4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
София, 11.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1041 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Д. Д. чрез адв.А. С. срещу решение № 6 от 17.01.18г.по в.гр.дело № 584/17г.на Сливенския окръжен съд. С него е обезсилено решение № 893/12.10.17г. и постановеното по чл.250 ГПК решение № 982/ 3.11.17г.по гр.дело № 1523/17г.на Сливенския районен съд,като недопустими и производството е прекратено.
В приложеното изложение се поддържа, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.Жалбоподателката поставя въпроса за правния интерес от предявяване на иск с правно основание чл.124 ал.4 ГПК за установяване неистинносттта на документ,и който счита,че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.Поддържа,че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС и по процесуалния въпрос : Може ли въззивната инстанция да присъди разноски за първоинстанционното производство,ако такива не са поискани от страната във въззивното разглеждане на делото.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата [фирма] [населено място] счита,че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че е образувано изп.дело № 1/16г.на СИС при СлРС, по молба на ищцата М. Д. въз основа на изпълнителен лист от 28.12.15г.,издаден по гр.дело № 4103/14г.на СлРС,за осъждането на ответното дружество [фирма] [населено място], представлявано от управителя Л. Л., да й заплати 20 000 лв,като част от сумата 73625.96лв,представляваща платена цена по развален предварителен договор от 8.05.08г.На 12.01.17г.ищцата е представила и изпълнителен лист от 9.12.16г.,издаден по гр.дело № 598/14г.на С.,по който е присъдена останалата част от посоченото вземане в размер на 553 625.96лв,и вземанията по двата изп.листа са присъединени.На 27.01.17г.било подписано споразумение между страните, с което са се съгласили,че ако до 27.01.17г.длъжникът заплати задълженията си по двата изпълнителни листа еднократно и общо, като общият им размер възлиза на 87 885.26 лв,в която сума се включват и всички разноски,платени в обезпечителното и изпълнителното производство, задълженията му ще се считат погасени изцяло,като кредиторът се е задължил да депозира молба по изп.дело за прекратяването му.Установено е,че на същата дата по сметката на ищцата е постъпила сумата 87 885.26 лв,с посочено основание за плащане изп.дело № 1/16г.на СИС при СлРС, с наредител С. И.,който разполага с пълномощно от 17.06.09г.от управителя на дружеството Л. Л. да представлява [фирма].Също на 27.01.17г.ищцата е подала молба по изп.дело № 1/16г.до ДСИ,с която на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК е поискала изпълнителното дело да бъде прекратено,заявявайки,че всички суми по двата изп.листа са й изплатени.С постановление от 30.01.17г.,на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК, ДСИ е прекратил изпълнителното производство.Взискателката е подала частна жалба срещу това постановление,с твърдения,че молбата за прекратяване е подадена от нея вследствие упражнен натиск.С. е оставил без уважение частната й жалба.
По настоящото дело ищцата излага твърдения,че била принудена да подпише споразумението против волята си, под натиск и заплаха от двамата представляващи дружеството – Л. Л. и С. И.,че била измамена,като била въведена в заблуждение относно бъдещи събития, и че имала да получава още пари от дружеството.Искането е за признаване неистинността на споразумението от 27.02.17г.,тъй като подписът за длъжник не е положен от лицето,посочено като страна в него – управителя и едноличния собственик Л. Л., а от друго лице – С. И..
При тези данни по делото съдът е приел,че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес за ищцата от оспорване автентичността на споразумението.Ищцата е обосновала правния си интерес с възможността да иска отмяна на решението по в.ч.гр.дело № 148/17г.на С.,с което е оставена без уважение частната й жалба против постановлението на ДСИ за прекратяване на изп.дело.Според съда фактът дали е автентичен подписът на Л. Л. в споразумението от 27.01.17г.е без значение за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като в качеството си на взискател М. Д. е поискала прекратяването му, без да обвързва желанието си с изпълнение на задълженията.Дали плащането е станало въз основа на автентично или неавтентично споразумение също е без значение за ефекта на погасяването. Изложени са съображения,че твърденията за наличие на принуда и заплаха спрямо нея при подписване на споразумението, са защитими по друг ред – с иск за установяване на недействителността на под формата на унищожаемост, а ако счита,че то не носи подписа на другата страна,което би обективирало липса на съгласие- основание за нищожност по чл.26 ал.1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените въпроси. Въпросът за правния интерес от предявяване на иск с правно основание чл.124 ал.4 ГПК за установяване неистинносттта на документ не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В решение № 124 от 18.04.13г.по гр.дело № 783/12г.на ІV г.о.на ВКС е посочено,че правен интерес от иска по чл.124 ал.4 ГПК страната има,само ако истинността на документа има значение за други правоотношения между страните.Правният интерес винаги трябва да е конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване, съдържание и последици се определят от извода за истинносттта на въпросния документ.Правен интерес не е налице когато страната се позовава на абстрактна възможност съдържанието на документа да влияе на евентуални бъдещи взаимоотношения,а е необходимо да се установи, че документът ще бъде използван като доказателство с оглед други правоотношенвия между страните.
В разглеждания случай въззивният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с тази практика, като е извършил конкретна преценка на правния интерес за ищцата да предяви иска по чл.124 ал.4 ГПК.Наличието на правен интерес не може да се обоснове с заявеното от ищцата намерение да иска отмяна на решението,с което е потвърдено постановлението за прекратяване на изпълнителното дело,тъй като твърденията й се отнасят до пороци във волята – нейната и на представителя на ответното дружество, които могат да бъдат предмет на друг иск.Същевременно тя се е възползвала от въпросното споразумение, като е получила посочената в него сума.
Въпросът: Може ли въззивната инстанция да присъди разноски за първоинстанционното производство, ако такива не са поискани от страната във въззивното разглеждане на делото, не се е отразил на правилността на решението,тъй като формираната от съда воля е в съответствие със съдебната практика.Поради прекратяване на производството въззивният съд е присъдил разноски в полза на ответната страна, направени в първоинстанционното производство,каквото искане е направено, но не и за въззивната инстанция, поради това, че не са претендирани.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.2 пр.3 от ГПК / изм. в ДВ бр.86/17г./ за допускане на касационно обжалване. Според него въззивното решение се допуска до такова обжалване при очевидна неправилност. Преценката за очевидна неправилност се отнася само до пороци на съдебния акт от категорията на тези, водещи до неговата неправилност /касационно отменително основание по чл. 281, т.3 ГПК/, като чрез термина „очевидна“ се визират квалифицирани състави на пороците, водещи до неправилност. Това са нарушенията на императивна материално-правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, които ограничават правото на защита и съответно нарушават равенството на страните в процеса, достъпа до справедлив и безпристрастен съд, когато липсват мотиви или те са толкова неясни, че не може да се провери правилността на решението,както и при наличие на явна необоснованост на обжалваното пред ВКС въззивно решение,когато изводите на въззивния съд по фактите са в грубо несъответствие на установените по делото фактически положения поради нарушения на логически и опитни правила.В случая подобни нарушения не са допуснати от въззивния съд.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6 от 17.01.18г. по в.гр.дело № 584/17г.на Сливенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.