РЕШЕНИЕ
N 527
София, 09.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на 26 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева дело N 1430/2008 год.
Производството е по чл. 218а, б. „а“ ГПК(отм.) във вр. с §2, ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 264 от 26.02.2007 г. по гр. д. 197/2006 г. Павликенски районен съд е признал за установено по отношение на община С., че Г. Й. Г. и Й. Й. К. са собственици на УПИ *общ в кв. 57 по плана на с. Г. при граници : от три страни мера, път и н-ци на Й. А.
С решение № 485 от 30.01.2008 г. по гр. д. № 856/2007 г. Великотърновски окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното.
Недоволен от въззивното решение е останал ответникът по иска община С. и в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК го обжалва с доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон, както и за нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на доказателствата по делото по реда на чл. 188, ал.1 ГПК.
Съдът извърши проверка на решението съобразно въведените основания за отмяна и приетите за установени факти и намери следното:
Ищците са обосновали правния интерес от иска с това, че за имота придобит от тях на основание наследствено правоприемство е бил съставен през 2005 г. акт за общинска собственост, с което е смутено правото им на собственост върху имота.
От фактическа страна е установено, че ищцата е наследница на Й. Й. Първов, починал на 19.07.1985 г. и оставил за наследници ищцата, негова дъщеря, съпруга К дъщеря Й. К. През 1950 г. той е бил оземлен на основание Закона за трудовата поземлена собственост с недвижим имот – дворно място с площ 1.2 дка при съседи: от три страни мера, път, н-ци на Й. А. , който имот е бил урегулиран в парцел ****, в кв. 57 по действалия тогава регулационен план. След изплащане стойността на имота му е издаден акт за поземлена собственост № от 31.10.1958 г. съставен на основание решение на поземления съвет при М-во на земеделието под № 3 от 22.09.1950 г. и на основание чл. 46, ал. 1 ЗТПС. С гласни доказателства е установено, че през 1960 г. наследодателят на ищците е построил в имота жилищна сграда, както и външна тоалетна и стопански постройки- плевня и сая.
В представено удостоверение от 14.09.2006 г. издадено от община С. въз основа на декларирани данни за недвижим имот, се установява, че ищцата е собственик на ? ид. ч. от УПИ Х-33 в кв. VІ по плана от 1937 г. на с. Г. и на ? ид. ч. от УПИ ІІ-37 в кв. 2 по плана от 1937 г., който е действащ. През 1998 г. е съставила декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ, в която е декларирала недвижим имот – парцел **** в кв. 6 по плана от 1936 г. и застроена в него двуетажна жилищна сграда.
От издадена служебна бележка № 310 от 10.10.2006 г. от кметство с. Г. се установява, че по кадастралния план на селото имот пл. № 47 в кв. 57, за който е бил отреден парцел **** е записан на наследодателя на ищцата Й, който е застроен с жилищна постройка и стопански постройки.
С гласни доказателства е установено, че наследодателят е владял имота от предоставянето му е. След смъртта му в него е продължила да живее съпругата му до 2002 г., а след това имотът е ползван от дъщерите му, една от които ищца по иска.
Съдът е обсъдил доказателствата по реда на чл. 188, ал.1 ГПК и е приел, че имотът е станал собственост на наследодателя на ищцата на основание оземляване и след изплащане на определената от органа по настаняване цена, а след неговата смърт и тази на съпругата му на основание универсално правоприемство е собственост на наследниците му, една от които е ищцата.
Неоснователен е доводът на касатора, че имотът е общински, не е бил държавен поради, което не е имало основание наследодателят да бъде оземляван с него и той не е заплатил посочената стойност, поради което не е придобил правото на собственост.
Правото на общинска собственост не е познато на Търновската конституция. Закона за ипотеките собствеността и сервитутите /ЗИСС/ от 1904 г. предполага съществуването на общинска земя, аргумент за което е нормата на чл. 39, с която са обявени за общински … „водите, които извират от общинските земи“). Едва с наредбите-закони за градските общини от 1934 г. и за селските общини се определят правомощията на общината във връзка с управлението на общинските имоти. С приемането на Конституцията на България от 1947 г. и тази от 1971 г. общинската собственост като вид право на собственост не е уредена, поради което е отменена мълчаливо.
С приемане на Конституцията от 1947 г. имотите, които не са били частна или кооперативна собственост, са станали държавна собственост по разпореждане на закона. Към датата на оземляване на наследодателя – г., имотът, предмет на иска, е бил със статут на държавна собственост. Наследодателят е установил фактическа власт върху него след като му е бил предоставен от т п с комисия, застроил го е, платил е определената цена и му е издаден акт за собственост, с което е осъществен фактическия състав на придобивното основание оземляване. С приета техническа експертиза е установена идентичност на имота описан в акта за оземляване и владяния от ищцата.
Неоснователно е позоваването на декларираното от ищцата имущество на основание ЗМДТ. Декларацията е частен свидетелстващ документ и няма правопораждащо действие.
О. не е установила на какво основание е придобила право на собственост върху имота към момента на съставяне на акта за общинска собственост. Законосъобразно съдът е приел, че този акт няма правопораждащо действие, а само удостоверително такова.
При проверка на решението не се установи да са налице релевираните основания за касирането му, поради което касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а въззивното решение в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 485 от 30.01.2008 г. по гр. д. № 856/2007 г. Великотърновски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.