Решение №531 от 7.4.2011 по гр. дело №1135/1135 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 531
София, 07.04.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1135 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], представлявано от управителя В. Б. Д., приподписана от адв. С. П., против въззивното решение без номер от 12 март 2010 г., постановено по гр.д. № 7458 по описа на Софийския градски съд за 2009 г., в частта му, с която е отменено решение без номер от 6 април 2009 г., постановено по гр.д. № 163 по описа на районният съд в[населено място] за 2008 г. и вместо него касаторът е осъден да заплати на Л. Й. Ч. от[населено място] сумата от 40 хиляди лева, на Т. И. Ч. от[населено място] сумата от 40 хиляди лева и на Й. И. И. от[населено място] сумата от 50 хиляди лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие смъртта на наследодателя на ищците И. Й. Ч., ведно с лихвата от 11 май 2007 г.; касаторът е осъден да заплати на Ч. 1300 лева държавна такса и разноски общо от 992,59 лева, както и държавна такса от 2600 лева.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост във връзка с извода на съда, че не е налице съпричиняване при настъпване на трудовата злополука, след като работникът е бил пиян и в кръвта му е установено значително количество алкохол; касае се за груба небрежност и поведението на работника е единствената причина за настъпването на трудовата злополука; приетият размер на обезщетението е необоснован. Допълнително се сочи, че неоснователно въззивният съд отказал да удовлетвори искането за изискване и прилагане към делото на преписката от дознанието във връзка със злополуката от Р. на М.[населено място], в която се съдържат показания на свидетели-очевидци по случая; вероятно поради грешка съдът е присъдил в полза на ищците сумата от 1300 лева държавна такса, каквато те не са платили по силата на чл. 359 КТ. В изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който е от значение за точното прилагане на закона – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 вр. т. 3 ГПК – по въпроса за допуснатата от пострадалия груба небрежност при увреждането – сочат се едно решение на ВС и пет решения на ВКС; излага се още, че в други съдебни решения се предпоставя, че употребата на алкохол води до извод за груба небрежност – сочат се решение на ВКС, решение на апелативен съд и определение по реда на чл. 288 ГПК. Сочи се още, че е необходимо произнасянето на ВКС във връзка с точното разбиране и прилагане на закона – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по разкриване на точния смисъл на съпричиняването по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ – като съразмерно редуциране на риска на работодателя, когато този риск е бил увеличен в резултат от причиняването на увреждането с груба небрежност на пострадалия.
Ответниците Л. Й. Ч., Й. И. И. и Т. И. Ч. – тримата от[населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. Н., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК излагат доводи за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че, за да е налице съставът на чл. 201, ал. 2 КТ е необходимо работодателят да установи и докаже наличието на “груба небрежност” допусната от работника и допринесла за злополуката; данни за това, че работникът е знаел, че с действията си би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да го предотврати, не са представени по делото; наличието на алкохол в кръвта не представлява “груба небрежност” по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ; настъпилата смърт е непосредствена последица от увреждането по време на изпълнение на трудовите задължения и работодателят дължи обезщетение на наследниците в размер от по 40 хиляди лева на преживялата съпруга и сина и 50 хиляди лева за дъщерята на пострадалия, предвид тежкото й здравословно състояние.
Допускането до касационен контрол се търси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаването на който е сторено от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касационният съд приема, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане по първия поставен проблем.
Макар касаторът да не е успял да формулира конкретен въпрос според критериите, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, след необходимото му уточняване от страна на съда, ВКС приема, че следва да се произнесе по материалноправния въпрос следва ли наличието на алкохол в кръвта на пострадалия да бъде преценявано в контекста на чл. 201, ал. 2 КТ. Първата група съдебни решения, посочени от касатора в изложението, но непредставени към изложението, касаят друг проблем – естеството на “грубата небрежност” по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че посочените съдебни решения в тази група, независимо, че са постановени от състави на ВС и ВКС, са постановени при действието на отменения ГПК, поради което не формират задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (т. 2 на цитираното тълкувателно решение), а евентуално могат да обосноват основанието по т. 2 на същия текст. Необходимо е още да се има предвид, че при тази хипотеза касаторът е задължен да представя копия от съответните съдебни решения – т. 3 на същото тълкувателно решение.
Втората група съдебни актове, посочени от касатора, не обосновават наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускането на касационното разглеждане. В случая по решение № 993 по гр.д. № 4279 за 2007 г. на ІІІ ГО изобщо не е установена употреба на алкохол преди злополуката; същите са обстоятелствата и в случая по решение по гр.д. № 482 за 2007 г. на апелативния съд в[населено място]. Определение № 11 по гр.д. № 4142 за 2008 г. на ІІ ГО не е от категорията съдебни актове, които да създават съдебна практика. Ето защо ВКС приема, че касационното разглеждане следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не следва да се допуска касационното разглеждане на спора по втория поставен проблем. И тук касаторът не е формулирал ясен въпрос. Касационният съд приема, че се търси отговор по материалноправния въпрос за значението на формата на вината на пострадалия за намаляване на отговорността на работодателя. По този въпрос обаче, както впрочем и по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, е налице изобилна и последователна съдебна практика, която настоящия състав не намира за наложително да бъде изоставяна или изменяна при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За касационното разглеждане касаторът дължи 2600 лева държавна такса.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 12 март 2010 г., постановено по гр.д. № 7458 по описа на Софийския градски съд за 2009 г. в обжалваната му част.
УКАЗВА на [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], представлявано от управителя В. Б. Д., в едноседмичен срок от получаване на съобщение за определението, да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на съда държавна такса от 2600 лева, като в противен случай производството по делото ще се прекрати.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top