4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
С., 03,04,2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА………….. и с участието на прокурора…………………………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2616 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е исково: по реда на чл. 47, ал. 1, т.т. 2 и 4 ЗМТА.
Образувано е по иск на Б. А. И., ЕГН [ЕГН] от С., предявен на 7.V.2013 г. чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК с предмет: отмяна на арбитражно решение № 711/16.ХІ.2011 г., постановено по арб. дело № 711/2011 г. от арбитъра Ж. Б. със седалище в [населено място], [улица], ет. І, В ЧАСТТА, с която тя е била осъдена да заплати на [фирма]-С., солидарно с Ж. Т. Као, сума в размер на 10 597.15 лв. /десет хиляди петстотин деветдесет и седем лева и петнадесет стотинки/, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 16.ХІ.2011 г и до окончателното й изплащане, а също така и следните три суми: 661.94 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 80 лв. – разноски по арбитражното производство и 50 лв. – заплатена от търговското д-во молител държавна такса.
В молбата си И. излага, че на 25 март 2013 г. й е била връчена покана за доброволно изпълнение, издадена по изп. дело № 3057/2013 г. по описа на ЧСИ Н. М. с рег. № 841 на К. на частните съдебни изпълнители, от която тя за първи път узнала, че срещу нея е било водено арбитражно дело от [фирма]-С., приключило с горепосоченото влязло в сила осъдително решение. Ищцата твърди, че макар първоначално да е искала да стане поръчител на приятелката си Ж. Т. Као пред ответното по иска [фирма] за получаване на паричен заем в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, такъв кредит не е бил надлежно одобрен и затова тя не е подписвала в такова качество нито договор за кредит, нито арбитражна клауза към такъв договор. С оглед това И. се позовава едновременно на основанията по т.т. 2 и 4 на чл. 47 ЗМТА, поддържайки, че арбитражно споразумение с ответното д-во въобще не е било сключвано, а също и че по независещи от нея причини тя не е могла да вземе участие в проведеното арбитражно производство. Поради това се претендира частичното отменяване на горепосоченото влязло в сила арбитражно решение и присъждане на разноски за настоящето производство, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, в размер общо на 1 324 лева.
Ответното по иска [фирма]-С., писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта, така и по основателността му, претендирайки за неговото отхвърляне.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като предявен в пределите на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, считано от получаването на покана за доброволно изпълнение и от надлежна формална страна /ответник/ в арбитражното пр-во по арб. дело № 711/2011 г. по описа на арбитъра Ж. В. Б., искът на Б. А. И. от С. за частична отмяна на постановеното по това дело арбитражно решение ще следва да се преценява като процесуално допустим.
Разгледан по същество този иск е основателен – на първото от релевираните с него две основания по чл. 47 ЗМТА.
Видно от Раздел ІІІ на договор за револвиращ заем № [ЕГН]/8.ІХ.2010 г., е, че ищцата Б. А. И. от С. е била вписана като „солидарен длъжник № 1” по заем, отпуснат от [фирма] на Ж. Т. Као в размер на сумата от 2 400 лв. и срок на погасяване 36 месеца, както и че освен от заемателката, под текста на този договор е бил положен подпис и след съкращението „СД 1:”. Съгласно клауза „Б” Неразделна част от настоящия договор за револвиращ заем /ДРЗ/ са били и Общи условия /ОУ/, предадени при подписването му, с които както клиентът /заемателката Ж. Т. Као/, но така също и солидарният длъжник Б. Ал. И., били запознати и ги приемали. Част от въпросните Общи условия е и арбитражната клауза по чл. 13 от същите, съгласно която „всички спорове, произтичащи от или във връзка с договора за револвиращ заем, вкл. споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, ще бъдат отнесени за разрешаване до един от следните арбитражи: ”Арбитер Юстициарум” СНЦ-С., С. В. М., Ж. В. Б. и Б. Й.. Г..”
Видно от заключението на назначената в настоящето производство графическа експертиза, изготвено от вещото лице Ю. С. М. от Списъка на вещите лица при СГС, е, че нито един от подписите за „солидарен длъжник”, положени със синя химикална паста в долната част на договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 7.ІХ.2009 г. между [фирма] и Ж. Т. Као от С., в който като солидарен длъжник № 1 е посочена Б. А. И. от С., в Декларация и в Карта на клиента към същия договор, не са положени от ищцата.
При тези данни по делото изводът, който се налага е, че щом като ищцата Б. А. И. не е подписвала процесния договор за револвиращ заем в качеството на „солидарен длъжник № 1”, това в равна степен се отнася и до арбитражната клауза в Общите условия на [фирма] (в тяхната версия, актуална към датата на сделката), а когато арбитражно споразумение не е било сключено, то постановеното от такъв арбитраж решение следва – на основание чл. 47, т. 2 ЗМТА – да бъде отменено. Невъзможността ищцата по настоящето дело да участва в арбитражното пр-во пред арбитър Ж. В. Б. от С., образувано по арб. дело № 711/2011 г., следва от доказания в хода на сегашния процес факт, че в правния мир няма сключено арбитражно споразумение с нея – като поръчител по договор за револвиращ заем с физическото лице Ж. Т. Као. В заключение, съгласно чл. 49 ЗМТА, при отмяна на арбитражното решение на основанието по т. 2 на чл. 47 ЗМТА заинтересуваната страна може да предяви иск по спора пред компетентния държавен съд.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и изрично направеното от ищцата искане за това, ответното по иска [фирма] ще следва да бъде осъдено за й заплати всички направени в настоящето пр-во разноски в размер общо на 1 324 лв. /хиляда триста двадесет и четири лева/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 47, Т. 2 ЗМТА – влязлото в сила арбитражно решение № 711/16.ХІ.2011 г., постановено по арбитражно дело № 711/2011 г. по описа на арбитъра Ж. В. Б., ЕГН [ЕГН], със седалище в [населено място], [улица], ет. І, В ЧАСТТА МУ, с която Б. А. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място] е била осъдена солидарно с Ж. Т. Као да заплати на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „В” СУМА в размер на 10 597.15 лв. (десет хиляди петстотин деветдесет и седем лева и петнадесет стотинки), ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата 16.ХІ.2011 г. и до окончателното й изплащане, а също и следните три суми: 1/ 661.94 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение; 2/ 80 лв. – разноски за арбитражното производство ; 3/ 50 лв. – заплатена от [фирма] държавна такса.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „В”, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 1 ГПК, да заплати на Б. А. И., ЕГН [ЕГН], от [населено място] СУМА в размер общо на 1 324 лв. (хиляда триста двадесет и четири лева), представляваща сбор от всички направени за настоящето исково пр-во разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2
Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2616 по описа за 2013 г.