3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 529
С., 20.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 451/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 100 от 17.02.2010 г. по т.д.№ 2483/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 24.07.2009 г. по гр.д.№ 60/2009 г. на Врачанския окръжен съд е отхвърлен предявения от касатора срещу Областна дирекция на МВР – В. иск с правно основание чл.82 във вр. с чл.79 ЗЗД за сумата 238 000 лв., претендирана като обезщетение за вреди от виновно неизпълнение на договор за охрана със сигнално-охранителна техника, сключен на 26.11.2003 г.
В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението, обосновано с допуснато нарушение на материалния закон – чл.266 ЗЗД и на съществени процесуални правила.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението, че според константната съдебна практика на ВКС договорът за охрана със сигнално-охранителна система има правните характеристики на договор за изработка и по този договор изпълнителят дължи не усилие, а резултат, в противоречие с която са изградените от въззивния съд решаващи изводи.
Ответникът по касация Областна дирекция на МВР-В. оспорва както основанията за селектиране на касационната жалба, така и нейната основателност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С постановеното въззивно решение апелативният съд е приел, че по сключения между страните договор от 26.11.2003 г. ответната дирекция на МВР се задължила да извършва охрана на имуществото в помещенията на касатора, които се ползват като златарско ателие със сигнално охранителна техника (С.) и полицейски сили, изразяваща се в наблюдение над помещенията, регистрация и реагиране на сигналите от С., като при получаване на алармен сигнал охраняваният обект следва да бъде блокиран в срок до 5 минути. Прието е за установено, че около 03.00 часа на 06.10.2008 г. неизвестен извършител е проникнал в охраняваните помещения чрез разбиване на отвор в тухлената стена, разбил е четири метални каси, като установеният от техническия експерт механизъм на разбиване предпоставя според него време на действие от 9 минути в случай на действие в група и на 15-22 минути при самостоятелни действия на едно лице. Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства е направен извод, че те не установяват виновно неизпълнение на задълженията на ответника да действа в рамките на 5 минути след получения на 06.10.2008 г. в 3 часа, 17 минути и 31 секунди сигнал за проникване в ателието на ищеца, което да ангажира отговорността му за репариране на вредите на ищеца, претърпени в резултат на кражбата на златните бижута.
Формулиранит от касатора в изложението му материалноправен въпрос, свързан със съдържанието на престацията, дължима от изпълителя по договор за охрана със сигнално-охранителна техника отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По поставения въпрос касаторът обаче не е представил съдебна практика, а такава не е известна на настоящия състав, поради което намира, че произнасянето по него от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което обуславя наличието на приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 100 от 17.02.2010 г. по т.д.№ 2483/2009 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4 760 лв., като в него се впише, че в противен случай производството по него ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: