2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
София, 07.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 887 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Г. Г. от[населено място], обл. М., чрез процесуалния му представител адв. Н. В., против въззивното решение без номер от 18 февруари 2010 г., постановено по в.гр.д. № 351 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., в частта му, с която е потвърдено решение без номер от 9 март 2009 г., постановено по гр.д. № 264 по описа на районният съд в[населено място] за 2008 г. за разваляне на договор за покупко-продажба от 10 юли 2007 г., сключен между касатора и “А. финанс” А., за нива – имот № 906042, от 28 декара в м. “В.” в землището на[населено място], обл. М., нотариалният акт е отменен и касаторът е осъден да заплати на дружеството платената цена, необходимите разноски за имота и разноските по делото.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е недопустимо и неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото на исковата молба липсва подпис на ищеца, който пропуск не е отстранен в първата инстанция, както и във втората; правото на иск е ненадлежно упражнено, поради което и решенията на съдилищата са недопустими; процесуалният представител на ищеца е упълномощен от лице, което не е негов представител и този недостатък не е отстранен в първата и втората инстанция и извършените процесуални действия са невалидни, поради което решенията на съдилищата са недопустими; нарушено е правото на касатора на защита, защото не е ясно от кого е предявен искът, което е ограничило организирането и събирането на всички доказателства относими към процеса в негова защита. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че решението следва да се допусне до касационно разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК поради ненадлежното упражняване на правото на иск и постановяването му в противоречие с разпоредбите на чл. 33, 101, 127, т. 6 и 129 ГПК – липсва подпис на ищеца, липсва надлежно процесуално представителство; правото на защита на касатора е било нарушено предвид разрешението, дадено в т. 10 на ППВС № 1/53 г. – за касатора е останало неясно от кого всъщност е предявен искът и срещу кого трябва да се защитава.
Ответникът “А. финанс” А., със седалище и адрес на управление в[населено място], представлявано от изпълнителния директор Д. Й., чрез процесуалния му представител адв. Р. М., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква, че въззивната жалба сочи недопустимост на първоинстанционното решение, без да конкретизира в какво се изразява тя; оплакването за ненадлежното упражняване на правото на иск се прави за първи път в касационната жалба, без това да е наведено във въззивната инстанция и без исковата молба да е оставяна без движение; за пръв път в касационната жалба се прави оплакване за ненадлежно упълномощаване, а и изпълнителният директор, подписал пълномощното, е вписан в Търговския регистър три дена след образуването на делото; касаторът не е представил отговор на исковата молба. Изрично се заявява потвърждаване на действията, извършени от предишния изпълнителен директор, както и на действията на адв. М..
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че имотът, продаден от касатора на ответника, към момента на продажбата вече бил продаден на трето лице, поради което дружеството не е могло да придобие правото на собственост върху имота, поради което е налице основанието на чл. 189, ал. 1 вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД; дружеството е действало добросъвестно, а касаторът е допуснал изповядването на сделка с чужд имот.
Допускането до касационен контрол се търси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Претенцията за недопустимост на въззивното решение се обосновава с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК, а нарушеното право на защита се обосновава с т. 10 на ППВС 1/53 г.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане предвид изложеното твърдение за неговата недопустимост.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касационно разглеждане по поставения процесуалноправен въпрос по твърдението за нарушаване на правото на защита на касатора съобразно разпоредбите на т. 10 на ППВС № 1/53 г. Като доводи за недопустимостта на решението касаторът е посочил липсата на подпис върху исковата молба и липсата на надлежно процесуално представителство на ищеца. От тези два довода касаторът извлича тезата си, че ненадлежното упражняване на правото на иск е довело до невъзможност за пълна и ефективна защита на ответника. Тези съображения обаче следва да се преценяват в контекста на действащата процесуална уредба. Касаторът е получил препис от исковата молба с приложенията и указание, че може да подаде писмен отговор със съответното съдържание, както и е предупреден за последиците от неподаване на отговор, но е избрал да не представя такъв. Защитната му теза в първата инстанция е свързана с финансовите взаимоотношения между страните. Във въззивната жалба, изготвена вече от адвокат, се твърди процесуална недопустимост на иска, но само по повод липсата на доказателства, че на въззивника са предадени парите по сделката. Ръкописно, без отбелязване кога и кой е сторил допълването, се сочи още, че няма подпис на исковата молба и липсва надлежно упълномощен процесуален представител за ищеца. Твърдения и искания по чл. 266, ал. 2 ГПК въззивникът не е направил. Ето защо не може да се счете, че е допуснато такова нарушение на процесуалните правила, което да е сторено в нарушение на т. 10 на ППВС № 1/53 г., според което всяко нарушение на процесуалните норми, което засяга основните процесуални права на страните в процеса (като непризоваването на страните по делото, лишаването им от възможност да представят доказателства, лишаването им от правото на защита и др.), е съществено и води до отменяване на решението.
За касационното производство касаторът дължи 154,20 лева държавна такса.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 18 февруари 2010 г., постановено по в.гр.д. № 351 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г. в обжалваната му част.
УКАЗВА на А. Г. Г. от[населено място], обл. М., в едноседмичен срок от получаване на съобщението за определението да представи в деловодството на съда доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 154,20 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: