О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София , 27.10.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осма година в състав:
Председател:Жанин Силдарева Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2687/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “П” Е. гр. П. срещу въззивното решение № 46 от 12.03.2008 г. по в. гр. д. № 835/07 г. на П. окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноравен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Според касатора неправилно е решен въпросът за обезщетяване на основание чл. 200 КТ на неимуществени вреди при ексцес. Развит е довод, че то се дължи само когато е доказано влошаване на здравословното състояние и то е в причинна връзка с професионалното заболяване, като съдът се съобразява само с факта на влошаване, а не с цялостното увреждане на здравето на лицето. Позовава се на решения на Върховния касационен съд.
В писмения отговор на адвокат Бл. Б. – процесуален представител на ответницата по касация, е изложено становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
При проверка на допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., намира следното:
Поставеният в касационната жалба въпрос е съществен, защото от него зависи изхода на конкретния спор.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Нормата има предвид актове на нормативно тълкуване – тълкувателните решения и постановления на Върховния съд и на Върховния касационен съд, и решения по индивидуални правни спорове в трите хипотези на чл. 291 ГПК. Касаторът се позовава на актове, постановени от състави на Върховния касационен съд при действието на ГПК от 1952 г. /отм./. Следва да се приеме, че заявеното основание е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В приложното поле на това основание се включва и решение № 126 от 10.12.1984 г. по гр. д. № 98/84 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния съд, по съображения, че то е постановено по индивидуален правен спор.
Предмет на иска е обезщетение на неимуществени вреди от ексцес на професионално заболяване “синдром на карпалния канал – двустранно” с твърдение, че влошаването на здравословното състояние на ищцата е от началото на 2000-та година.
С решение № 46 от 12.03.2008 г. по гр. д. № 835/07 г. Пернишкият окръжен съд оставил в сила решение № 385 от 22.06.2007 г. по гр. д. № 1813/05 г. на П. районен съд в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба на 09.09.2005 г. до окончателното изплащане, и 100.00 лева разноски по делото.
Въззивният съд приел, въз основа на комплексна експертиза с вещи лица невролог и травматолог, че е доказан новият юридически факт за отговорността на работодателя – усложнение в здравословното състояние на ищцата поради предоставяните й от работодателя условия на труд като готвач. Това усложнение е възприето като ексцес.
Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване предвид противоречието на даденото в обжалвания съдебен акт разрешение с практиката, израз на която е р. № 208 от 12.09.2005 г., III-то г. о. на ВКС на РБ /Годишник “Трудови отношения” 2006 г., стр. 289-291/. С него е прието, че ексцес е налице, когато е установена качествена промяна на полученото при трудовата злополуката увреждане /когато имуществената отговорност на работодателя е при първата хипотеза на чл. 200, ал. 1 КТ/, като влошаването на здравословното състояние следва да е в причинна връзка с увреждането. Необходимостта от установяване на причинна връзка между влошаването на здравословното състояние и увреждането, и влошаването да не е било предвидено и съобразено при първоначалното обезщетение, е посочена в решение № 126 от 10.12.1984 г. по гр. д. № 98/84 г. на ОСГК на Върховния съд /Сб. Съдебна практика на Върховния съд 1984 г., стр. 32-33/. Според решение № 758 от 09.06.1995 г. по гр. д. № 1959/94 г., IV-то г. о. /Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 6/95 г., стр. 19/ при оценка на подлежащите на обезщетяване вреди съдът ще съобрази само тези от влошаване на здравословното състояние, а не от цялостното увреждане на здравето, като изключи от репарацията тези, които предхождат констатацията на ексцеса. Последното решение № 23/96 г., на което касаторът се позовава, не се намира по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 46 от 12.03.2008 г. по в. гр. д. № 835/07 г. на П. окръжен съд в частта, с която в сила е оставено решение № 385 от 22.06.2007 г. по гр. д. № 1813/05 г. на П. районен съд в частта, с която “П” Е. гр. П. е осъдено да заплати на Ц. А. А. 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние от професионално заболяване, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба на 09.09.2005 г. до окончателното изплащане, и 100.00 лева разноски по делото.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 100 /сто лв./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: