2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
София, 30.05. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1427/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 351 от 12.07.2010 г. по в. гр. д. № 836/2009 г. на Добричкия окръжен съд, след частична отмяна на решение № 152 от 09.07.2009 г. по гр. д. № 468/2007 г. на Районния съд [населено място], е признато за установено по отношение на Б. Р. П., С. Р. П., Т. Р. С. и Ж. Р. П., че Л. К. Х. е собственик на 200 кв. м. реална част от УПИ IX-382 от кв. 34 по подробния устройствен план на [населено място], оцветена в жълт цвят и защрихована със зелен щрих така, както е отразено на скицата, приложена на л. 111 от първоинстанционното дело.
Касационна жалба срещу въззивното решение в означената част е подадена в срока по чл. 283 ГПК от ответниците Б. Р. П., Т. Р. С. и Ж. Р. П., които поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
Ответниците С. Р. П. /С. Л./ и В. Р. П. /В. Р. К./ считат жалбата за основателна.
Ищцата Л. К. Х. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допускането на касационното обжалване, взе предвид следното:
Въззивният съд приел, че с н. а. № 171/1994 г. и н. а. № 18/1998 г. за поправка, К. Г. К. и съпругата му К. М. К. дарили своята дъщеря – ищцата, с имота по исковата молба като част от имот пл. № 201 с площ 1 250 кв. м. по плана на [населено място] от 1964 г., придобит с н. а. № 178/1980 г. по замяна от К. Г. К. /в режим на съпружеска имуществена общност/ и Г. К. Г., а след смъртта на последния – от сина му и негов съсобственик – по наследство.
С оглед данните в съдебно-техническа експертиза за предвижданията по регулационния план от 1984 г. относно придобития по замяна имот, при съобразяване на указанията в ТР № 3/1993 г. на ОСГК на Върховния съд и нормата на пар. 8 от ПЗР на ЗУТ, въззивният съд заключил, че след изтичане на сроковете по пар. 6, ал. 2 и 4 от ПЗР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен дворищнорегулационен план за заемане на придадената от имота на ищцата част е прекратено и тя не е изгубила собствеността върху спорните 200 кв. м. по силата на отчуждителното действие на плана. Въззивният съд приел и, че от датата на извършената поправка на нотариалния акт през 1998 г. ищцата е своила имота и тъй като е придобила фактическата власт въз основа на правно основание, годно да я направи собственик, като добросъвестен владелец тя е придобила собствеността към 17.12.2003 г.
По възраженията на ответниците да са собственици на парцел IX-382 от кв. 34, включващ и спорните 200 кв. м., по силата на успешно проведено в тяхна полза като наследници на Руси Ж. П. реституционно производство с решение № 48 от 21.05.2004 г. по адм. д. № 165/2002 г. на Районния съд [населено място] и издадено въз основа на него решение № 4036 от 26.09.2007 г. /т. 1/, въззивният съд приел, че от представената декларация от 1949 г. за притежаваните от наследодателя непокрити земеделски имоти не е установено местонахождението на претендирания за реституция имот. С оглед на тези данни съдът заключил, че решението за възстановяване на собствеността не е породило транслативно действие в патримониума на ответниците, при което положение установителната претенция на ищцата следва да бъде уважена.
Касационно обжалване следва да се допусне по първия от поставените от касаторите въпроси, уточнен от настоящия състав на Върховния касационен съд с оглед правомощията му по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК, а именно за приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ при произнасянето по правната същност на нотариалния акт за поправка на окончателен нотариален акт, извършен в присъствието на страните, и легитимира ли се ищцата за собственик на спорната по делото площ 200 кв. м. въз основа на н. а. № 171/1994 г., поправен с н. а. № 18/1998 г. Тъй като разрешаването на въпроса е в зависимост от конкретните данни по делото, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Вторият въпрос – води ли владението върху реална част от парцел до придобиване на собственост върху съответната идеална част от парцела, не е предмет на настоящия етап на касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 351 от 12.07.2010 г. по в. гр. д. № 836/2009 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е уважен положителен установителен иск за собственост на част с площ 200 кв. м. от УПИ IX-382 от кв. 34 по подробния устройствен план на [населено място].
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 30 /тридесет лв./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: