Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
София, 26.06.,2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 17.05.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря ИНА АНДОНОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №511/2017 година
Производството е по член 307,ал.2 ГПК.
Образувано е по молба вх.№45560/18.11.2016г.,уточнена с молба вх.№49269/12.12.2016г.,подадена от П. М. Ц. от [населено място],за отмяна,на основание член 303,ал.1,т.1 ГПК, на влязлото в сила решение №2226/07.12.2011г. постановено по гр.д.№7598/2010г. по описа на Русенски районен съд,VІІгр.състав,с което се отхвърля предявеният от П. М. Ц. ,иск с правно основание член 59 ЗЗД,вр.с чл.5 ЗН,против Ц. С. Й.,като законен наследник на баща си С. А. Ц.-поч.2.07.2010г.,за връщане на платени от ищцата суми за ползване на ел.енерия и ВиК,както и разходи за погребение,ведно с мораторна лихва от деня на възникването на задълженията,доказани общо в размер на сумата от 3 189,21 лева,погасена на основание член 104,ал.2 ЗЗД,поради прихващане на сумата от 3 340 лева,който същата й дължи,като неоснователен,като с решение №165/22.03.2012г. на Русенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№147/2012г. по описа на съда,се ОБЕЗСИЛВА решение №2226/.12.2011г. по гр.д.№7598/2010г. по описа на Русенки районен съд,само в частта,с която е отхвърлен иска над 2 671 лева до 3 189,32 лева,представляващи платени разходи за вода от 187,05 лева по гр.д.№2995/2006г. и разходи за погребение в размер на 265 лева,поради недопустимост и прекратява производството в тази му част,ОТМЕНЯ същото решение в останалата му част и вместо него е постановено:отхвърля като неоснователен предявения от П. М. Ц. против Ц. С. Й.,иск за сумата 2671 лева,представляващи платени задължения на наследодателя на ответницата С. Ц. за консумирана вода в размер на 309 лева за периода от 01.04.2007г.-01.07.2010г.,заддължения по изп.д.№692/2007г. по описа на ЧСИ и.Х. от 559,60 лева главница и 14,40 лева такса за възстановяване на водоснабдяването,1318 лева консумирана ел.енергия за периода 18.05.2007г.-2.07.2010г. и 470 лева разноски по погребението.
Със същата молба се иска и отмяна,на основание член 303,ал.1,т.1 ГПК, на определение №6869/07.10.2014г. постановено по гр.д.№7598/2010г. по описа на Русенски районен съд,в производство по реда на член 77 ГПК и член 78,ал.7 ГПК,с което се осъжда ищцата П. М. Ц. да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата от 300 лева разноски за възнаграждение на адвокат З. З.,предоставил й правна помощ,потвърдено с определение №1495/28.11.2014г. по ч.гр.д.№1065/2014г. по описа на Русенски окръжен съд.
Молителката твърди,че на 2.11.2016г. попаднала на публикувано на страницата на ВКС Определение № 136/27.06.2016г. по ч.гр.д.№2039/2016г. по описа на ВКС,ІІго,постановено в производство по реда на член 274,ал.3,т.2 ГПК,което според последната се явява ново писмено доказателство от съществено значение за делото,което не й е било известно при решаването му,тъй като е постановено след влизане в сила на определението,чиято отмяна се иска.В тази връзка се излагат доводи,че в мотивите на посоченото определение на ВКС са разгледани правни въпроси,във връзка със задъължнието за разноски от лице,получило правна помощ и заплащането им,поради което молитеката заявява/цитирам/:
”Относно правното основание,въз основа на което претендирам отмяна на влязло в сила определение:-съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС,-съдът се е произнесъл в противоречие с процесуалноправни норми-произнесъл се е по искане на НБПП,което не е страна в гражданския процес,както и след влизане в сила на решение,извършва действия по администриране.
В този смисъл Определението е неправилно,поради нарушения на материалния закон и съществени процесуални правила,както и решението.Същото е необосновано и недопустимо..”
По отношение на искането за отмяна на горепосоченото влязло в сила решение молителката заявява,че се позовава на член 1 от Закона за наследството,след което прави оплаквания от назначения й процесуален представител ,във връзка с професионалната му компетентност,поради което следва,според нея да бъде отстранена тази несправедливост и незаконосъобразност на съдебния акт,чиято отмяна се иска.
Ответницата по касационната жалба Ц. С. Й.,чрез пълномощника си адвокат М. Г.,в депозирания по делото писмен отговор,моли молбата за отмяна да се остави без уважение,като неоснователна,тъй като изложените в нея съображения са неотносими към настоящото производство и не е налице нито едно от основанията за отмяна,посочени в член 303,ал.1 ГПК.
При извършената проверка касационният съд,състав на ІІ гражданско отделение,установи следното:
Преди всичко,хипотезата на член 303,ал.1,т.1 ГПК,на която се позовава молителката,предвижда възможност да се иска отмяна на влязло в сила решение,когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства,които не са били известни на страната при решаването му,или с които тя не е могла да се снабди своеременно.В случая става въпрос за непълнота на фактически и доказателствен материал по делото,установена след влизане в сила на решението по него,която не е резултат на процесуално нарушение,допуснато от съда,нито от небрежност на страната,а на обективна невъзможност да се установи действителното правно положение по време на висящността на процеса.
Видно от изложеното в молбата за отмяна,молителката се сочи наличие на ново писмено доказателство,в случая цитираното в същата определение на ВКС,постановено по реда на член 274,ал.3,т.2 ГПК,по друг спор,без връзка с този приключил с влязлото в сила определение,чиято отмяна се иска.Освен това, доводите,които се сочат от молитеката,цитирани по-горе,представляват такива по частна касационна жалба,свързани с допускане на касационно обжалване,които са неотносими към настоящото производство.Това е така,защото отмяната е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни решение на изрично посочените в процесуалния закон основания.Посоченото от молителката основание.член 303,ал.1,т.1 ГПК,в хипотезата на наличие на ново писмено доказателство,според нея цитираното опледеление на ВКС,само по себе си не представлява писмено доказателство по смисъла на тази разпоредба на процесуалния закон,тъй като не се отнася до преюдициален въпрос и не се ползва със сила на пресъдено нещо между страните,която следва да бъде зачетена.
В останалата си част,молбата за отмяна на влязлото в сила решение,съдържа изключително касационни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на този съдебен акт,поради което има характер на касационна жалба,която,както вече бе отбелязано по-горе е неотносима към настоящото производство.
С оглед изложеното подадената молба да отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№45560/18.11.2016г.подадена от П. М. Ц.,за отмяна на влязлото в сила: решение №2226/07.12.2011г.,постановено по гр.д.№7598/2010г. по описа на Русенски районен съд,VІІгр.състав,което е обезсилено частично и потвърдено в останалата му част с влязло в сила решение №165/22.03.2012г. по гр.д.№147/2012г. по описа на Русенски окръжен съд,както и определение №6869/07.10.2014г. по гр.д.№7598/2010г. по описа на Русенски районен съд,потвърдено с определение №1495/28.11.2014г. по ч.гр.д.№1065/2014г. по описа на Русенски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: