още на досъдебното производство, относно отнетата процесуална възможност на подсъдимия, да се запознае с материалите по делото установени в тази, предхождаща съдебното производство, фаза. При проверката по делото се установи, че материалите събрани от разследването са били предоставяни на подсъдимия, като при провеждане на процесуалното действие, той винаги е бил придружаван от адвокат, на 22.02.2007 година от адв. Ц от АК- М. , а на 6.07. 2007 г. и на 12.09.2007 година от адвокат М, последната упълномощена от подсъдимия на 26.02.2007 година. При последното предявявани на материалите по делото, защитата е направила искане за приложение на чл. 40 ал. 4 НК, което е било удовлетворено с решението постановено от въззивния съд. Искането направено в досъдебното производство, за очни ставки между подсъдимия и пострадалите деца, са изпълнени в съдебната фаза, пред първата инстанция – /вж протокола от съдебното заседание проведено на 5.12.2007 година, л. 84-87 /.
Неоснователно е и възражението за отказ на съда да събира защитни доказателства, направени по искане на подсъдимия, с оглед довода за допуснато нарушение на принципите за разкриване на обективната истина. При приключване на съдебното следствие /л. 96/, страните в процеса, включително и защитата на подсъдимия, са заявили съгласие за приключване на съдебното следствие и изрично са заявили, че нямат доказателствени искания.
Според настоящият касационен състав, изводите за виновността на подсъдимия, инстанциите по фактите са направили след анализ на доказателствения материал – показанията на разпитаните като свидетели пострадали от деянията на подсъдимия деца – Н. П. , Ю. И. , К. И. и Т. Ц. , проведените очни ставки между подсъдимия и тези свидетели, показанията на св. М, М. П. , В. Д. , С. М. и К. В. , както и заключението на съдебно – психиатричната експертиза. Следователно, вътрешното убеждение на съдилищата не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата.становените данни от доказателствените средства, правилно оценени и от въззивната инстанция, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подсъдимият е автор на посочените престъпления.
В заключение, по обсъжданото касационно основание, може да се каже, че по основните обстоятелства, включени в предмета на доказване, не е имало съществени противоречия в доказателствения материал, а доколкото е имало отклонение по приложението на закона те са отстранени от въззивния съд, в рамките на процесуалните възможности при липса на протест.
Други възражения по въведените касационни основания не са направени пред настоящата инстанция. По въведеното основание за явна несправедливост на наказанието, без конкретни оплаквания, следва да се отбележи, че основното обстоятелство отчетено от инстанциите по фактите в тази посока е съдебното минало на подсъдимия. Той е осъждан многократно, общо 11 пъти, предимно за кражби, но включително и за престъпление по чл. 149 НК и за убийство, по чл. 118 във вр. с чл. 116, т. 3 НК. Освен това, правилно като отегчаващо обстоятелство е отчетено и това, че подсъдимият е упражнявал принуда по отношение на деца лишени от родителки грижи и закрила. Здравословното му състояние е отчетено от втората инстанция и е постановено при изпълнение на наказанието спрямо него да се прилагат съответните медицински грижи.
Поради изложеното ВКС прие, че подсъдимият е осъществил състава на престъпленията, в които е обвинен, за което отговорността на жалбоподателя е ангажирана справедливо, с оглед критериите по чл. 348 ал. 5 НПК.
Ето защо и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 179/2.06.2008 година постановено от втори въззивен състав на Софийски апелативен съд по в н о х д № 167/2008 година, по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: