Р Е Ш Е Н И Е
№ 530
София, 27.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 08.10.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 243/2009 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. №817/14.01.2008г.,подадена от М. Н. А. от гр. С. против решение№1144/14.06.2007г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. №1882007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба А. Н. Д. не взема становище по жалбата.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си, въззивният съд е отменил решение №73/08.06.2006г. постановено по гр.д. №28/2004г. по описа на К. районен съд и вместо него е постановено:
На основание член 292 от ГПК/отм/ поставя в дял на А. Н. следния недвижим имот-Дял първи от заключението на вещото лице К. жилищна сграда със застроена площ от 74 кв.м и лятна кухня със застроена площ от 19,85кв.м,ведно със 75,45% ид.части от дворно място,съставляващо УПИ * в кв. 16 по плана на с. Р.,Пловдивска област,заедно с подобренията на стойност 12900 лева.
За уравняване на дяловете осъжда А. Н. да заплати на М. Н. сума в размер на 3595 лева,ведно със законната лихва до окончателното й изплащане.
На основание член 292 от ГПК/отм/ поставя в дял на М. Н. А. следния недвижим имот-Дял втори от заключението на вещото лице К. със застроена площ от 26,80 кв.м,ведно със 24,55% идеални части от гореописаното дворно място,заедно с подобренията на стойност 4200 лева.
За уравняване на дяловете осъжда М. Н. А. да заплати на А. Н. сума в размер на 675 лева,ведно със законната лихва до окончателното й изплащане,като осъжда всеки от съделителите да заплати дължимата държавна такса,посочена в решението.
Въззивният съд,след съобразяване с предмета на делбата и данните по изслушаните съдебно-технически експертизи,приема че съществуват два самостоятелни обект,намиращи се в неподеляемо дворно място,поради което с оглед разпоредбата на член 38 от ЗС,е стигнал до извода че следва да се приложи разпоредбата на член 292 от ГПК/отм/ и е разпределил същите между двамата съделители по начин всеки от тях да получи дял в натура. В подкрепа на тези изводи,съдът се е позовал и на предишно разпределение по постигната спогодба при предходно извършване на делбата с тяхната наследодателка-майка им З. И. М. ,както и настъпили впоследствие промени в тези отношения между тях,както и установеното по делото,че ответникът А. Н. живее в жилищния имот. Ето защо,съдът е констатирал,че следва да се приложи разпоредбата на закона,без да се тегли жребий,поради това че тегленото на жребий в случая се оказва неудобно, поради различните права на всеки от съделителите за различните обекти и съобразявайки се с тези права и изхождайки от заключението,депозирано от вещото лице К. ,извършва разпределението по дяловете за двамата съделители,съгласно описаното в горепосоченото решение.
Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни.
В уточнението си от 30.09.2008г. към депозираната касационна жалба,касаторът твърди,че съдът неправилно е приложил закона,като е нарушил при определяне на дяловете в натура разпоредбата на член 38 от ЗС. Навеждат се аргументи,че съдът при определяне на дяловете е допуснал явна несправедливост,позовавайки се на отменената спогодба,която е била сключена между страните и покойната им майка ,във връзка с формирането на дяловете им,както и неотразеното право на строеж за нея на втория етаж на къщата. Тези оплаквания са неоснователни и неотносими към настоящия момент по делбеното производство,а именно фазата на извършване на делбата. Това е така,защото с влязло в законна сила решение №29/05.04.2004г. постановено по гр.д. №28/2004г. по описа на К. районен съд,е допуснато да се извърши делба между М. Н. А. и А. Н. Д. на описания съсобствен недвижим имот:първи етаж от къща,намираща се в дворно място,цялото застроено и неазстроено от 820 кв.м,находящо се в с. Р.,който имот има пл. №73 в кв.16 и за него е отреден парцел **** по плана на селото,ведно с построените в него лятна кухня и гараж при описани граници,като от гореописания недвижим имот-първи етаж и лятна кухня да се образуват четири равни дяла,от които три дяла за съделителя А един дял за съделителката М,от описания гараж да се образуват четири равни дяла,от които три дяла за съделителката М един дял да съделителя А,а от описаното дворно място,четири равни дяла-по два дяла за всеки от съделителите. С това влязло в законна сила решение съдът се е произнесъл между кои лица,по отношение на кои имоти и в какви квоти се допуска делбата,след което съдът пристъпва към нейното извършване.
На втора място,касаторът прави оплакване за неяснота на критериите,при които са формирани изравнителните сметки. Тези оплаквания са също неоснователни. Видно от приетото от въззивния съд,последните са били формирани съобразно правата на страните върху всеки отделен обект,а при определяне на стойността на дяловете съдът приема по заключението на вещото лице К. ,тъй като за имотите ,за които се извършва делбата съгласно член 288 ал.5 от ГПК/отм/ се оценява по действителната му стойност. Така депозиранато заключение от вещото лице К. по допуснатата от въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза ,е било възприето като обективно ,компетентно,както от страните ,така и от съда, и видно от данните по делото не е оспорено от страните,включително настоящия касатор. Наред с това се твърди за допусната явна фактическа грешка при изписване на фамилното име на другия съделител А. Д. ,написано като Д. в диспозитива на въззивното решение,което не е и не може да бъде предмет на касационната жалба,тъй като законът предвижда отстраняването на допуснати явни фактически грешки да става по реда на член 247 от ГПК.
Касаторът навежда оплаквания също така,че съдът не е мотивирал отказа на искането за разпит на двама свидетели-преки участници в извършените трайни подобрения в процесния имот. Тези оплаквания също са неоснователни. В мотивите си,въззивният съд е посочил,че е била направена претенция по член 286 от ГПК/отм/ от съделителя Д,която е била направена от последния в условията на евентуалност с оглед претенцията му по член 288 ал.1 от ГПК/отм/,като първоинстанцонният съд с допълнително решение №148/30.10.2006г. по гр.д. №28/2004г.по описа на съда е отхвърлил претенцията му като неоснователна. В тази връзка въззивният съд е посочил,че с оглед предмета на спора и висящността на решението,ще цени жалбата на съделителката А,настоящ касатор, относно подобренията в имота,като такива,относими към стойността на имота предмет на делбата,което е било взето предвид при постановяване на въззивното решение.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1144/14.06.2007г. на Пловдивски окръжен съд,гражданско отделение ,VІІ гр.с,постановено по гр.д. №18/2007г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: