6
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 456/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
гр.София, 01.08.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 456/2012 година
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Н.Д. от АК-Д. срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 454/08.12.2011 год., постановено по в.гр.дело № 1073/2011 год. С това решение след частична отмяна на първоинстанционното решение на Районен съд-Свищов № 61/19.05.2011 год. по гр.дело № 866/2010 год. в отхвърлителната му част, въззивният съд е осъдил ответника-касатор да заплати на Е. Ж. Х. от [населено място] сумата 5 861,20 лева, представляваща дължимо възнаграждение в качеството й на член на надзорния съвет на [фирма] за периода от м.февруари 2005 год. до м.юни/вкл./2007 год., както и сумата 2 334,76 лева-мораторна лихва за забавено плащане на посочената главница. Със същото въззивно решение е потвърдено посоченото първоинстанционно решение в осъдителната му част, с която е уважен иска по чл.286 ЗЗД във връзка с чл.242, ал.6 ТЗ и е осъдено ответното дружество да заплати сумата 5 205,60 лева, представляваща възнаграждение на ищцата като член на надзорния съвет за периода от м.септември до м.декември/вкл./2007 год., и за десет месеца през 2008 год., както и претенцията за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 086,33 лева за забавено плащане на посочената главница.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.116, б.”а” ЗЗД, приемайки, че извършените частични плащания представляват признаване на дълга от страна на ответника и прекъсват давността. Навеждат се доводи, че не е налице основание за присъждане на претендираното възнаграждение, тъй като липсва сключен писмен договор с дружеството, а и взетото решение на ОС за изплащане на възнаграждения на членовете на надзорния съвет е нищожно, тъй като не е било включено в дневния ред на поканата.
В допълнително изложение към касационната жалба се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по поставените от касатора четири материалноправни въпроси относно: 1. задължителната форма на договора, който акционерното дружество сключва с членовете на надзорния съвет. 2. възмездността на правоотношението между дружеството и надзорните членове. 3. може ли да се атакува като нищожно извън сроковете по чл.74 ТЗ процесното решение на ОС от 21.07.2003 год. за избор на надзорен съвет и определяне на възнаграждение на членовете му. 4. представлява ли признание на дълга по смисъла на чл.116, б.”б” ЗЗД извършено частично плащане на възнаграждението за определен период и прекъсва ли давността по отношение вземанията за други периоди. Излагат се съображения за наличие на противоречива съдебна практика по така поставените въпроси, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, позовавайки се на приложените към жалбата съдебни актове на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Е. Ж. Х. от [населено място] изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК и съдържа необходимите реквизити по чл.284 ГПК.
Видно от данните по делото, производството е образувано по иск с правно основание чл.286 ЗЗД във вр. с чл.242, ал.6 ТЗ за сумата 11 066,80 лева обективно съединен с иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 4 125,25 лева за забавено плащане, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Предмет на главния иск е частично неизплатено възнаграждение, което ищцата претендира в качеството си на член на надзорния съвет на ответното дружество, избрана с решение на ОС, проведено на 21.07.2003 год., на което е гласувано и възнаграждение за членовете на НС в размер на две минимални работни заплати за страната. Анализирайки събраните по делото доказателства съдът е приел наличието през процесния период на мандатни отношения между членовете на надзорния съвет, сред които е и ищцата и АД, възникнали по силата на решението за избора им от ОС и даденото съгласие на всеки от членовете, без да е необходимо сключването на изричен писмен договор с ответното дружество. По делото е безспорно установено, че през процесния период в зависимост от размера на минималната работна заплата, на ищцата е било начислявано ежемесечно възнаграждение, правени са необходимите удръжки, като е извършено и плащане за някои месеци. Направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност първоинстанционният съд е уважил частично – само по отношение претендираните възнаграждения за периода до месец юли 2007 год., по отношение на които искът е отхвърлен заедно със съответната мораторна лихва. Отменяйки първоинстанционното решение в отхвърлителната му част , за да уважи изцяло предявеният иск въззивният съд е приел прекъсване на давността по смисъла на чл.116, б.”а” ЗЗД, по съображения, че с оглед извършените частични плащания е налице признаване на дълга от страна на ответника за целия процесен период. Счетено е за неоснователно възражението на ответника за нищожност на решенията на ОС относно възнаграждението на членовете на НС, тъй като наведените основания сочат на незаконосъобразност и начинът на защита е по реда на чл.74 ТЗ, но иск за отмяната им не е бил предявен.
Въззивното решение съдържа произнасяне по поставения от касатора материалноправен въпрос: представлява ли признание на дълга по смисъла на чл.116, б.”б” ЗЗД извършено частично плащане на възнаграждението за определен период и прекъсва ли давността по отношение вземанията за други периоди. Този въпрос е релевантен за крайния изход на спора предвид направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане – предмет на иска.
Според постоянната и непротиворечива съдебна практика на ВКС, признаване на вземането от длъжника е налице, когато се признава съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването на част от дълга не означава изразена воля на длъжника, че признава съществуването и на остатъка от задължението, поради което признаване чрез частично плащане не се разпростира върху останалата част от дълга. В тази връзка в р.№ 255/26.03.2013 год. по т.дело № 145/2012 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по аналогичен казус изрично е прието, че плащането на помесечно дължимо възнаграждение за определен период от съществуването на облигационното правоотношение не представлява признание по смисъла на чл.116, б.”а” ЗЗД за дължимостта му и за
останалите периоди – предхождащи или следващи периода на платеното повтарящо се задължение. Цитираното решение е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за долустоящите на ВКС съдебни инстанции.
С оглед на изложеното, даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с посочената практика на ВКС, поради което, изхождайки от изложението в касационната жалба, настоящият съдебен състав счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос, което следва да се квалифицира по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/ и след внасяне от страна на касатора на следващата се държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
По отношение останалите три въпроса поставени в касационната жалба не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
Въпросът за възмездността на правоотношението между дружеството и надзорните членове е фактически, а не правен, тъй като определянето на възнаграждение за членовете на надзорния съвет и неговият размер е изцяло в зависимост от конкретното решение на ОС на акционерите, в чиято компетентност е съгласно разпоредбата на чл.221, т.5 ТЗ.
Аналогично е положението и по въпроса: дали процесното решение на ОС от 21.07.2003 год. за избор на членове на НС и определяне на възнаграждението им може да се атакува като нищожно извън сроковете предвидени в чл.74 ТЗ. Така поставен въпросът е фактологично обусловен и е изцяло в зависимост от наведените от касатора доводи за допуснати нарушения свързани с процедурата по свикването и провеждане на ОС/невключване на въпроса за възнаграждението в предварително обявения в поканата за събранието дневен ред и липса на кворум/, които нарушения съгласно ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС обосновават незаконосъобразност, а не нищожност на взетите решения. Начинът на защита срещу незаконосъобразни решения на ОС на търговското дружество е отмяната им по реда на чл.74 ТЗ, какъвто иск в случая няма предявен в предвидения от закона преклузивен срок.
Не е обоснован допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения правен въпрос относно формата на договора, сключван между дружеството и членовете на надзорния съвет. Самата разпоредба на чл.242, ал.6 ТЗ не предвижда изискване за спазване на конкретна форма като условие за действителност на договора, а такова изискване не може да бъде изведено по тълкувателен път. Съгласно ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС точното прилагане на закона е насочено към уеднаквяване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или тълкуването му ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 454/08.12.2011 год., постановено по в.гр.дело № 1073/2011 год.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок да представи документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 303,84 лева, след което делото да се насрочи в открито заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: