6
гр. д. № 1180/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 529
София, 28.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 1180/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. С. К., Д. М. И., Д. Г. Г., М. Й. М., К. Й. Д. и З. М. Г. са подали касационна жалба срещу решение № 899 от 05.07.2011 г. по гр. д. № 715/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното от 23.02.2010 г. по гр. д. № 4085/2009 г. на Варненски РС и вместо него е постановено решение по същество по иска по чл. 124 ГПК като е прието за установено по отношение на касаторите, че ищците П. са собственици на имот № 410 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на с. о. „Дели С.”, в кв. В., в землището на [населено място] на основание давностно владение, осъществявано от 1998 г. до предявяване на иска на 15.04.2009 г. Поддържа се довод за недопустимост на иска, а също и за незаконосъобразност на решението. В изложението към касационната жалба се прави довод, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос от кой момент давността, като придобивен способ, е приложима по отношение на спорния имот; завършва ли процедурата по реституиране на земеделска земя решението на ОСЗ за възстановяване на земеделска земя, включена в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато е постановено след влизане в сила на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Обосновава се наличието на основанието по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационна проверка по тези въпроси, поради разрешаването им в противоречие с възприетото в други влезли в сила решения на ВКС : Р № 308 от 04.05.2011 г. по гр. д. № 308/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., Р № 1156 от 08.10.2008 г. по гр. д. № 5181/2008 г. и Р № 52 от 16.02.2010 г. по гр. д. № 648/2009 г. на ВКС, ІІ г. о.
Срещу решението на въззивния съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното от 23.02.2011 г. по гр. д. № 4085/2009 г. на Варненски РС, с което е отхвърлен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ е подадена касационна жалба от ищците по него Т. И. П. и М. Х. П.. К. довод е за необоснованост и нарушение на материалния закон. В изложението към касационната жалба се твърди, че съдът се е произнесъл по съществените за изхода на спора въпроси: 1. при предоставяне за ползване имот с по-голяма площ, какви са признаците и критериите за определяне и установяване на „фактически ползваната земя” по смисъла на § 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ; 2. за какъв период от време следва да са съществували и към кой момент трябва да се установи наличието на въпросните признаци и критерии, за да може да се твърди, че дадена земя е била фактически ползвана от правоимащи по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ при разрешаване на въпроса законосъобразно ли е отреден за нея реален имот с ПНИ; 3. подлежат ли на косвен съдебен контрол заповедите, издадени от кмета на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, или ако с две заповеди се възстановяване право на собственост върху един и същи имот на две групи правоимащи лица, то това е въпрос на законосъобразност на ПНИ, който се разглежда по административен ред. Обосновава се довод, че въпросите са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС формирана с решения по чл. 290 ГПК – Р 292 от 30.07.2010 г. по гр. д. № 896/2009 г. на ВКС, Р № 225 от 02.07.2010 г. по гр. д. №210/09 г., Р № 52 от 16.02.2010 г. по гр. д. № 648/2009 г. на ВКС, ІІ г. о., както и ТР № 6/2006 г. на ВКС. Не е направено конкретно позоваване на някое от основанията по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК, но от изложеното, следва да се приеме, че се иска допускане на касационна проверка на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Ответницитe по касация, които са ответници по иска – С. С. К., Д. М. И., Д. Г. Г., М. Й. М., К. Й. Д. и З. М. Г. намират жалбата за неоснователна.
Ответниците по касация Т. и М. П. намират жалбата, подадена от ответниците по иска, за неоснователна.
Касационните жалби са допустими като подадени в срока по чл. 283 ГПК от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира следното:
От фактическа страна по делото е установено, че през 1985 г. на ищците П. е било предоставено на основание ПМС 11/1982 г. право на ползване върху земеделска земя с площ от 600 кв. м. в м. „С. баир”, в землището на кв. В., [населено място] и при граници от три страни път. Към този момент не е имало изработен план за предоставяните за ползване имоти. В изработения през 1989 г. КП предоставеният имот е заснет с пл. 95 и е с площ от 900 кв. м. В имота на основание издадено разрешение за строеж на 17.11.1989 г. е построена двуетажна вилна сграда върху площ от 39 кв. м. Ищците са упражнили правото да изкупят предоставения за ползване имот по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. След заплащане на определената цена са се снабдили с конст. н. а № 73 от 1997 г. за собственост на 600/890 ид. ч. от имот пл. № 95 по плана на м. „С. баир” и при граници от четири страни път.
При изработването на П. и ПНИ част с площ от 293 кв. м. от имот пл. № 95, която надвишава придобитата чрез изкупуване, е заснет като самостоятелен имот пл. № 410 и със заповед на кмета на [община], издадена на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, този имот е възстановен на ответниците, които са наследници на братя М. Я. и на Я. Я. . Установено е по делото, че на част от ответниците като наследници на М. Г. Я. с решение № 503 от 13.05.1998 г. е признато право на възстановяване на имот – нива с площ от 2.600 кв. м. в терен по § 4 , в кв. В., м. Дели С., и съставлявал имот пл. № 10452 по КП от 1956 г. По КП от 1989 г. 400 кв. м. от имота участва в имот пл. № 95.
С решение № 524 от 22.06.1998 г. на ОСЗ на наследниците на Я. Г. Я. е признато право на възстановяване на нива от 3500 кв. м. в терен по § 4 , в кв. В., м. Дели С., и съставлявал имот пл. № 10453 по КП от 1956 г. По КП от 1989 г. от този имот 91 кв. м. се включват в имот пл. № 95. С ПНИ площта над 600 км. м. от имот пл. № 95, който е бил предоставен за ползване на ищците, е заснета като имот пл. № 410 с площ от 293 кв. м. Новообразуваният имот включва части от имоти пл. №№ 122 и 123 от П. (стари имотни граници) съответстващи на имоти с пл. №№ 10452 и 10453 по КП от 1956 г.
Установено е и това, че ищците П. са провели процедура за изменение на ПНИ. В резултат на това е била издадена заповед за изменение на плана изразяващо се в заличаване на имот пл. № 410 и обособяване на нов имот пл. № 415 за ищците, то тази заповед е отменена с решение на Варненски административен съд по адм. д. № 682/2007 г., потвърдено с решение на ВАС по адм. д. № 9205/08 г.
Въз основа на така установените факти съдът е намерил за неоснователно твърдението на ищците, че спорните 293 кв. м. са част от ползвания и придобит от тях имот, които поради грешка при изработването на ПНИ и несъобразяване с изискванията на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ неправилно са заснети като самостоятелен имот с пл. № 410, което е основание за уважаване на иска по § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Законосъобразно е прието, че към датата на приемане на ПНИ ищците не са легитимират като собственици на реално обособена част от имот пл. № 95, а на идеална част от него в размер на 600 кв. м., поради което едва с изработването на ПНИ придобитите от тях права са трансформирани в право на собственост върху реален имот и това е новозаснетия имот с пл. № 95 с площ от 600 кв. м. Останалата част, извън придобитата от тях, е заснета като самостоятелен имот с № 410. След като към момента на изработване на ПНИ ищците не се легитимират като собственици на спорната реална част от имота, то в плана не е допусната грешка.
Съдът е намерил за основателен доводът за придобиване на спорния имот на основание давностно владение, осъществявано след 22.11.1997 г. (влизане в сила на ал. 2 нова на чл. 5 ЗВСОНИ) до предявяване на иска през 2009 г. Приел е, че възстановяването на земите е настъпило с издаването на решения от ОСЗ № 503 от 13.05.1998 г. и № 524 от 22.06.1998 г., в които имотите са индивидуализирани по действащия КП, с оглед редакцията на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ. С това е обосновал и извода, че издаване на заповеди на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗВСВОИ, с които е определено кои имоти по ПНИ, образувани от признатите им за възстановяване и попадащи в терен по § 4, им се възстановяват в реални граници, не е било необходимо. С тези аргументи е уважил установителния иск за собственост на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
І. По жалбата на ответниците по иска С. С. К., Д. М. И., Д. Г. Г., М. Й. М., К. Й. Д. и З. М. Г.:
Разрешените от съда въпроси за това завършва ли процедурата по реституиране на земеделска земя решението на ОСЗ за възстановяване на земеделска земя, включена в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато е постановено след влизане в сила на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ (приет с изменението на закона публикувано в ДВ бр. 98 от 1997 г. и преди изменението му с ДВ бр. 68 от 1999 г.) и от който момент давността, като придобивен способ, е приложима по отношение на спорния имот, са дадени в противоречие на закона и формираната задължителна практика, в която се приема че придобиването по давност на имот, находящ се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, е изключено до приключване на административната процедура по възстановяване собствеността на земеделската земя по тях, което обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
ІІ. По жалбата на ищците по иска Т. и М. П.:
Въз основа на установеното по делото, че ищците са провели административната процедура за изменение на ПНИ, но това искане е оставено без уважение като, съдът е намерил за изчерпана административната процедура за пряк контрол върху административния акт, което е и пречка за упражняване косвен съдебен контрол върху него и преценка за неговата законосъобразност. Въведените твърдения от ищците за уважаване на иска се основават на осъществяваното владение от тях върху спорната площ от 293 кв. м. и несъобразяване на плана с нормата на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ правилно са възприети от съда като доводи за незаконосъобразност на одобрения ПНИ, но не и като доказателство за придобито от тях право на собственост върху спорния имот. Искът по § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ е установителен иск за собственост на недвижим имот към момента на съставяне на плана. Ищците не са били собственици на правото на собственост върху тази реална част от имот пл. № 95 по П., а на идеална част от него, за което са се снабдили и с констативен нот. акт. Предназначението на ПНИ, който е бил одобрен през 2002 г.) е да определи границите на възстановените имоти в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и да трансформира придобитите от ползувателите по реда на § 4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ вещни права от такива в идеални части в реални, в случаите когато предоставените за ползване имоти надхвърлят площта от 600 кв. м. Заповедта за одобряване на плана на новообразуваните имоти подлежи на административен контрол по предвидения за това ред. Въпросът за обособяване на реална част от имот, в който са придобити права от касаторите и трансформирането им от идеални части в реални, е въпрос на целесъобразност и подлежи на проверка само по предвидения специален ред.
По поставените два въпроса: 1. ако предоставеният за ползване имот е бил с площ над 600 кв. м., какви са признаците и критериите за определяне и установяване на „фактически ползваната земя” по смисъла на § 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ и 2. за какъв период от време следва да са съществували и към кой момент трябва да се установи наличието на въпросните признаци и критерии, за да може да се твърди, че дадена земя е била фактически ползвана при разрешаване на въпроса законосъобразно ли е отреден даден имот с ПНИ, съдът не се е произнасял, защото е приел, че това са въпроси, които е следвало да бъдат поставени в производството по обжалване заповедта за одобряване на ПНИ. Тези въпроси не са обусловили решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска, поради което не съставляващ обща предпоставка за допускане касационна проверка по тях.
Некоректно е формулиран третият въпрос в смисъл: подлежат ли на косвен съдебен контрол заповедите, издадени от кмета на съответното населено място на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, или ако с две заповеди се възстановяване право на собственост върху един и същи имот на две групи правоимащи лица, то това е въпрос на законосъобразност на ПНИ. Със заповедта на кмета, издадена в полза ответниците на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на влезлия в сила ПНИ, се конкретизират и индивидуализират имотите, които се възстановяват въз основа на признатото с решението на ОСЗ право на това. Заповедта, издадена в полза на касаторите, е издадена на друго основание, за да се определи коя е реалната част от заявения и признат за възсановяване на правоимащите лица имот, върху която ползувателите, са придобили право на собственост поради изкупуването му по реда на § 4а от закона. В случая няма еднаквост на основанието, от което произтичат вещни права върху имот, както и по отношение на имота, върху който те се признават.
Този въпрос не е решаван от съда и той не е обусловил решаващите му правни изводи, поради което също не удовлетворява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 899 от 05.07.2011 г. по гр. д. № 715/2011 г. на Варненски окръжен съд, в частта с която е прието за установено по отношение на С. С. К., Д. М. И., Д. Г. Г., М. Й. М., К. Й. Д. и З. М. Г., че ищците П. са собственици на имот № 410 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на с. о. „Дели С.”, в кв. В., в землището на [населено място]
УКАЗВА на касаторката да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото въззивно решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното, с което е отхвърлен предявения от П. установителен иск по § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: