Р Е Ш Е Н И Е
№ 529
София, 04 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ІІ наказателно отделение, в съдебно заседание на 1 декември, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Татяна Кънчева
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора А. Лаков
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 503/2008 година.
Касационното производство е образувано по жалби на подс. Г. Д. Д. от гр. П., чрез неговия защитник – адвокат С. Н. С., от гр. П., чрез адвокат М, против въззивна присъда на Пловдивския окръжен съд, постановена по внохд № 460/2008 г. Сочи се в двете, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушение, а наложеното наказание – явно несправедливо. Исканията са да бъде отменена присъдата и подсъдимите оправдани или делото се върне за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбите са неоснователни и обжалваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С въззивна присъда № 87/10.06.2008 г., Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, е отменил изцяло присъда № 6/18.01.2008 г., по нохд № 569/2007 г., на Районен съд гр. П., като вместо нея е признал подсъдимите Г. Д. Д. и В. Н. С., за виновни в това, че на 19/20.09.2006 г., в гр. П., в съучастие като съизвършители, са причинили тежка телесна повреда на Г. С. Дошев, изразяваща се в компресивно счупване на тялото и дъгата на трети поясен прешлен, съчетано с тежки неврологични усложнения под мястото на счупването /гръбначно-мозъчен канал/, водещи до парализа на долните му крайници и представляващо осакатяване на двата му крака, поради което и на основание чл. 128, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, ги е осъдил на по три години лишаване от свобода за всеки един. Определил е „строг” първоначален режим за изтърпяване наказанието от подс. В. Н. С., а на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наказанието по отношение на подс. Г. Д. Д., за изпитателен срок от четири години. Произнесъл се е за веществените доказателства и е присъдил направените по делото разноски.
По довода в двете жалби, за допуснати съществени процесуални нарушения:
В жалбите са посочени нарушения на процесуалните правила от въззивния съд – чл. 14, 107, 303 НПК, в подкрепа на този касационен довод – по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
Оплакванията са неоснователни. При касационната проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила. За да са налице такива е необходимо въззивният съд да е нарушил специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Този съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви, като вътрешното му убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, възможност за устно отношение по изложените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните им права. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото им на защита, няма никакво основание за контролиране по касационен ред на вътрешното убеждение, при вземане на решения от съществото на делото.
Присъдата на въззивната инстанция, не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това този съд, не е възприел превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите и заключенията относно правно – релевантните факти, са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Д. и С. , съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, включително показанията на пострадалия, приложените писмени и веществени доказателства и експертни заключения, чрез които е установил точно, поведението и действията им през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимите са осъществили състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно ги е осъдил за това. Приемайки нови констатации и правейки нови правни изводи, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
Без подкрепа от данните по делото са твърденията за допуснати нарушения на чл.чл. 14, 107 и 303 НПК. Както бе посочено по – горе в мотивите, въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Видно от изложените към присъдата съображения, са били обсъдени всички събрани доказателства, като точно е посочено, след пълната им преценка поотделно и в съвкупност, защо се дава пълна вяра на показанията на пострадалия св. Г. Дошев. В тази връзка е направен цялостен разбор между тях и обясненията на подс. С. , показанията на свидетелите З, И. , А. , Н. , У. и Л. Дошев, експертните заключения, включително и тези приети от този съд, веществените доказателства, като е посочено кои се кредитират, кои не и защо – стр. 8-17 от мотивите. По този начин са събрани и проверени както доказателствата изобличаващи ги в извършване на деянието така и оневиняващите ги.
При положение, че няма нарушения на правилата на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Понеже този съд е изпълнил и задълженията си по чл. 339, ал. 3 НПК при постановяване на новата присъда, настоящият съдебен състав счита, че липсват нарушения свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК.
По довода в двете жалби, за нарушение на материалния закон:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и неоснователно. В касационните жалби, като конкретно възражение е посочено, че липсват категорични доказателства за вината на двамата подсъдими в извършване на деянието.
При приетите за установени от въззивния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният извод, че подсъдимите Г. Д. и В. С. , са осъществили от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 НК, е напълно законосъобразен.становените данни от гласните, писмени и веществени доказателствени средства, от експертните заключения, правилно оценени от тази съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е налице причинна връзка между виновното поведение на подсъдимите и настъпилия вредоносен резултат. Този извод се подкрепя от данните, от гласните доказателствени средства – показанията на св. Г. Дошев – пострадал, на които основателно е дадена пълна вяра, като подкрепени от другите доказателства по делото, свид. Зайков, И. , А. , Н. , У. и Л. Дошев, експертните заключения и приложените писмени и веществени доказателства. Следователно, вътрешното му убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Видно от изложените мотиви, извършена е цялостна проверка на съставомерността на деянието, изпълнени са предписанията на чл. 305, ал. 3 НПК, за обсъждане противоречията между данните в доказателствените средства. Единствено възможния извод е, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по посочения текст от НК. Приложен е законът, който е следвало да бъде приложен.
Второинстанционният съд, на стр. 8 – 17 от мотивите си, задълбочено е обсъдил събраните доказателства по делото и в тази връзка е изложил точни и законосъобразни съображения, подкрепени от тях, защо не възприема за достоверни обясненията на подс. С. , а дава пълна вяра на показанията пострадалия свидетел Г. Дошев. Правилно е отхвърлил извода на първоинстанционния съд, че последните показания са несигурни, нелогични и разхвърляни, поради което не могло да бъдат кредитирани като годно доказателствено средство, относно фактите включени в предмета на доказване. Законосъобразно е посочил, че е извършена едностранчива преценка, тълкувани превратно и извън контекста и на останалите събрани доказателства. И това е така защото, в съдебно заседание след прочитане на показанията му дадени на досъдебното производство за станалото, по реда на чл. 223 НПК, включени в доказателствения материал е заявил изрично, че думите са негови, че така е това което му е прочетено, а в момента е притеснен и затова не си спомня. Тези му показания, относно механизма на причиняване на телесното увреждане и падането от терасата, са подкрепени изцяло от данните, от посочените по – горе доказателствени средства. Подробно и задълбочено са обсъдени и експертните заключения, включително и допълнителната комплексна съдебно – медицинска – физическа експертиза, депозирана пред този съд, за да се стигне до категоричния извод за безспорната вина на двамата подсъдими в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, на посоченото престъпление – л. 16 и 17 от мотивите.
Касационната инстанция, споделя изводите на въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на тази инстанция в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Г. Д. и В. С. , са извършили престъплението по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационните жалби, за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимите.
По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:
Настоящата инстанция счита, че и това възражение, без да са посочени в жалбите конкретни нарушения, се явява изцяло неоснователно. В тази връзка от въззивната съдебна инстанция, са били подложени на внимателен анализ, всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дейците. Именно с оглед на това, законосъобразно е било констатирано, че е налице за двамата превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което при условията на чл. 54 НК, са определен размери в минималния предвидения в закона размер и при приложение разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК по отношение подс. Г. Д. Тъй като подс. В. С. , с оглед на обремененото съдебно минало, се явява „рецидивист” по смисъла на чл. 158, ал. 1, б. „а” от ЗИН, правилно му е определен „строг” първоначален режим на изтърпяване.
С оглед на изложеното и настоящата инстанция счита, че наложените наказания по вид, размер и начин на изтърпяване, се явяват напълно справедливи, съобразени с данните за деянието и дейците, с целите по чл. 36 НК. По – нататъшно снизхождение няма да способства за осъществяване задачите на наказателната репресия.
С оглед на всичко изложено, касационните жалби на подсъдимите Д. и С. , се явяват изцяло неоснователни, поради което въззивната присъда на Пловдивския окръжен съд, следва да бъде оставена в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на ІІ наказателно отделение при Върховния касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 87/10.06.2008 г., постановена по внохд № 460/2008 г., на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: