О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
[населено място] , 01.02.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на тридесети януари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1753 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 460/14.03.2016 год. по т.д.№ 5093/2015 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 22.06.2015 год. по т.д.№ 187/2014 год. по описа на Окръжен съд – Монтана. С потвърденото решение е прекратено търговското дружество [фирма] – [населено място], на основание чл.517 ал.4 ГПК.Касаторът оспорва допустимостта, в евентуалност правилността на въззивното решение, предвид уважаването на иска на основание, приложимо към еднолично търговско дружество – чл.517 ал.4 ГПК, въпреки промяната в правноорганизационната форма на ответника – от Е. в О., в хода на съдебното производство, предполагащо предявяването на иска на основание чл.517 ал.3 ГПК , респ. съблюдаване на визираните в същата норма процесуални предпоставки за това.Предвид несъобразяването на последните от въззивния съд се твърди,алтернативно спрямо довода за недопустимост на въззивното решение,съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Такова се твърди и предвид мотивиране на решаващ извод – за липса на доказателства за погасено задължение на съдружника А. М., към момента на приключване устните състезания, за което обстоятелство съдът не бил дал указания, нито разпределил доказателствената тежест в процеса. Касаторът счита,че липсата на противопоставено от него правопогасяващо възражение с този смисъл,е ирелевантно,с оглед служебно задължение на съда да изследва въпроса за плащането на дълга на съдружника .
Ответната страна – [фирма] – не представя становище по касационнната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Предявен е иск с правно основание чл.517 ал.4 ГПК, за прекратяване на дружеството [фирма], в което ищецът [фирма] се легитимира като взискател в образувано изпълнително дело срещу едноличния собственик на капитала – А. М. А.. След образуване на производството / ден след получаване на препис от исковата молба – обстоятелство, изрично отбелязано от съда / едноличният собственик на капитала – А. М. А. – е взела решение за увеличение на капитала, чрез приемане на нов съдружник / чл.148 ал.1 т.3 ТЗ /, което обстоятелство, респ. преобразуването на Е. в О. е вписано в търговския регистър. На това основание ответникът е твърдял, че искът по чл.517 ал.4 ГПК е недопустим, евентуално – неоснователен , тъй като не са изпълнени процесуалните предпоставки за предявяването и разглеждането му,съгласно чл.517 ал.3 ГПК, предвид новата правно организационна форма на дружеството – О.. Ответникът не е противопоставил възражение за погасяване задължението на А. М. А. към ищеца, чието събиране е предмет на образуваното изпълнително производство.
За да потвърди първоинстанционното решение,разгледало и уважило иска, но на основание чл.517 ал.3 ГПК,въззивният съд е приел, че независимо от възникналото в хода на производството обстоятелство, по промяна в правно организационната форма на дружеството – ответник, иска следва да се разгледа на основанието, кореспондиращо със същата към момента на предявяването му, т.е. като иск по чл.517 ал.4 ГПК. Последното,обаче,с оглед разгледани от първоинстанционния съд предпоставки, визирани в чл.517 ал.4 и съобразен идентичен петитум – прекратяване на дружеството,въззивният съд е счел, че не прави решението недопустимо. Приел е, че искът е основателен, след като са доказани процесуалните предпоставки за предявяването му към момента на исковата молба, а отхвърлянето му, съгласно задължителна за въззивния съд съдебна практика, цитирана в решението, е обусловено единствено от доказано погасяване задължението на съдружника. Увеличението на капитала, приемането на нов съдружник и като последица преобразуването на дружеството от Е. в О.,в хода на съдебното производство съдът,е приел, че не са релевантни – „не обуславят допустимостта и основателността на иска за прекратяване на дружеството от спазване условията на чл. 517 ал.3 ГПК , при насочване на изпълнение върху дял на ограничено отговорен съдружник.Следователно,меродавен за квалифицирането на иска и разглеждането му съдът е счел момента на насочване на изпълнението и изискуемите към този момент предпоставки, с оглед правноорганизационната форма на ответника. Формирал е и извод, че тези действия следва да се считат относително недействителни спрямо взискателя.Съобразено е и недоказано от ответника, комуто е доказателствената тежест за това, погасяване на задължението на А. А..
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът е формулирал следните въпроси : 1/ Може ли да бъде уважен иск по чл.517 ал.4 ГПК,ако след завеждането му са осъществени действия по преобразуването на еднолично дружество с ограничена отговорност – ответник в дружество с ограничена отговорност , чрез увеличение на капитала и приемане на нов съдружник ? ;2/ Как следва да се квалифицира иск, предявен по реда на чл.517 ГПК срещу еднолично дружество с ограничена отговорност, ако в хода на съдебното производство дружеството е преобразувано от Е. в О. , в резултат на увеличение на капитала и приемане на нов съдружник, след като в тази хипотеза изпълнението не е насочено против всички дялове в дружеството – по чл.517 ал.4 или по чл.517 ал.3 ГПК ?; 3/ Относително недействителни ли са спрямо взискателя – ищец, предявил иск по чл.517 ал.4 ГПК, действията на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, по увеличение на капитала, приемане на нов съдружник и преобразуването му от Е. в О., които обстоятелства са съответно вписани в търговския регистър ? – трите въпроса са обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК; 4/ Следва ли да бъдат взети предвид от въззивния съд,при постановяване на решението, настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решения, задължителна за въззивния съд практика – реш.№ 61 по т.д. № 741 / 2009 год. на І т.о. , реш.№ 178 по гр.д.№ 984 / 2010 год. на ІІІ г.о., реш.№ 217 по гр.д.№ 999 / 2010 год. на ІІІ г.о. ВКС; 5/ Следва ли въззивният съд да следи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, вкл. във връзка с доклада и да повтори опороченото действие, като извърши нов доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване, разпределението на доказателствената тежест и пр.,като преди това, ако има съмнение относно точния смисъл на твърденията, чрез въпроси към страните изясни възникналите проблеми ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с реш. № 311 по гр.д.№ 503 / 2011 год. на ІІ г.о., реш.№ 700 по гр.д.№ 304 / 2010 год. на ІІІ г.о., реш.№ 211 по гр.д.№ 995 / 2010 год. на ІV г.о., реш.№ 415 по гр.д.№ 1332/ 2010 год. на І г.о., реш.№ 549 по гр.д.№ 56 / 2010 год. на ІV г.о., реш.№ 138 по гр.д.№ 1127 / 2010 год. и реш.№ 114 по т.д.№ 907 / 2011 год. на І т.о. на ВКС.
Първият от въпросите,като формулировката „следва ли да се уважи „ настоящият състав възприема със смисъла – подлежи ли на разглеждане,в кореспонденция с изричния касационен довод за недопустимост на въззивното решение, обуславя допускане на касационното обжалване, поради преценка за вероятната му недопустимост.Съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/ 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, при служебната проверка за недопустимост на съда, обосноваване на допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК не се изисква.
Вторият от въпросите също покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, доколкото предмет на спора са били преценимите за разглеждането на иска предпоставки – тези по чл.517 ал.4 или по чл.517 ал.3 ГПК и въззивният съд е формирал решаващ мотив в този смисъл. Необоснован се явява допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – формалното позоваване на разпоредбата не удовлетворява изискванията за обосноваването й, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР №1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Съгласно същите е необходимо посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма, предпоставила противоречива съдебна практика /съответно посочена/ или при предпоставена от тълкуването й еднозначна съдебна практика, обосноваването на предпоставки за преодоляването й, с оглед изменение на обществените условия или промяна на законодателството.Сами по себе си, разпоредбите на ал.3 и ал.4 на чл.517 ГПК не са неясни,непълни или противоречиви.Конкретните обстоятелства,предпоставили релевантността на въпроса, касаят преценката за допустимостта на иска на предявеното основание,предмет на първия формулиран въпрос, поради което и в отговор на същия по необходимост би се преценила и надлежната правна квалификация на иска, при наличието на тези обстоятелства.
Третият от формулираните въпроси не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,тъй като въззивният съд, макар да е изложил мотиви за относителна недействителност спрямо взискателя, на действията на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, по увеличение на капитала,приемането на нов съдружник и промяна правноорганизационната форма на дружеството от Е. в О., не обосновава решаващо със същите извода за основателност и доказаност на иска. Въззивният съд е приел, че за разглеждането му са преценими законовите предпоставки към момента на насочване изпълнението върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, идентични и към момента на подаване на исковата молба, а за отхвърлянето му – единствено противопоставени от ответника правопогасяващи,за вземането на взискателя,възражения. Дори да се приеме,че отговорът на този въпрос косвено мотивира предходния решаващ извод и с оглед това е покрит общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,то не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по съображенията посочени в горния параграф, за несъобразяване със задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Четвъртият от въпросите не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Въззивният съд не е отказал да съобрази новонастъпилите в хода на производството обстоятелства, в съответствие с чл.235 ал.3 ГПК, но преценявайки ги е отрекъл релевантността им за спорното право.В този смисъл, въпросът съдържа предпоставка, противоречаща на съдържанието на въззивното решение, което изключва правния му характер.По начало, релевантността на фактите към спорното право е винаги предмет на конкретна преценка за правилност на решението, на основанията по чл.281 т.3 ГПК, различни от тези по чл.280 ал.1 ГПК, поради което не би могла да бъде предмет на производството по чл.288 ГПК.Необосноваването на общия изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен критерий.
Петият от въпросите, видно от кореспондиращия касационен довод по чл. 281 т.3 ГПК, е свързан с твърдението, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е извършил нов доклад по делото и не е указал на ответника тежестта да установи погасяване задължението на съдружника А. А.,съответно мотивирайки уважаване на иска предвид недоказаност на такова погасяване. В тази връзка следва да се съобрази, че първоинстанционният съд надлежно е указал / определение от 13.05.2015 год. по т.д.№ 187/2014 год. на Окръжен съд – Монтана /,че в тежест на ответника е да установи евентуално изпълнение на задължението към взискателя,въпреки липсата на противопоставено от същия правопогасяващо възражение в този смисъл. Въззивната жалба съдържа изричен довод за процесуално нарушение на съда с това съдържание,но не съдържа доказателствени искания във връзка с установяване обстоятелството по извършено погасяване на задължението, като отново не се поддържа за осъществил се такъв факт. С това е мотивирано и въззивното решение, за недоказаност на единствено възможно,за отхвърлянето на иска по чл.517 ГПК, обстоятелство. Следователно, релевантен за преценка правилността на процедирането на въззивния съд, се явява въпросът следи ли служебно същият за наличие на правопогасяващи вземането на взискателя – ищец факти, по който въпрос цитираната от въззивния съд и задължителна за същия съдебна практика е категорична и в смисъл, че ответникът е този,който следва да противопостави правопогасяващи възражения и докаже същите. Оттук и предвид задължителните указания в т.2 на ТР № 1 / 2014 год. по тълк.дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК, относно правомощията на въззивния съд, следва,че не е налице „ обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада„, поради което извършените от същия съдопроизводствени действия не са в противоречие с преждепосоченото Тълкувателно решение, последващо спрямо цитираната в обосноваване на допълнителния селективен критерий съдебна практика, в отговор на идентични правни въпроси.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 460/14.03.2016 год. по т.д.№ 5093/2015 год. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма] ,в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса от 40 лева.
След представяне на доказателство за плащането или изтичане на срока, делото да се докладва на Председателя на І т.о. – за насрочване, или на състава – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :