О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№527
гр. София, 19.12.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 591 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 6609 от 09.08.2016г. по гр.д. № 1478/2014г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 25.10.2013г. по гр.д. № 2381/2008г. на Софийски районен съд, в частта за уважаване на предявения отрицателен установителен иск за собственост и вместо това е отхвърлен предявения от Б. против [фирма] отрицателен установителен иск по чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване, че дружеството не е собственик на основание договор за продажба, сключен с нотариален акт от 2004г., на ПИ пл. № 3716 с площ 6 025 кв.м., включващ имоти със стари планоснимачни номера 3862, 3863, 3866 и 3868/, нанесен в кад. Лист № 602 и 603 по плана на С., местн. „Ю. градска територия-2 част”, като по кадастралната карта е с идентификатор 68134.4083.
Касационната жалба е подадена от Българска академия на науките. Поддържа се, че решението е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил всички твърдения, доводи и възражения на страните и не извършил преценка на доказателствата съобразно задължението си по чл. 12 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани осем правни въпроса, за които се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и се решават противоречиво от съдилищата.
Ответникът [фирма] не е представил писмен отговор.
Подпомагащите страни В. В. Я., С. В. С., А. Л. З., Л. Й. З. и В. Й. З. оспорват изложените от касатора основания за допускане на касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по отрицателен установителен иск за собственост относно поземлен имот. Ищецът основава правото си на собственост на чл.10, ал.2 ЗБАН, като поддържа, че имотът попада изцяло в границите на Научния комплекс на Б.-8 км., на [улица], който ищецът владее от 1955г. и до настоящия момент. Ответникът претендира да е собственик на същия имот на основание договор за покупко-продажба от 2004г. като неговите праводатели са лица, на които имотът е възстановен през 2003г. по реда на ЗСПЗЗ. Те са конституирани като трети лица – помагачи.
Установено е, че с Указ № 12 от 11.03.1941 г. на Ц. Б. III е основан Българо-немски институт за земеделски изследвания, а с Указ № 128 от 29.12.1941г., издаден на основание чл.2, т.1, чл.3, ал.2 и чл.54 ЗОНИДОП, за нуждите на този институт, са били отчуждени „за опитни цели”, частни недвижими имоти, обозначени на приложен към Указа план и опис, като е предвидено стойността на отчуждените имоти да се изплати от бюджета на Министерство на земеделието и държавните имоти. Представен е оценителен протокол от 13.02.1942 г. за оценяване на отчуждените имоти, както и план на имотите, които се отчуждават за опитно поле и за застрояване на постройки на института, от който е видно, че имоти пл. № 3862, 3863, 3866 и 3868 попадат между червените линии, обозначаващи отчуждените имоти. Налице е и списък на имотите, в който като собственик е посочен Я. З. В.; отразени са също землището, местността, площта и стойността на всеки имот. С Постановление на Министерски съвет от 23.11.1944 г. Българо-немският институт е закрит и е решено земята, машините и др. да се предадат на Централния земеделско-изследователски институт в С.. Въз основа на последващи преобразувания ЦЗИИ преминава към Отделението за селскостопански науки на Б..
С Разпореждане на МС от 09.03.1956 г. за нуждите на Б. – за Атомна научно-експериментална база и Физически институти са отчуждени срещу заплащане 76 дка ниви, собственост на ТКЗС [населено място], а с Разпореждане на МС № 1837/09.11.1956 г. са отчуждени още 154 дка.
С решение на ОСЗГ-В. от 07.02.2003г. на наследниците на В. Я. З. е възстановено правото на собственост във възстановими стари реални граници върху нива от 6 025 кв.м., местност „Новия кър-Х.”, в строителните граници на [населено място], представляващи имоти пл. № 3862, 3863, 3866 и 3868 по кад.план от 1939 г., при посочени граници. С договор за продажба от 15.12.2004г. С. В. С., В. В. Я. и Й. В. З. прехвърлят на ответното дружество / с предишно наименование [фирма]/ поземлен имот № 3716, кв.1, кад.лист № 602 и 603 по кад.план на [населено място], м.”ж.к.М.-1а”, целият с площ от 6 025 кв.м.
Установява се от основното и допълнителното заключение на вещо лице П., приети в първоинстанционното производство, че имот пл.№ 3716 е идентичен с имоти пл. № 3862, 3863, 3866 и 3868 по кад.план от 1939 г. и изцяло попада в отчуждения с Указ № 128/29.12.1941 г. терен. Вещото лице е посочило, че първият кадастрален план, в който е нанесен имотът, е този от 1939 г., а по действащия регулационен план от 1981г. процесният имот попада в УПИ I-за общежитие, кв.1, а част от него е извън регулация. При огледа на място вещото лице е констатирало, че процесният имот изцяло попада в терена, ограден от Б., като оградата съвпада и с червената линия, представляваща граница на отчуждените имоти по Указа от 29.12.1941г. Имотът е празен, незастроен е и обрасъл с трева.
Според приетата счетоводна експертиза до 31.07.2007 г. цялата земя на научния комплекс на Б.-8-ми км. с обща площ от 360 дка, включително и имот пл.№ 3716, се е водила като дълготраен материален актив в баланса на Института за ядрени иследвания и ядрена енергетика при Б., а на 31.07.2007 г. е заведена в баланса на Б., на базата на извършена експертна оценка и актуална скица; основанието за записване в баланса е Постановлението на МС от 1955 г., с което ЦЗИИ преминава към Б..
Мнозинството от вещи лица от тройната експертиза през въззивния съд е направило извод, че имотът е загубил границите си между 1956 г. и 1969 г., тъй като при справка в кад. план на м. „Напоително поле“, изработен преди 1956 г. имотът е нанесен като четири отделни имота с пл. №№ 3862, 3863, 3866 и 3868, записани в разписния лист на Я. З. В., а след изработване на кадастралния план, границите на тези имоти са заличени, като в одобреното през 1969г. отреждане за Управление „Хидрология и Метрология”, границите на процесния имот вече не са нанесени. Вещото лице П. поддържа особено мнение, според което към момента на изработване на кадастралния план около 1956 г. процесните имоти са били нанесени, поради което може да се направи извод, че предвиденото отчуждаване по Указа от 1941 г. не е било проведено. Едва на по-късен етап, върху кад. план от 1956 г. имотните граници и номерата на имотите са зачеркнати, от което прави извод, че процесният имот е загубил границите си около 1956-1958 г. в резултат на обобществяването му в ТКЗС.
Събрани са показанията на свидетели на двете страни, които установяват обстоятелства досежно ползването на имота от 1968г. до сега.
При тази фактческа обстановка и предвид заявеното уточнение на иска, Софийски градски съд е приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 97 ГПК /отм./ като ищецът Б. е заявява самостоятелни права върху процесния имот, основавайки се на придобиването основание по чл.10, ал.1 ЗБАН или евентуално на придобивна давност. С оглед на това ищецът следва да докаже твърдените правопораждащи факти за своето право.
По въпроса за момента на настъпване на отчуждителния ефект при отчуждаване по ЗОНИДОП /отм./ съдът е възприел практиката на ВКС по решение №601 от 29.09.2010 г. по гр.д. № 504/2009г. и решение № 181/14.09.2011 г. по гр.д. № 261/2010 г., и двете на I г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. В нея са разяснени етапите, през които преминава отчуждаването и актовете които се издават, както и възможността за т. нар. “фактическо отчуждаване“, при което отчуждителният ефект настъпва със завземането на имота, дори и да не са изпълнени формалностите на закона.
Спрямо конкретното отчуждаване съдът е установил, че няма данни нито за издаден административен акт по чл.47 ЗОНИДОП /отм./, нито за съдебно решение по чл.17 от закона по отношение на имотите, собственост на Я. З. В., така че не може да се приеме че е завършило производството по отчуждаване на имотите в полза на държавата. На следващо място според съда, не е налице и т.нар “фактическо отчуждаване“. Заключението на тричленната експертиза сочи, че при изработване на кадастралния план около 1956 г. имотите с пл. №№ 3862, 3863, 3866 и 3868 са били нанесени в плана и записани в разписния лист на името на Я. В.; едва впоследствие върху този план границите на тези имоти са заличени /задраскани/; също така, границите на терените на Б. – АНЕБ и Х. не са нанесени като материализирани огради в кад.план от 1956г., а това е станало едва с изработването на кадастралния план от 1975 г. Представеният списък-извлечение от 28.02.1955г. за балансовите сметки и основните средства на Централен земеделски изследователски институт /правоприемник на Българо-немския институт за земеделски изследвания, който през 1955 г. се прехвърля към Б./, където са посочени земи в [населено място], на 7-ми км. в размер на 286,3 дка, колкото са били предвидени за отчуждаване с плана към царския указ, не установява фактическото завземане на процесните имоти, тъй като самият факт на включването им в балансовите сметки на института не е достатъчен за това.
В крайна сметка съдът е счел, че процесните имоти попадат в обхвата на указа от 29.12.1941г., но не са били надлежно отчуждени по предвидения в закона ред, нито са били фактически завзети за мероприятието, за което са отчуждени при действието на ЗОНИДОП /отм./, поради което същите са останали в патримониума на наследодателя на третите лица – помагачи до момента на кооперирането им. Налице са били всички материални предпоставки за реституиране на имота по реда на ЗСПЗЗ /наличие на право на собственост към момента на обобществяване; земеделски характер на имота към момента на обобществяване; липса на законови пречки за реституция, доколкото имотът е незастроен и не е прилежащ терен към сграда/, поради което решението на службата по земеделие от 10.03.2003г. легитимира праводателите на ответното дружество като собственици на имота.
В заключение, според съда не се установява имотът да е бил собственост на държавата и да е предоставен от нея на Б. за оперативно управление, поради което при влизане в сила на чл.10, ал.2 ЗБАН, не са били налице предпоставките за трансформиране на правото на стопанисване и управление в право на собственост.
Наведеното от ищеца второ твърдение, с което обуславя правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, че е придобил имота по давност, съдът е намерил също за неоснователно. Позовал се е на Тълкувателно решение № 10/2012 г. на ОСГК, според което е допустимо придобиването на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, на основание петгодишен давностен срок по чл.79, ал.2 ЗС след влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, когато и заличеният давностен срок е бил петгодишен. Приел е, че процедурата по възстановяване на процесния имот е приключила на 10.03.2003г. и едва от този момент може да тече давност срещу реституираните собственици. В случая от посочената дата 10.03.2003 г. до подаване на исковата молба от ищеца – 29.01.2008 г., не е изтекъл срокът по чл.79, ал.2 ЗС.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поставените от касатора правни въпроси са:
1/ лицата, черпещи права от земеделска реституция, трябва ли да докажат с пълно и главно доказване материалноправната си легитимация когато са ответници по отрицателен установителен иск за собственост и по-конкретно правото на собственост на наследодателя към момента на кооперирането. Въпросът е обусловен от основния спор по делото – дали имотът на Я. В. е бил действително отчужден по Указа или отчуждаването не е проведено и към момента на образуване на ТКЗС е бил в патримониума на наследодателя, поради което подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ.
2/ как се преценява заключение на вещо лице, което е основано на предположения, а не на специални знания. Въпросът се поставя във връзка с доводите, че при преценката дали е извършено фактическо завземане на имота, съдът се е доверил само на мнението на тричленната експертиза, а не е взел предвид другите доказателства – писмени и гласни, още повече, че заключението на вещите лица кога са заличени границите на имота не е категорично.
3/ длъжен ли е съдът при установено противоречие в показанията на свидетели да посочи защо дава вяра на едни, а не дава вяра на други. Визират се изнесените от свидетелите данни относно стопанисването на имота към момента на образуване на ТКЗС и след това;
4/ длъжен ли е съдът да зачете материалната доказателствена сила на официални свидетелстващи документи, които не са оспорени. Визират се отбелязването в акта за държавна собственост от 1978г., че имотите са предоставени на Б., както и данните в Р. от 1956 и Р. от 1959г. за предоставяне терени на Б., където като граница е описано опитното поле на Б.;
5/ следва ли съдът да съобрази конститутивното действие на решенията на Поземлената комисия, когато по реда на косвения съдебен контрол проверява законосъобразността на реституцията;
6/ за преценката на предпоставките за реституция и по-конкретно на пречката по чл. 10б ЗСПЗЗ, предвид реализираното мероприятие – Научен комплекс на Б..
7/ за задължението на съда да обсъди всички доказателства и възражения на страните. Тук касаторът отново изтъква необсъждането на двете Разпореждания на Министерски съвет от 1956 и 1959г.;
8/ тече ли придобивна давност в полза на ищеца по време на висящ процес по предявен отрицателен установителен иск за собственост и следва ли съдът да зачете изтеклата такава до постановяване на съдебното решение.
Първият, петият и шестият въпрос са свързани с косвения съдебен контрол върху решението на Поземлената комисия за възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ и задължението на ответника по отрицателен установителен иск за собственост да докаже правопораждащите за своето право факти. В случая съдът не е навлязъл в обсъждане правото на собственост на ответника по иска, понеже е отхвърлил иска по съображения, че ищецът по отрицателния установителен иск не е доказвал правата си, с които обосновава правния интерес от водене на делото. Затова тези въпроси, които принципно са относими към изхода на спора, не са обусловили конкретните решаващи изводи на съда.
Предвид мотивировката на касатора при поставяне на въпросите е видно, че вторият, третият, четвъртият и седмият от тях имат отношение към преценката на всички събрани, различни по вид доказателства /гласни, писмени, заключения на вещи лица/, за установяване дали към момента на образуване на ТКЗС е било извършено фактическо завземане на имота на наследодателя въз основа на Указа от 29.12.1941г., т.е. дали собствеността е била запазена към момента на образуване на ТКЗС, така че да е допустимо възстановяването й по реда на ЗСПЗЗ. Несъмнено, този спорен въпрос има определящо значение за изхода на спора. Затова формулираните правни въпроси могат да се обобщят така: за начина на доказване и съвкупната преценка на релевантните доказателства за установяване фактическо завземане на имот, който попада в терен, отчужден въз основа на Указ от 29.12.1941г. по реда на ЗОНИДОП/отм./, но законовата процедура по провеждане на отчуждаването и заплащане на обезщетение не е проведена докрай. Сочената от касатора съдебна практика изисква решението да бъде постановено след обсъждане на всички събрани доказателства и излагане съображения защо част от тях се отхвърлят като недостоверни – Решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на І г.о. Въззивният съд е постановил акта си, без да обсъди някои доказателства – протокола за съдебна делба от 1956г. между наследниците на Я. З., в който е посочено, че имот от 6,7 дка в землището на Дървеница, м.”Б. път” е включена в блока на А. на науките и няма да се дели, а наследодателят на подпомагащите страни е получил в дял други имоти, различни от процесния; данните при отчуждаване на съседни терени през 1956 и 1959г., че те граничат с опитното поле на Б.; различните мнения на експертите; разминаването в показанията на свидетелите и др. Освен това, въпросът за завладяването на имота е решен в пряко противоречие с възприетото в Решение № 601 от 29.09.2010г. по гр.д. № 504/2009г. на І г.о., при което е обсъждано отчуждаването на същия терен по силата на същия Указ. Горните констатации обуславят допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Осмият въпрос касае изводите на съда по второто наведено от ищеца основание, от което извежда интереси си да води отрицателния установителен иск за собственост, а именно придобивна давност по чл. 79, ал.2 ЗС. Доколкото съдът е отхвърлил това основание по съображения, че давността тече от приключване на реституцията по ЗСПЗЗ през 2003г. и до момента на предявяване на иска от Б. през 2008г. не е изтекъл изискуемия от чл. 79, ал.2 ЗС срок, то и въпросът е обуславящ за изхода на спора. Същият е разрешен в разрез с приложената практика – Решение № 177 от 09.11.2015г. по гр.д. № 2803/2015г. на І г.о. и Решение № 109 от 25.05.2015г. по гр.д. № 7420/2014г. на І г.о., според които придобивната давност се прекъсва с предявяване на иск, само ако искът е предявен срещу лице, което се позовава на давността; а теклата в полза на ищеца давност не може да се прекъсне с предявения от самия него иск. Горното обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6609 от 09.08.2016г. по гр.д. № 1478/2014г. на Софийски градски съд по касационната жалба на Българската академия на науките.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 951,20 /деветстотин петдесет и едно цяло и двадесет стотни/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: