ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 529
София, 17.06.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 26 по описа за 2019г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на ОУ „Г.С.Раковски” В., приподписана от адвокат Г.Т., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 23.VІІІ.2018г. по в.гр.д. № 1254/2018г.
Ответницата по касационната жалба К. Н. Л. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Алб.П. е заела становище, че липсват предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 23.VІІІ.2018г. В. е потвърдил решението на РС Варна от 19.ІІ.2018г. по гр.д. № 16354/2017г. в уважителните му части по предявените от К. Л. срещу ОУ „Г.С.Раковски” искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ, ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения по чл.225 ал.1 и ал.2 КТ, и в частта за разноските.
Въззивният съд е формирал извод, че дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „зам. директор по учебната дейност” със заповед от 11.Х.2017г. е незаконно. Прието е, че от заключение на вещо лице се установява наличието на нарушение на чл.2 ал.1, 2 и 6 от Наредба № 3/15.ІV.2003г. за системата за оценяване – във ІІ-в и ІІІ-а класове в дневника и в главната книга липсва годишна оценка по предмета „ЗИП-ИТ”, а в дневника на ІІІ-е клас липсват текущи и годишни оценки по същия предмет, което е в противоречие с утвърдения учебен план, не са отчетени знанията и уменията на учениците по този предмет. За ІІ-а, ІІ-в, ІІ-д, ІІІ-а, ІІІ-в и ІІІ-е класове учебните планове съдържат ЗИП – „Математика” и „ИТ”, приети са на педагогически съвет и са одобрени от РУО В. в съответствие с изискванията на Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. Нарушена е Наредба № 8/2016г. за информация на документите за системата на предучилищното и училищното образование: за ІІ-а клас – в дневника за нито един от учениците не е вписан „ЗИП ИТ”, което не съответства на учебния план; за ІІ-в клас – в главната книга не е отразено изучаването от част от учениците на предмета „ЗИП ИТ”, според главната книга не са водени часове по този предмет; за ІІ-д, ІІІ-а и ІІІ-е класове – в главната книга всички ученици имат оценки по „ЗИП Математика/ИТ”, какъвто предмет в училищния план няма, а има „ЗИП Математика” и „ЗИП ИТ”, предметите се изучават по групи, но от информацията в книгата това не става ясно; в дневниците и в главната книга е изписан предметът „ЗИП ИКТ” в несъответствие с плана, в който е предвиден предмета „ЗИП ИТ”. Отговарят на фактическото положение констатациите по протокол № 21/06.VІІІ.2017г. на директора, с изключение на ІІ-д и ІІ-б класове. И констатациите на директора по протокол № 22/31.VІІІ.2017г. отговарят на фактическото положение – издадено на 29.VІ.2017г. е удостоверение за преместване на ученик без оценка по СИП „Танци” – предмет, фигуриращ в учебния план на ІV-а клас и в главната книга. Дневникът и главната книга са част от задължителната училищна документация, като за значимостта на главната книга може да се съди по това, че се съхранява 50 години. Според обясненията на вещото лице в училището са водени 1 час „ЗИП математика” и 1 час „ЗИП ИТ”, но разминаването идвало от това, че те трябвало да бъдат разделени на групи, което от главната книга и дневниците не е ясно. Разделянето става в началото на учебната година по заявления на родителите след утвърждаване на учебния план и затова не може да се отговори по колко часа са проведени двата ЗИП-а и отговарят ли на часовете според плана. Разделянето по групи не е изменение на плана и не подлежи на одобрение от РУО. По предложение на преподаващия и със съгласието на директора може да бъде определена друга графа и от нея да е ясна годишната оценка по БЕЛ и по другите ЗИП-ове за всяко дете. Главната книга се попълва от класните ръководители и се заверява от директора след вписване на годишните оценки. Грешките в нея и в дневниците може да бъдат поправяни със заверка от директора през учебната година и до приключването й.
Въззивният съд е приел, че липсата на оценки за отделните ЗИП-ове за всеки ученик е продиктувано от съображения за целесъобразност във връзка с техническото осъществяване на обучението, предполагащо всеки ученик да работи на компютър. По същество това несъответствие не съставлява нарушение на учебните планове, доколкото разделянето по групи не е изменение на учебния план. От друга страна, след графите със ЗИП-ове и вписаните годишни оценки в главната книга има заверка на директора на училището, не е установено при заверяването той да е констатирал нередности и да е направил забележки на ищцата по оценяването, респ. по грешките, послужили като основание за уволнението й. При това положение с подписа си директорът е санирал допуснатите нарушения.
Дори да се приеме, че нарушение е извършено, наложеното наказание не съответства на тежестта му. При определянето на тежестта е следвало да се съобразят причините за разделянето на класовете на групи при водената от нея задължителна избираема дисциплина. Наложеното предходно наказание е обжалвано и не е влязло в сила и не може да бъде съобразено в случая.
Освен това, ако се приеме наличие на дисциплинарно нарушение, не е спазена и закрилата по чл.333 ал.3 КТ. Искането ищцата да посочи дали се ползва от закрила по чл.333 КТ й е отправено на 04.ІХ.2017г., а тя е избрана за секретар на СО в училището месец по-късно, като към датата на връчването на заповедта за уволнение е замествала председателя на СО. Н. на предварително съгласие е достатъчно основание за отмяна на уволнението.
За пълнота съдът е приел, че е нарушено и изискването на чл.193 КТ. За множеството различни нарушения ищцата е можела да даде обяснения след проверка на документацията за всяко от тях и предоставянето на еднодневен срок за това е нарушение на предвидената в закона процедура, защото работникът следва да има реална възможност да се запознае с всяко от твърдяните нарушения и да даде за тях обяснения. Тя е изразила съгласие с констатациите в протокол № 22, но не и с тези по протокол № 21 и писмо от 04.ІХ.2017г., на което отговорила, че не е получила възможност да се запознае с документите и да даде обяснения.
Като частично основателни са оценени претенциите по чл.344 ал.1 т.3 КТ. Взето е предвид в тази връзка въз основа на заключение на вещо лице и полученото от ищцата трудово възнаграждение за времето, през което е работела при трето лице. Прието е във връзка с възражението на ответника, че не дължи обезщетение по чл.225 КТ за периода след прекратяването на последващото трудово правоотношение на ищцата с трето лице, че ако работникът сключи последващ договор без срок и той бъде прекратен преди изтичането на срока по чл.225 КТ работодателят, извършил незаконното уволнение, дължи обезщетение в пълен размер до сключването на последващия договор, разликата в заплатите, но не само за времето на действието на последващия договор, а до края на 6 месечния период.
В изложението на касатора се сочи произнасяне от въззивния съд по четири въпроса в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и се твърди и очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване.
Поставените въпроси са: 1. може ли съдът след като приема заключението на вещото лице, което потвърждава нарушенията, да приеме, че ищцата не е извършила нарушения, и може ли да няма твърдо становище по въпроса извършила ли е ищцата нарушения на трудовите си задължения и закона и да мотивира решението си с уклончива обосновка, че ако евентуално констатациите сочат нарушения, то не му съответства наложеното най-тежко наказание; 2. не е ли недобросъвестна ищцата по смисъла на чл.8 КТ при упражняване правата и задълженията по трудовия договор като зам.директор по учебната дейност, върху който лежи задължението да организира, ръководи и контролира изпълнението на учебния план, спазването на учебните стандарти, да подпомага директора в дейността му, и не следваше ли съдът да вземе предвид това при преценката за съответствие между тежестта на нарушението и степента на наказанието; 3. добросъвестна ли е ищцата при упражняване правото си на защита срещу налагането на дисциплинарно наказание, не се ли цели заобикаляне на закона с действията за създаване на синдикална защита; може ли да се черпят права от тази недобросъвестност и съдът не е ли бил задължен да направи съответния извод от доказателствата за това поведение; 4. следва ли да се приеме наличие на валидна защита по чл.333 ал.2 КТ, когато изборът за член на СО е извършен инцидентно при недоказана редовност на събранието, което следва да е изборно, и целта на което е създаване на синдикална защита на нарушителя на трудовата дисциплина.
Първият поставен въпрос е фактически, а не правен, произнасянето само по каквито е основание за допускане на касационно обжалване по силата на чл.280 ал.1 ГПК. Въпросът по съществото си е твърдение за необоснованост на въззивното решение, което е основание за касационно обжалване по чл.281 ГПК и преценка от касационния съд се дължи, ако касационно обжалване бъде допуснато. Следва да се посочи, че не представлява липса на „твърдо становище” на въззивния съд относно наличието на допуснато дисциплинарно нарушение с формирането на основен и евентуален фактически извод в тази насока.
Вторият въпрос също е фактически, а не правен. Във връзка с него следва да се посочи и че въззивният съд не е формирал изводи относно значението в случая на наличието или не на добросъвестност на ищцата при изпълнение на задълженията й по трудовия договор, а и в отговора си на исковата молба касаторът не е навел такива твърдения, освен тези относно създаване на синдикална защита за ищцата с избирането й за секретар на СО, след като станало ясно, че тя не се ползва от закрилата по чл.333 ал.1 т.3 КТ. С оглед на това въпросът не е и относим към изхода на спора по делото.
Фактически е и третият въпрос в първата му част. Въпросът в частта „може ли да се черпят права от недобросъвестността на ищцата” е неотносим към резултата по спора, до който е достигнал въззивният съд, тъй като по него той също не се е произнасял.
Въззивният съд не е подлагал на преценка и не се е произнасял и по четвъртия поставен в изложението въпрос, при което и той е неотносим към изхода на делото.
Относим е третият въпрос в частта задължен ли е въззивният съд да подложи на преценка доказателствата по делото във връзка с действията за създаване на синдикална защита с оглед заявените с въззивната жалба на касатора оплаквания в тази насока. По този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие със сочената практика на ВКС /например решения по гр.д. № 6832/2014г., по т.д. № 425/2015г. и др./, тъй като не е подложил на преценка тези оплаквания. Въпросът, обаче, не е от значение за изхода на спора по делото, защото касаторът не е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване произнасяне по въпрос и във връзка със сам по себе си решаващият извод на въззивния съд по приложението в случая на чл.193 КТ.
По основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 пр.трето ГПК не е изложена обосновка нито в изложението, нито в касационната жалба. В касационната жалба и в изложението във връзка с поставените въпроси е изложено становището на касатора по фактите по спора, за изводите, които според него следват от тях, както и за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение.
Очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице при порок на въззивното решение, който е установим само от неговото съдържание, защото от него е явно, без необходимост от анализ на процесуалните действия на съда и страните, на представените доказателства, на приложените норми, че е допуснато особено съществено нарушение на процесуалния или на материалния закон или на правилата на формалната логика. Т.е. очевидната неправилност е видимо тежко нарушение на закона или явно несъответствие между фактическите и правните изводи на въззивния съд. С оглед на това очевидно неправилен ще е съдебен акт, с който законът е приложен в обратния на вложения в него смисъл, или спорът е разрешен въз основа на несъществуваща или отменена норма или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Няма да е очевидно неправилен съдебен акт поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато той е постановен в противоречие с практиката на ВКС, с решения на Конституционния съд или на Съда на ЕС, при неправилно разрешаване на спорни въпроси относно приложимия закон, действието на нормите във времето, при необоснованост в резултат на неправилно възприемане на фактическата обстановка, на необсъждане на доказателства и др. – във всички тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от наличието на предвидените в чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК предпоставки.
В разглеждания случай сочените от касатора твърдения представляват касационни основания по смисъла на чл.281 ГПК, но не обосновават порок, притежаващ характеристиките на тежки нарушения на процесуалния или материалния закон или на правилата на формалната логика, видими пряко от съдържанието на въззивното решение. Преценката дали такива нарушения са допуснати или не изисква проверка и анализ на процесуалните действия на съда и страните, на събраните по делото доказателства и съпоставянето им с формираните изводи от фактическа и правна страна, каквото касационният съд може да извършва, ако допусне касационно обжалване, но не и в производството по допускането.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, № 1500/23.VІІІ.2018г. по гр.д. № 1254/2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: