Р Е Ш Е Н И Е
N 528
София ,02.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести май , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 876 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, б.”а” ГПК/отм./ вр. с чл.218б, ал.1, б.”в”ГПК/отм./ .
К. Т. Ц. е подала касационна жалба срещу решение от 29.06.2007 г.по гр.д. № 851 от 2005 г. на Софийски градски съд , с което се оставя в сила решение от 22.12.2002 г. по гр.д. № 6* от 2001 г. на Софийския районен съд. В касационната жалба се позовава на всички касационни основания по чл.218б, ал.1, б. “в” ГПК/отм./ като се прави искане за отмяната му и връщането за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд . Решението се обжалва само в частта, с която исковете по отношение на втория ответник С. Г. С. по чл.109 ЗС и по чл.108 ЗС са отхвърлени. По отношение на К. В. Д. е уважен иска по чл.109 ЗС и решението на първата инстанция не е обжалвано и е влязло в сила.
Ответниците К. В. Д. и С. Г. С. не са депозирали становище по касационната жалба в даденият им срок по чл.218д ГПК/отм./ за отговор по нея.
Ответника С. С. в съдебно заседание излага съображения по правилността на съдебното решение и претендира разноски, които са документирани с договор за правна защита и съдействие № А* от 22.05.2009 г. в размер на 200 лева.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба е допустима , защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея , в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, който е започнал да тече на 12.11.2007 г. и е изтекъл на 12.12.2007 г. , а касационната жалба е подадена на 7.12.2007 г. с вх. № 3* от същата дата.
Решението е валидно , допустимо и правилно.
Софийски градски съд е потвърдил решението на СРС и е намерил за неоснователни предявените в обективно и субективно съединение петиторен и негаторен искове от К. Ц. , която е заместила по реда на чл.120 ГПК ищцата О, на която е правоприемник по завещание срещу С. Г. С. и К. В. Д.. Отхвърлил е иска по чл.108 ЗС срещу С. С. за едноетажна паянтова жилищна сграда, застроена в имот пл. № 5* от кад. лист 373 по кад. план на гр. С., кв. Суходол от 1972 г. защото е счел, че тази сграда не е нейна собственост, тъй като е придобита по приращение от собственика на дворното място към момента на изграждането й през 1982 г., който е бил внучката на О. А. , О. А. П.
На второ място е намерил за неоснователен иск па чл.109 ЗС по отношение на С. Г. С. относно оградата по граничната линия между имоти пл. № 567 и 566 защото по делото не е било установено преместването й да е било извършено от последния.
Ответника К. В. Д. е бил осъден по чл.109 ЗС да възстанови оградата по предишната граница между двата имота , но по отношение на него иска по чл.108 ЗС е отхвърлен защото Д. не осъществява държане на мястото и сградата, което е продал на ответника С.
Решението е правилно.
По делото е безспорно, че към датата на подаването на исковата молба 12.07.1991 г. собственик на имот пл. № 567 от кад. лист 373 по плана от 1972 г. за кв. “С” е С. Г. С. , който е придобил имота на деривативно основание с н.а. № 77, т.01, рег. № 2* н.д. № 86 от 2000 г. К. В. Д. при подаване на исковата молба не е осъществявал фактическа власт върху него, включително и върху спорната жилищна сграда с площ от 40 кв.м. , която е построена на границата между двата имота – им. пл. № 566 и им. пл. № 567 през 1982 г. Тази сграда е била предмет на прехвърлителната сделка с цитираният по-горе нотариален акт. Въззивният съд е изложил тези факти , които са обусловили извода му, че иска по отношение на К. Д. предявен по реда на чл.108 ЗС е неоснователен, тъй като последния не осъществява фактическа власт върху сградата. Иска по чл.109 ЗС по отношение на С. С. е неоснователен , тъй като с решението на първата инстанция, което се ползва със сила на пресъдено нещо е установено, че тя е била преместена от Д. и с това решение последния е осъден да възстанови фактическото положение.
Правилни са изводите на Софийски градски съд и за неоснователността на иска по чл.108 ЗС по отношение на С. , който е заявен от покойната О. Р. А. поч. на 3.08.2002 г. / у-ние за наследници № от 27.01.2003 г. / на мястото на която К. Ц. , наследник по завещание от 1.08.2001 г. е встъпила по реда на чл.120 ГПК/отм./ защото е било установено, че А. не е била собственик на сградата, въпреки, че я е изградила съвместно със покойния си съпруг П. И. в тази насока се базират на събраните гласни доказателства- свидетелите А, С. И. С. , Й. Е. Ж. , които установяват , че в имота има две сгради, като втората, която е по –стабилна е построена през 1982 г. , когато собственик на мястото по силата на н.а. № 1* т.28, н.д. № 4* от 1971 г. е внучката О. А. П. Не е “установено друго”, което да обори презумпцията на чл.92 ЗС , т.е. не е отстъпено право на строеж , поради което по силата на чл.92 ЗС, сградата става собственост на собственика на терена по приращение. Свидетелката М. Ц. Г. говори за построена сграда през 1955 г.- 1956 г. , но това е първата паянтова сграда, която се намира в им. пл. № 566 и е изградена също на границата между двата имота. Направените изводи от СГС са правилни и се споделят изцяло от настоящия състав поради което следва да останат в сила.
Касаторката дължи на С. направените за тази инстанция разноски в размер на 200 лева.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение от 29.06.2007 г.по гр.д. № 851 от 2005 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К. Т. Ц. с ЕГН ********** от гр. С. да заплати на С. Г. С. направените по делото разноски в касационната инстанция в размер на 200/двеста/ лева
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: