Решение №530 от 1.12.2008 по нак. дело №565/565 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

 
 
                                 Р Е Ш Е Н И Е
                                
                                 № 530
 
         София, 1 декември 2008година
 
 
 
                 В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети ноември   две хиляди и осма година, в състав:
 
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН НЕДЕВ
                                              ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
                                                                    ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
                                                                         
 
при участието на секретаря:Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора:Атанас Гебрев
изслуша докладваното от Съдия Е. Величкова
касационно нох.дело №565 по описа за 2008 година
 
Срещу решение по внохд. №281/2008 г. на Апелативен съд гр. С. е подадена касационна жалба от подсъдимия Д. С. К., с оплаквания за явна несправедливост на наказанието.
Срещу същото решение е подадена касационна жалба и от подсъдимия И. К. М., със същите оплаквания.
В съдебно заседание жалбите се поддържа лично и от защита.
Частния обвинител и граждански ищец И. Д. и повереникът й са на становище жалбите като неоснователни да се оставят без уважение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно е справедливо ,а подадените жалби изцяло неоснователни.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение от 21.05.2008 г. постановено по внохд. №281/2008 г. на Апелативен съд гр. С. е изменена присъда по нохд. №1917/2007 г. на Софийски градски съд, като са увеличени наказанията и на двамата подсъдими с по една година.
В останалата част, с която двамата подсъдими са признати за виновни в това, че на 26.11.2006 г. между селата Б. и М. , в съучастие, като съизвършители предумишлено, с особена жестокост умъртвили Х. М. Д. , поради което на основание чл.116, ал1, т.6 и т.9 от НК във вр. с чл.115 от НК във вр. с чл.20, ал.2 и при условията на чл.55, ал.1 1 от НК са осъдени, както следва:
-И. К. М. на лишаване от свобода за срок от дванадесет години и Д. С. К. на лишаване от свобода за срок от девет години, присъдата е потвърдена.
С решението присъдата е потвърдена и в гражданско-осъдителната й част.
ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия И. К. М.:
Оплакването за явна несправедливост на наказанието е мотивирано от защитата с неправилна преценка на въззивния съд на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, обстоятелството, че високата степен на обществена опасност няма как да бъде преценена като отегчаващо вината обстоятелство, тъй като е отчетено от законодателя при определяне размера на наказателната санкция, наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, не взети предвид, неправилното отчитане на користни подбуди и не на последно място това, че наказанията на двамата подсъдими не са индивидуализирани ,с оглед на извършеното от тях.
Доводите са напълно неоснователни.
Въззивният съд е увеличил наказанието с по една година, след като е преценил всички обстоятелства от значение за определяне на наказанието, което е по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК, с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, а не защото са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, каквито в случая няма. Подробно е аргументирал релевантните за определяне на наказанието обстоятелства, отчитайки наличието на няколко квалифициращи елемента от състава на престъплението, начина на извършване на деянието – извеждане на жертвата от дома му късно вечерта под предлог, че ще ходят на купон, внезапното нападение над пострадалия, свален от автомобила, с който бил превозван до мястото, опита му да потърси помощ и закрила от зетя си, на който опит подсъдимият М го нападнал с брадва, броя, силата и насочеността на ударите, както и вида и характера на нанесените увреждания.становена по делото и взета предвид от инстанционните съдилища по същество е водещата роля на подсъдимия М съобразена при индивидуализацията на наказанието, с оглед личното участие на всеки от подсъдимите в изпълнителното деяние още в присъдата на Софийски градски съд. Категорично са установени по делото и взети предвид користните подбуди, особено у подсъдимия М зет на пострадалия.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира жалбата напълно неоснователна, а решението законосъобразно.
ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия Д. С. К..
Оплакването е за явна несправедливост на наказанието, мотивирано с липсата на индивидуализация на наказанието с оглед участието на подсъдимия К несъобразени смекчаващи вината обстоятелства.
Доводите са неоснователни.
Както бе посочено по-горе индивидуализацията на наказанието на всеки един от подсъдимите съобразно чл.301, ал.2 от НПК е сериозно мотивирана още в присъдата – взето е предвид личното участие на всеки един и приноса му за настъпилия резултат – л. 74 от мотивите. Първоинстанционният съд е приел, че от двамата подсъдими М. следва да понесе по-тежка наказателна отговорност, тъй като той е бил инициатор на стореното. Пострадалият е бил негов тъст, с когото имали недоразумения по имотни въпроси и че подсъдимия К е привлечен към общата престъпна дейност, участвал е като е набавил средствата, с които е извършено престъплението, осигурил е автомобил, с който да вземат пострадалия и да го отведат до местопрестъплението, нанасял ударите с брадвата, както и финалния в областта на гръкляна. Взето е предвид и обстоятелството, че по инициатива на подсъдимия К са свалени пръстена и ланеца от тялото на убития, които той предал на подсъдимия М.
Не са налице, а и не се сочат от защитата смекчаващи вината обстоятелства, не взети предвид от инстанционните съдилища.
Наказанията и на двамата подсъдими, с оглед конкретната изключително завишената степен на обществена опасност на деянието, по никакъв начин не могат да бъдат приети като явно несправедливи в претендираната в жалбата насока. Процедурата по глава 27 от НПК и разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК в достатъчна степен е облагодетелствала и двамата подсъдими. Наложеното наказание е под предвидения в закона минимум, поради което не е обсъждано като възможност алтернативно предвиденото в чл.116 от НК наказание.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно и справедливо, а подадените жалби изцяло неоснователни.
Ето защо и на основание чл.354, ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
 
Р Е Ш И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд № 281/2008 г. на Апелативен съд.-гр. София, с което е изменена присъда по нохд № 1917/2007 г. на Софийския градски съд.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top