5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
[населено място], 25.11.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври , през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 352/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ БВА и сие „ ООД против решение № 296/01.11.2018 г. по т.д.№ 497/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 337/05.07.2018 г. по т.д.№ 352/2017 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е отхвърлен предявения от касатора против Х. Д. Р. иск , за признаване за установено в отношенията между страните, че „БВА и сие „ ООД има вземане към ответника Х. Р., в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва върху същата сума от 07.08.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание запис на заповед от 07.05.2006 г., за което вземане кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № 1543/08.08.201 по ч.гр.д.№ 2309/2017 г. по описа на Районен съд – Казанлък . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Намира, че изводите на съда са в противоречие със съдържанието на записа на заповед, досежно приетата недействителност на менителничния ефект, на основание чл.486 ал.2 ТЗ, поради определяне падежа на задължението в противоречие с чл.486 ал.1 ТЗ. Оспорва и извода на съда за недействителност на ефекта, като издаден в нарушение на чл. 535 т.2 ТЗ, тъй като съдържа условие за плаащането по ценанта книга.
Ответната страна – Х. Р. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, предвид необоснованост на допълнителния селективен критерий, тъй като никое от цитираните решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК не съвпадат с настоящата хипотеза и съобразно начина на уговорения падеж – на определена дата и на предявяване след определена дата , нито намира да е обоснована хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Предявен е иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК, за установяване вземане на ищеца „БВА и сие„ ООД спрямо ответника Х. Р. , на основание запис на заповед от 07.05.2006 г. , в размер на 50 000 лева. Ответникът е оспорвал записа на заповед досежно автентичност на подписа си на издател , което оспорване е останало недоказано с приетата по делото съдебно-графологична експертиза . Противопоставил е и довод за недействителност на ценната книга, предвид наличието на падеж, определен по два начина – на определена дата / чл.486 ал.1 т.4 ТЗ / и на предявяване / чл.486 ал.1 т.1 ТЗ /, на основание чл.486 ал.2 вр. с чл. 537 и чл.535 т.3 ТЗ. В хода на производството се позовава и на недействителност, поради липса на съдържащо се в ценната книга безусловно обещание за плащане, доколкото след подписа на издател е изписан текст : „ Правата по настоящия ще се претендират при нарушение на договореностите между страните „. Ответникът оспорва да е задължен към ищеца с претендираната сума , като акцентира на непосочена от последния каузална причина за издаването на записа на заповед . Последващо заявява, че с поемателя СД „ БВА, Арабаджиеви и сие „ , чийто правоприемник се явява ищеца, е бил единствено в трудово правоотношение, но не конкретизира каузалната причина за издаване на записа на заповед с обезпечителна за вземането на това основание функция, нито такова изявление е направил ищеца.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен, въззивният съд е споделил решаващите изводи на първоинстанционния, че се касае за падеж, определен по два начина , в противоречие с чл.486 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.537 ТЗ, доколкото е посочено дължимо плащане „ на падежа 30.12.2016 г. или при поискване и след тази дата„ .Предвид това е прието,че записа на заповед не съдържа задължителен реквизит, съгласно чл.535 т.3 ТЗ и това го прави недействителен. Споделил е и извода, че записа на заповед не съдържа безусловно обещание да се плати, както предвид липса в текста на ценната книга на такова словосъчетание – „ безусловно се задължавам да заплатя„, така и предвид посочването на условие – текста след подписа на издател, със съдържанието : „ Правата по настоящия ще се претендират при нарушение на договореностите между страните„. Така се оказва липсващ и втори задължителен реквизит на ценната книга – по чл.535 т.2 ТЗ.
В изложението по чл.280 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/ Наличието на словосъчетанието „ или при поискване и след тази дата „ в записа на заповед, равнозначно ли е на определяне на падеж „ на предявяване след определена дата „ ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, предвид липса на съдебна практика относно еднозначността на думите „ поискване „ / използвана в ценната книга / и „ предявяване” / в чл.486 ТЗ / ; 2/ Кога е налице нарушение на императивните изисквания по чл.486 ал.1 ТЗ при определяне на падежа на задължението в съдържанието на запис на заповед ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решения по т.д.№ 678/2013 г. на І т.о. , т.д.№ 2879/2013 г. на І т.о., т.д. № 1074/2011 г. на І т.о., т.д. № 515/ 2011 г. на І т.о., т.д.№ 664 / 2012 г. на І т.о. и т.д.№ 2700/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС; 3/ Кога не би бил налице задължителният реквизит по чл.535 т.2 ТЗ на запис на заповед – „безусловно обещание за плащане„? – въпросът конкретизиран от настоящия състав, като еднозначно изводим от съдържанието на т.3 на изложението, обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие на въззивното решение с т.2 от ТР № 1/2005 г. по тълк.дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС и т. 4д от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първият от въпросите е несъответен на решаващия извод на въззивния съд, за липса на задължителен реквизит на ценната книга по чл.535 т.3 ТЗ, тъй като обхваща само част от преценимото към падежа словосъчетание. Изолиран отговор за значението на тази част не би могъл да се даде извън останалото съдържание на ценната книга и в частност – да се прецени, дали изобщо е уговорен падеж, по някой от допустимите начини в чл.486 ал.1 ТЗ или словосъчетанието има различен смисъл, каквато е тезата на ищеца. Последното предпоставя и фактологичност на въпроса, непозволяваща формулирането на еднозначен отговор по приложението на правна норма или принцип, а такъв в съответствие с конкретиката на спора. Като неудовлетворяващ общия селективен критерий, въпросът не обосновава основание за допускане на касационното обжалване.
Аналогично, вторият от въпросите, освен че излишно изисква изчерпването на всички възможни хипотези, предпоставя отговор относно редовността на уговарянето на падеж, съобразно вариантите в чл.486 ал.1 ТЗ, докато решаващият извод на въззивния съд е относим към приложението на ал.2 на същата разпоредба, за наличието на два отделни , очевидно счетени от съда за редовно определени, падежа, кумулативното съществуване на които в ценната книга я лишава от яснота относно задължителен реквизит по чл.535 т.3 ТЗ. Дори да би бил конкретизиран, в съответствие с решаващия извод на съда, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий с цитираната съдебна практика, разглеждаща различни от настоящата хипотези и отричаща наличието на различно определени в текста на ценната книга падежи, доколкото спорните словосъчетания следва да се възприемат не като кумулативно посочен и друг падеж „ на предявяване„ , а като логично относими към гарантиране обичайно последващо плащането унищожаване на документа, респ. предаването му на длъжника – издател / чл.492 ал.1 ТЗ / и към необходимото съдействие на кредитора за изпълнение задължението на длъжника, при настъпила изискуемост, съобразно иначе ясно определения в ценната книга падеж. Следователно, дори да би бил удовлетворен общия, не би бил обоснован допълнителния селективен критерий. Настоящата ценна книга не съдържа словосъчетание , идентично с някое от коментираните в решенията, предпоставили спор относно действителността й, с оглед липсата на задължителен реквизит по чл.535 т.3 ТЗ.
Третият от въпросите, съответно конкретизиран от състава, съгласно правомощията му по ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г.на ОСГТК на ВКС, удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като недействителност на ценната книга въззивният съд е обосновал с липсата на изрично словосъчетание „безусловно обещавам да платя„, в текста й, в противоречие с приетото в т.2 от ТР № 1/2005 г. по тълк.дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, к а к т о и с изричното посочване на условие за плащането, което обосновава необходимост от преценка на съдържанието на визирания от съда текст, доколко същият не е единствено упоменаване на каузална причина за издаване на ефекта, съгласно приетото в ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 4д . С цитираните ТР се обосновава допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 296/01.11.2018 г. по т.д.№ 497/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на „БВА и сие„ООД, в едноседмичен срок от уведомяването, да представи доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса, в размер на 1 000 лева.
След представяне на доказателство за плащането или изтичане на срока, делото да се докладва на Председателя на І т.о. – за насрочване или на състава – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: