Решение №528 от 22.12.2008 по нак. дело №570/570 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

   Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е
 
                                                        №528
 
                                   София, 22 декември 2008 година
 
 
                                    В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А
 
 
          Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на втори декември две хиляди и осма година, в състав:
 
                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова
                                                           ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов
            Фиданка Пенева
                     
                                                                              
 
при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП Явор Гебов 
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
 наказателно дело № 570 /2008 г.
 
Производството е по реда на чл. 420 ал. 1 НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по ч н д № 453/2008 година по описа на Районен съд – Видин, отмяна на постановеното по него определение от 17.04.2008 година и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд.
В искането е посочено като касационно основание това по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК, за допуснато съществено процесуално нарушение, от категорията на „абсолютните” – определението е постановено от незаконен състав – чл. 348 ал. 3, т. 3 НПК. Аргументите са свързани с нарушение на чл. 29 ал. 1, б. „в” НПК.
Пред касационната инстанция, прокурорът поддържа искането по изложените в него основания и съображения.
Заинтересованото лице – Б. Р. , се явява лично и заявява, че поддържа предложението на Главния прокурор.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Искането е основателно.
 
По жалба на Б. Р. за проверка по реда на чл. 243 ал. 4 НПК, на постановление за прекратяване на наказателно производство по дознание ЗМ 21/2006 година, по описа на ОДП-Видин, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309 НК, във Видинския районен съд е образувано ч н д № 453/2008 година, по описа на същия съд. Делото е разгледано и решено с определение от 17.04.2008 година от едноличен състав – съдията Д. Ц.
Основателно е възражението в искането на Главния прокурор, че при постановяването на определението по това дело, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на РП-Видин от 5.03.2008 година, е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 3, т. 3 НПК – съдебният акт е постановен от незаконен състав. При проверката по делото се установи, че същият съдия – Д Ц. е участвал в състав постановил потвърдително определение от 17.09.2007 година и по ч н д № 1079/2007 година, с предмет проверка на постановление за прекратяване на наказателно производство от 2.08.2007 година, по същото дознание ЗМ 21/2006 година, по описа на ОДП-Видин.
С разпоредбата на чл. 25 ал. 1, т. 1 НПК /отм./, законодателят изключваше от състава на съда, съдията осъществил съдебен контрол по чл. 237 НПК /отм./, поради това, че проверката която се извършва по този ред, предполага навлизане по съществото на делото. Произнасянето по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, несъмнено е обусловена от преценката на съда по отношение на въпросите – извършено ли е престъплението и кой е неговия автор.
За разлика от отменения НПК, сега, в чл. 29 НПК, законодателят е формулирал основанията за отвод, описателно, без изричното посочване на съответните процесуални актове /срв. чл. 25 ал. 1, т. 1 НПК – отм., в частта „…определение по чл. 152а, чл. 152 б, чл. 237 или 414з”/.
Разпоредбата на чл. 29 ал. 1, б. „в” НПК, с нарушаването на която е свързано искането за възобновяване, няма идентично съдържание, с тази по отменения чл. 25 ал. 1, т. 1 НПК. Съдията постановил определение по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. НПК, не е изрично изключен от състава на съда по същество, както бе посочено в чл. 25 ал. 1, т. 1 НПК /отм./ Забраната визирана в чл. 29, ал. 1, б. „в” НПК, се отнася до определение, с което съдът прекратява наказателното производство, /в хипотезата например на чл. 250 ал. 1 НПК/, а не до акт на съдебен контрол по реда на чл. 243 НПК. В досъдебната фаза, наказателното производство се прекратява от прокурора, а съдът само осъществява съдебен контрол върху това прекратяване. Последица от този съдебен контрол може да бъде, както потвърждаване на постановлението на прокурора, така и неговата отмяна, с последица – връщане на делото на прокурора със задължителни указания, относно приложението на закона.
Поради изложеното, не може да се приеме, че чл. 29 ал. 1, б. „в” НПК, визира контролния акт на съда по чл. 243, ал. 5 и сл. НПК.
От друга страна, изискването на чл. 6, § 1 ЕКПЧ, делото да бъде разгледано от „независим и безпристрастен съд” не може да бъде удовлетворено, ако съдията постановил контролния съдебен акт по отношение на постановление за прекратяване на определено наказателно производство е и съдията разгледал друго постановление за прекратяване по същото наказателно производство. Това е така, защото, както се посочи и по-горе, този съдия след като е разгледал материалите по делото по същество, вече е предубеден при новото разглеждане на същото дело, макар и с предмет на контрол – друго постановление за прекратяване. Аргумент за наличие на предубеденост е хипотезата, в която при първото произнасяне по прокурорското постановление, съдията е дал указания по приложението на закона. В процесния случай, хипотезата не е различна по своето същество – един и същи съдия потвърждава две различни постановления за прекратяване по едно и също дело, но причина за второто произнасяне е, че първото определение е било отменено от въззивния съд и делото е върнато на прокурора с конкретни указания за допълнителни следствени действия.
Ето защо, настоящият състав намира, че в този и подобни случаи, следва да се изхожда от общото основание за отвод, визирано в чл. 29 ал. 2 НПК – „предубеден или заинтересован, пряко или косвено от изхода на делото.”
С оглед на изложеното, се приема, че искането на Главния прокурор за възобновяване на н ч д № 453/2008 година по описа на Видинския районен съд е основателно, но по различно от посоченото в него основание – допуснато нарушение на чл. 29 ал. 2 НПК, а не на чл. 29 ал. 1, б. „в” НПК.
Водим от горното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1, вр. с чл. 348 ал. 3, т. 3 и ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
 
Р Е Ш И :
 
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ч н д № 453/2008 година по описа на Районен съд – Видин, ОТМЕНЯВА постановеното по него определение от 17.04.2008 година и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от ДРУГ съдебен състав.
Решението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top